Вложителите в Корпоративна търговска банка вече предявяват искове срещу Българската народна банка и срещу министъра на финансите и искат от тях обезщетения за вредите, които са понесли заради блокираните им с месеци депозити. Основните обвинения на тези хора са, че държавните органи са бездействали прекалено дълго и вследствие на това депозантите са били лишени от достъп до собствените си пари неоправдано дълго.
Засега вложителите, дръзнали да съдят БНБ, се броят на пръстите на едната ръка, но те надали ще останат единствени – юристи предвиждат, че лавината от жалби по този повод тепърва ще залива съдилищата.
Едно от първите дела на вложители срещу БНБ се оказа образувано още през август миналата година в Софийския административен (АССГ). Двама вложители – Милен Велушев и Саве Адина Дойна, още преди време са поискали от БНБ и от министъра на финансите да им бъде осигурен достъп до влоговете им в КТБ или да бъдат обезщетени заради невъзможността да ползват парите си. Вложителите подчертават, че това положение е продължило далеч над сроковете, заложени в европейското законодателство, което важи и у нас. И според което гарантираните депозити следва да бъдат изплащани в максимално кратки срокове.
Искът обаче престоява достатъчно дълго време в АССГ в изчакване на датата, за която е насрочено делото. И на 12 декември 2014 г., когато все пак му идва редът за разглеждане, ситуацията вече е различна: хората с влогове в КТБ в размер до 100 000 евро са си получили парите, включително и ищците по това дело.
Тогава те поставя ново ударение в изложението пред съда: да бъде постановено, че забавянето на изплащането на гарантираните влогове е незаконосъобразно бездействие, за което следва да получат обезщетение.
Отделно се води и друго дело – за лихвите за периода от юли до декември 2014 г., през който парите на вложителите са престояли в трезорите на банката, вместо да им бъдат върнати.
БНБ и Министерството на финансите оспорват иска и заявяват, че такава претенция не може да се насочва нито към министъра на финансите, нито към БНБ. А що се отнася до Фонда за гарантиране на влоговете – то той по закон не изплаща лихви по гарантираните депозити и не носи отговорност за евентуалната забава. На същото становище е и Софийската градска прокуратура. Нейният представител в делото пояснява, че дори ако се установява бездействие, от което са пострадали вложителите, то в никакъв случай не е било проявено от финансовото министерство и от БНБ.
Имало ли е бездействие и кой е бездействал в крайна сметка ще трябва да каже съдът. На 23 февруари съдия Боряна Бороджиева пуска делото за решаване, очаква се съдът да се произнесе по него в едномесечен срок.
Това не е единственото дело, заведено от вложители. В навечерието на 3 март във Върховния административен съд приключиха (без дори да са започнали) други две дела по Закона за отговорността на държавата за вреди. И те са образувани срещу БНБ. И се паднаха в едно и също отделение и пред един и същи съдебен състав: съдиите Панайот Генков, Албена Радославова и Румяна Лилова. Но и двете бяха прекратени още преди да стигнат до разглеждане в съдебна зала, защото се оказа, че не са подсъдни на ВАС, а на столичния апелативен съд (АССГ).
Чрез тези дела други две вложителки – Ася Петкова и Виктория Вълчева, също искат от БНБ да им изплати обезщетения за причинени преки вреди заради дългото време, през което са били лишени от достъп до влоговете си. Претенциите им са и за имуществени, и за морални щети. Ася Петкова е определила, че за преживения стрес, влошеното здравословно състояние, намалената трудоспособност следва да й бъдат изплатени 20 000 лв. обезщетение, докато Велчева поставя въпроса по-скоро "на чест" и иска 1 лев за понесените "морални" вреди. Тя обаче смята, че БНБ е проявила незаконосъобразно бездействие, с което са й нанесени имуществени вреди в размер на 6662 лева.
Това са претенциите по делата. Резултатите от тях със сигурност всички вложители ще следят много внимателно. Защото загубиха немалко време и пари покрай рухването на Корпоративна търговска банка. А въпросите, които те поставят, са напълно резонни: носи ли някой отговорност за многото месеци, в които вложителите скандираха под прозорците на БНБ и напразно чакаха някой да им възстанови поне гарантираните от закона суми по депозитите? И ако това е било действително в противоречие с европейските директиви – кой трябва да ги възмезди?
Само че вложителите съвсем не са единствените потърпевши в "казуса КТБ" – той тепърва ще поражда нови и нови правни баталии, каквито досега никога не сме виждали. Достатъчно е да припомним дори само факта, че все още под въпрос стои защитата на интересите на облигационерите и акционерите в КТБ – заради становището на ВАС, че те нямат "правен интерес" да обжалват каквито и да било актове, свързани с поставянето на банката под специален надзор или отнемането на лиценза й.
Отсега е видно, че немалка част от всичките тези съдебни въпросителни със сигурност ще стигнат и до Страсбург и ще бъдат решени там. А кой ще плати сметката впоследствие е ясно.
