Александър Маринов
След изненадващата и недоизяснена оставка на вътрешния министър Веселин Вучков навлизаме в поредния епизод на един от най-култовите сериали на прехода, пресъздаващ 25-годишната борба за овладяване и използване (за всичко друго, но не и по предназначение) на Министерството на вътрешните работи. И отново дискусията е относно личности (кой да е министър и има ли качества, кои да бъдат изметени от ключови позиции, респ. кои да бъдат настанени на тях, и т.н.). Цяла седмица коментарите бяха посветени на въпроса дали е уместно жена да бъде вътрешен министър и дали социологическото образование и професионалният опит на конкретната дама (Румяна Бъчварова) са подходящи за поста. Най-задълбочените разсъждения се изразиха в спекулации дали тя ще има някаква самостоятелност, или просто ще бъде наместник на премиера.
Споменава се за някаква "приемственост в реформите", но така и не става ясно какво ще бъде продължено, след като нищо не е започнато. Бившият министър просто възстанови една предишна уредба, която сама по себе си не бе безспорна и най-малкото заслужаваше една по-сериозна дискусия по същество. По някакви причини (най-вероятно с определен замисъл) упорито се пренебрегват реалните проблеми на сектора за сигурност и в частност на МВР, които са в основата на незавидните резултати и силната обществена критичност. "Разбирачите" (ако използваме речника на премиера) са много – всеки напира да човърка в системата, поради което с пълна сила важи народната мъдрост "Много баби, хилаво дете".
Първият и най-тежък проблем на управлението на МВР и на целия сектор за сигурност е непреставащата
чудовищна политическа намеса
мотивирана с огромното, почти фетишизирано желание да се използва този мощен инструмент за закрила на "своите" и за репресия на "чуждите" в най-широк политически, икономически и дори криминален смисъл. Тази обсебеност практически не оставя ресурси и енергия за основното предназначение и непрекъснато парализира усилията на намаляващия дял служители, които просто искат да си вършат работата и да служат на обществото. Поставени между чука на политическия натиск и наковалнята на общественото недоверие, служителите на реда са принудени все по-често да имитират активност със съмнителни резултати (кампанийната акция с изпращането на жандармерията да "бори" селската битова престъпност е типичен пример).
Непрекъснатият натиск да бъдат махани едни и слагани други отдавна надхвърли границите на кадруването и се превърна в изключителен "аргумент" за мащабни законодателни и нормативни промени в министерството и в сектора за сигурност като цяло. Практически няма основно административно звено в системата, което да не е претърпяло драматични реорганизации. Най-лошото е, че след цялата трескава „реформаторска” активност реално подобряване на изпълнението на основните функции на МВР няма, а и никой не се опитва да измери и оцени ефекта от постоянния "основен ремонт".
Липсват целенасочени усилия за стратегическо планиране и разработване на конкретни политики, насочени към решаване на най-острите проблеми. Спекулира се с различни извадени от контекста количествени показатели, а определена част от информацията съзнателно се прикрива. Тъжната истина е, че все по-голяма част от българите не разчитат на сектора за сигурност, за опазване на живота, здравето и собствеността им, поради което незаявената престъпност продължава да нараства. Тези, които трябва да пазят обществото от заплахи, сами са се превърнали в жертви на политически произвол и "тъпота с взлом" (по думите на Илф и Петров).
Силната политизация и
идеологизация на МВР
и на целия сектор за сигурност води до изключително опасно за страната и обществото пренебрегване на експертни оценки и препоръки, когато те се разминават с "единствено правилната политическа линия". Най-фрапиращият пример бе разработването и приемането на "Визия 2020" през главата на компетентните структури и специалисти, въпреки че бе направен опит обществото да бъде заблудено чрез позоваването на авторитета им. Отказът на професионалистите да преувеличават едни и да омаловажават други рискове и заплахи по политически подбуди служи като повод за "лов на вещици" с традиционните изтъркани аргументи за "обремененост с миналото". Върхът на тази талибанщина бе „гениалното” разкритие на един новоизлюпен гербер, че вече уволненият началник на служба „Военна информация” е тежко компрометиран поради факта, че преди 35 години е получил софийско жителство с ходатайство на члена на Политборю Милко Балев.
Голямото предизвикателство пред новото ръководство на МВР е да нормализира функционирането на системата, като я освободи поне донякъде от пресата на нерегламентираната намеса. Наследството предполага сериозен анализ и разчистване, но ако се тръгне отново по линията на махане на "чуждите" и поставяне на "свои", проблемите и последиците ще останат. Предпоставка за истинско ново начало е
възстановяване на доверието
и чувството за справедливост сред самите служители, което съвсем не означава липса на критичност и взискателност.
Много се спекулира с това, дали е удачно министърът да бъде външен или човек с кариера в системата. Според мен същественият въпрос е какви са неговите качества, а не откъде идва. Най-уважаваният министър на вътрешните работи през целия период на прехода – покойният Христо Данов, не само бе напълно чужд на системата, но дори изпитваше неприязън към нея. Тъй като бе справедлив и мъдър човек, той бързо промени необоснованите си нагласи и на свой ред показа на служителите, че могат да разчитат на неговата подкрепа, ако си вършат работата, както трябва. Има и различни примери – макар и за кратко, в качеството на служебен министър един "чисто вътрешен" кадър като генерал Чавдар Червенков убедително наложи авторитета си и показа, че под правилно ръководство МВР може да бъде ефективно.
Опасенията, свързани с избора на Румяна Бъчварова, идват от безспорния факт, че най-големи поражения върху сектора за сигурност са нанесли изкуствено насадените високопоставени партийни функционери, които претендират, че разбират от всичко, жонглират с професионална терминология, а в същото време безцеремонно прокарват некомпетентни и политически мотивирани решения. Сред тях блестят звездите от съзвездието на "сватбените генерали", които продължават да се месят активно и претендират да са "професионалисти", въпреки че са получили най-високото офицерско звание единствено в качеството на политически парашутисти.
Ако Бъчварова успее да се опази от
рисковете, натиска и изкушенията
да повтори модела на някои от "именитите" си предшественици, тя има шанс да добави значим капитал в стремителната си политическа кариера. Задачата не е лесна, защото и трите заплахи са реални. Рисковете са налице, главно по причини, които са извън нейния контрол. Който и да стане министър, ще трябва да положи големи и продължителни усилия, за да нормализира това болно министерство, а ресурсът от време е винаги недостатъчен. Натиск да се използва системата също има, и то неособено интелигентен, както показва кашата, забъркана около оставката на Веселин Вучков. Промени, в това число и персонални, са наложителни, но границата между прочистване и чистка е много тънка и условна. Най-сериозната опасност обаче идва от изкушенията, защото МВР дава не просто много, а особена власт. Един нов и външен човек ще трябва да се движи по острието на бръснача, където дори малко прекалената сдържаност може да бъде повод за обвинения в пасивност, а малко по-силната активност – в некомпетентен политически натиск.
Ако не се случат неочаквани драматични събития, първото голямо изпитание за новия министър ще бъдат местните избори през есента и по-конкретно редуцирането на
масовата криминално-електорална практика на купуване на гласове
Проблемът е много сложен, защото, от една страна, всички партии са грешни в това отношение, а от друга, поради видимата политическа обвързаност на ръководните полицейски кадри на местно и средно ниво. Този проблем, макар и отчасти едностранчиво, бе публично оповестен от служебния министър Йордан Бакалов, въпреки че призна безсилието си да промени каквото и да било. Но това, което може да бъде простено на един министър за два месеца, няма да се размине на титуляр, особено с политическия ранг на Бъчварова.
Ако се захване с правилните и необходими политики и овладее страстта за кадруване, първата жена избран вътрешен министър може и да успее, независимо от трудната ситуация, откритата недоброжелателност на политическите опоненти и задкулисните ходове на съпартийци и коалиционни партньори.
