"Да се надяваме, че министърът на икономиката добре ги е подбрал". Това е казал премиерът Бойко Борисов (съдейки по стенограмата от Министерския съвет) миг преди на 11 март кабинетът да смени единодушно ръководството на Комисията за защита на потребителите. Макар и кратко, изречението е пределно съдържателно и нищо друго не ни е нужно, за да разберем чии точно интереси ще бранят новите кадри. Пък после нека ни обещават прозрачност, конкурси, професионализъм и край на партийното кадруване.
Колкото до министъра Божидар Лукарски, той е направил такъв подбор, че направо свят да ти се завие. По негово предложение – без какъвто и да е конкурс, а по чисто партийна линия, за председател на комисията е избран Димитър Маргаритов Йотов. За въпросния човек се казва, че е работил в Държавното предприятие "Ръководство на въздушното движение" и е бил директор в три министерства – на регионалното развитие и благоустройството, на образованието и на външните работи. Премълчава се обаче, че за такава завидна кариера са необходими сериозни връзки. В случая Йотов е съпруг на Мария Карабельова-Маргаритова, която е началник на политическия кабинет на вицепремиера и лидер на ДБГ Меглена Кунева и бивш парламентарен секретар на вицепремиера и министър на образованието от тройната коалиция Даниел Вълчев. Чиста случайност, нали?
Само преди няколко месеца същата г-жа Кунева тръбеше как трябва да има правила, по които да се излъчват кандидатурите за различни постове в държавната администрация, но това няма да го правим на въпрос. Единствено ще припомним думите й от 2014-а, преди да влезе във властта: "С партийните назначения управляващите ще счупят клона, на който седят, и тежко ще паднат, но заедно с тях ще падне и държавата."
По същия начин и даже по-грозно стоят нещата с останалите двама членове на Комисията за защита на потребителите. Константин Арабаджиев и Константин Райков са от ръководството на СДС, чийто лидер е министърът на икономиката Лукарски. Първият, Арабаджиев, е в Националния съвет на съюза, а вторият – в Националния изпълнителен съвет на партията. Очевидно независимостта и безпристрастността на институцията – ряпа да ядат, важно е да уредим съпартийците. Законът за защита на потребителите, който изрично забранява председателят и членовете на КЗП да заемат ръководна длъжност в политическа партия или организация (чл.165 ал.5 т.5), също не е успял да спре парашутистите. Оказа се, че Арабаджиев и Райков са подали молби за напускане на ръководните си партийни постове на 10 март. И вече са… напълно независими.
В интерес на истината Лукарски ги разбира тези неща. И в някои отношения дори изпреварва предшествениците си. По същата схема – без конкурси и други подробности, вече смени шефовете на Българската агенция за инвестиции и на Агенцията за малките и средните предприятия. Не сполучи само опитът му да сложи приятелката си Ива Йорданова начело на Държавната агенция за българите в чужбина – тя бе принудена да подаде оставка след медийния шум и недоволството на българските емигранти. Но има и други длъжности…
Безпардонността на икономическия министър демократ и това, че поне формално независимата днес комисия ще стане един политически придатък, пряко зависим от волята на управниците, нямаше да има чак толкова голямо значение, ако миналото лято – с поправките в Закона за защита на потребителите, не й бяха дадени много по-големи правомощия. Тогава по предложение на депутата от ДПС Йордан Цонев бе решено да се създаде изцяло нова глава в норматива, която се отнася до подписването на договори при общи условия. Според новите текстове хората могат да бъдат обвързвани с такива общи условия само ако са се запознали с тях и са ги подписали. А при промяната им търговците са длъжни да уведомят клиентите си и да им дадат право на избор дали да се съгласят с измененията, или да се откажат от контракта.
По-същественото обаче е, че когато в нормативен акт е предвидено държавен орган да одобрява общите условия на договорите и последващите изменения в тях, те трябва да се изпращат в Комисията за защита на потребителите за становище дали не съдържат неравноправни клаузи. Ако има такива, търговците разполагат с 14-дневен срок, за да ги отстранят. Иначе няма да получат одобрение на общите си условия и няма да могат да изпълняват дейността си. В конкретния случай става дума за предприятия, контролирани от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, Комисията за регулиране на съобщенията, Комисията за финансов надзор и други. Когато пък не е предвидено държавен орган да одобрява общите условия на договорите за финансови услуги и последващите изменения в тях, това също се прави от Комисията за защита на потребителите. Тоест без нейната благословия никой няма да може да прави бизнес.
Цялата тази мощ сега реално е в ръцете на икономическия министър и неговите съпартийци или, така да се каже, бивши съпартийци. Те ще решават кой да получи одобрение на общите си условия и кой не. И даже всичко да е изрядно, контрольорите, както е добре известно, пак могат да открият за какво да се хванат и да извият ръцете на търговеца.
Разбира се, при такива евтини партийни номера се изисква голяма доза наивност у българските потребители, та да се надяват, че ще получат защита като в Европа. Но поне партийните "експерти" да не ги правят на маймуни повече и от самите търговци.
