Николай Николов е изпълняващ длъжността председател на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси. Става член на КПУКИ по предложение на президента Георги Първанов. Юрист е по образование, доктор е по право, специалист е в областта на т. нар. гражданска конфискация, автор е на първата монография за конфликт на интереси в България.
Г-н Николов, вече втора година Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси (КПУКИ) работи в намален състав, а парламентът все не намира време, за да го попълни. Докога ще я карате така и как се отразява това на работата ви?
– Факт е, че от октомври 2013 г. действаме в състав от трима членове. След отстраняването на председателя й Филип Златанов и напускането на Сабрие Сапунджиева има две вакантни места в състава на комисията, включително и председателското. Не мога да кажа кога съставът й ще бъде попълнен – това е въпрос от прерогативите на Народното събрание. Но е факт, че в един от последните си мониторингови доклади Европейската комисия отправи две препоръки, свързани с нашата комисия: да се довърши процедурата по изменение на закона, по който работим, и да се задвижи процедурата по номинации за попълване на състава й. Но какво се случва в парламента аз не мога да кажа. Въпросът обаче трябва да се разреши, защото тази ситуация създава определени затруднения в работата ни. Защото съгласно изискванията на закона всяко решение трябва да бъде прието с мнозинство, което представлява повече от половината от всички членове – в случая поне трима от пет. А вече има няколко случая, в които не можем да достигнем до решение по преписките именно поради липса на единодушие между тримата сегашни членове на комисията.
Какво означава това? Че дори и при доказан конфликт на интереси дадено длъжностно лице няма да бъде наказано, ако един от вас не е съгласен? И за колко такива случаи говорим, срещу какви лица, за какви нарушения?
– Общо преписките, по които съставът на комисията не е постигнал единодушие, са много малко – те са двадесет и пет. Към момента те са спрени. Не бих искал да се разпростирам какви са случаите, защото имаме практика да не коментираме производства, по които не сме се произнесли с решение и не са минали през съдебен контрол, няма влязъл в сила съдебен акт. Вижте, този проблем е важен, наистина. Но все пак бих искал да подчертая друго: че в този период същите трима души сме успели да приключим общо 534 производства. Само през изминалата година са 366, а за първите месеци на тази – 52. Така че, ако се върнем към първия ви въпрос – макар и в намален състав, комисията продължава да работи, при това на пълни обороти. Освен това направихме нещо, с което изключително много се гордеем – направихме серия обучения за администрациите, на неправителствения сектор, в медиите – много повече, отколкото години преди това са направени. И ги превърнахме в практика, която смятаме да продължим и занапред.
Но произнасянето "на конвейер" по толкова много производства не рефлектира ли върху качеството на решенията ви? И това ли е причината, заради която, според собствения ви отчет, случаите с установен конфликт на интереси са едва осем за цяла година?
– Всеки може да формира представата си за качеството на нашата работа, защото всички решения се изнасят на сайта на комисията. След октомври 2013 г. направихме ревизия на сайта и качихме всички решения от 2012 г. насам, които не бяха качени…
Имате предвид решения, които не са били на разположение в сайта от времето на Филип Златанов, предполагам. Освен прословутите преписки по сигнали срещу срещу президента Росен Плевнелиев и бившата му съветничка Димана Ранкова имаше ли и други решения от онова време, които не са били публикувани?
– Всъщност решенията по преписките срещу президента и Димана Ранкова бяха публикувани именно в резултат на тази ревизия. Имаше и други, които не бяха качени по технически причини – липса на подпис на някого от членовете на комисията, например. В крайна сметка обаче сега всичко е на сайта. В момента това изискване на закона се спазва стриктно и институцията е напълно публична и прозрачна.
Но да се върнем към въпроса ви за качеството на работата ни. За нас е важен индикатор фактът, че всички решения на КПУКИ по установителните производства се изпращат в прокуратурата за контрол. И има само един случай, в който прокуратурата е подала протест срещу прекратяването на една преписка. Това за нас е достатъчен атестат. Освен това в момента самите производства вървят по различен начин, правим много повече проверки, събираме доказателства, имаме споразумения с други държавни органи с достъп до публичните регистри – така че качеството на работата ни не страда от това, че сме трима души. Освен това комисията като колективен орган взема окончателното решение, но е облекчена от работата на юрисконсултите. Впрочем от лятото на миналата година въведохме принципа на случайното разпределение на преписките между тях.
Всъщност как се отрази скандалът с Филип Златанов и с прословутите му тефтерчета на останалите членове на комисията? И как приемате обвиненията, че тя е ползвана като "бухалка" срещу политически опоненти на ГЕРБ – все пак става дума за решения, които дори вие лично сте подписвали?
– Спор няма – ситуацията беше твърде неприятна за всички ни. Но когато си си изпълнявал задълженията само в съответствие със закона и с интереса на държавата, не е трудно да продължиш да го правиш. При нас тримата беше така, затова успяхме да се справим, затова и резултатите, които имаме и фактът, че комисията продължи да функционира нормално, беше оценен положително и от Европейската комисия. Лично аз никога не съм се чувствал в ролята на бухалка, защото съм действал само в рамките на закона. Вярно е, има решения, които съм подписал и впоследствие бяха отменени от съда. Но това, което е важно, е, че съображенията както за приемането на тези актове, така и за отмяната им са изцяло правни, никакви други. Освен това един акт може да бъде отменен по ред причини – включително и поради факта, че когато комисията беше създадена, законът беше сравнително нов и съдебната практика по него тепърва се създаваше, тепърва се тестваше доколко съдебната система ще възприеме една или друга позиция, тестваха се параметрите на конфликта на интереси…
И все пак не ми отговорихте защо при наличието на 366 преписки само за миналата година и при положение че държавата ни е затънала в корупция и злоупотреба с власт, има само осем случая на конфликт на интереси, които сте установили? И сред тях няма нито един за министър, за депутат или за друг важен представител на държавната власт?
– Вижте, базисното условие, за да е налице конфликт на интереси, е да се докажат две неща: първо лицето на публична длъжност да е изпълнило свое служебно задължение – да е подписало акт, да е сключило договор, да е гласувало и т. н. И второ – това да е направено в определен частен интерес – негов или на свързано с него лице. Във всеки случай, в който се докажат тези две предпоставки, ще е налице конфликт на интереси. А силата на този закон е във възможността гражданите да упражняват контрол върху властта.
Добре, но защо все не се стига до санкции?
– Не е вярно, че не се случва. Вярно е, че за миналата година имаме осем такива решения, но от създаването на комисията случаите с установен конфликт на интереси са сто. Проблемите са основно три: на първо място е съдебната практика, с която комисията е длъжна да се съобразява. Тълкуването на закона, което прави съдът в момента, е твърде буквално. Освен това имаше спад в самото качество на сигналите, които получавахме, защото българинът все още не познава тази материя, той свързва понятието "конфликт на интереси" с всякакви житейски ситуации. Например когато вторият братовчед на директора на дирекция "Финанси" в някоя община работи в тази дирекция, това за мнозина е конфликт. Но не е. Много често конфликтът на интереси се бърка с несъвместимостта, която е съвършено друго нарушение на закона и по същество е забрана за заемане на една публична позиция. Получавали сме и сигнали за конфликт на интереси за лица, които работят в частни структури, а това е изключено – конфликт може да има само в публичния сектор. Точно по тази причина решихме да реализираме една превантивна обучителна дейност с областни управители и с техните администрации, с общинските съвети, с местните власти, тъй като най-голям процент от случаите, с които сме сезирани, засягат именно местните органи на властта. И това е обяснимо – в малките населени места хората се познават, по-лесно се установяват дори роднинските връзки, ако щете. Обучения сме провели и с различни НПО и с медиите – като проявни форми на гражданското общество, от което също получаваме немалко сигнали. Просто не се познава самото явление като съдържание и процедура. А третият проблем е съдържанието на сигнала: анонимният сигнал например не може да доведе до производство – по закон такова не може да бъде провеждано. Но не е проблем, ако сигналът е написан на ръка – според закона е напълно достатъчно да е в писмен вид. Но не може в него да няма никакви конкретни данни за действия и нарушения, които да можем да проверим.
Ще се подобри ли положението, ако на комисията се дадат и права да разследва или други нови правомощия, както се предвижда например в прословутите Стратегически насоки, с които правителството се надява да преодолее корупцията поне толкова успешно, колкото това се случва в Румъния? Доколкото разбрахме, една от идеите е именно тази комисия да поеме регистъра с декларациите на лицата, заемащи публични длъжности, и да й бъде дадена възможност да проверява достоверността им?
– Не бих искал да влизам в дълбочината и да коментирам тези Стратегически насоки, поне не и на този етап. Факт е, че те бяха разработени от една работна група, ръководена от заместник-министъра на МВР Филип Гунев. А сега предстои да се обсъдят и с Министерството на правосъдието. Идеите са много, една от тях действително е ние да заменим Сметната палата в контрола върху декларациите на лицата, заемащи публични длъжности. Може би защото навсякъде в ЕС, където има такъв специализиран орган като нашия, функцията по депозиране, проверка и контрол на имуществените декларации е поверена на него. При нас положението е различно по-скоро по исторически причини. Защото когато воденето на този регистър е било възложено на Сметната палата, не е съществувал друг орган, който да поеме тази функция. Що се отнася до разследващите функции – това е правен термин, характерен за органите, които разследват престъпления. А конфликтът на интереси е административно нарушение. От тази гледна точка може да се говори по-скоро за разширяване на правомощията ни във връзка със събиране на доказателства. Но има още един проблем, който би трябвало да бъде решен: публикуването на декларациите, които са задължени да подават 120 000 души в държавата. Тези декларации трябва да бъдат оповестени на сайтовете на институциите и това е основата за един граждански контрол. Но, особено в изпълнителната власт, това задължение по оповестяване на декларациите невинаги се спазва. Това е напълно недопустимо, но ние нямаме никакви правомощия да налагаме санкции, ако това задължение за публикуване не бъде изпълнено.
Докато се чака поредната стратегия обаче, в парламента вече постъпват други предложения за изменения в закона. Едно от тях предвижда въвеждане на шестмесечен преклузивен срок за произнасяне на комисията, след който преписката просто ще се прекратява, без значение дали е бил налице конфликт на интереси, или не. Как ще коментирате това предложение?
– Факт е, че ние полагаме неимоверни усилия да спазим сега съществуващия двумесечен срок за произнасяне на комисията. Невинаги успяваме – понякога по чисто обективни причини е нужно повече време за събирането на доказателствата. Затова подкрепяме предложението за удължаването на сега съществуващия срок от два месеца.
Само че сега, дори и да се произнесете след тези два месеца, решението ви ще е напълно валидно, защото този срок не поражда никакви последици. А с предложената "преклузия", макар и след шест месеца, държавата всъщност ще загуби правото да провери и накаже този управленец…
– Точно така. Затова и това предложение според мен трябва да се обмисли много сериозно.














