"Прихващанията в КТБ, заради които бяха направени един куп цесии, са невалидни и недействителни според точния смисъл на Закона и на специалния надзор, който БНБ наложи на КТБ". Това каза проф. Валери Димитров в интервю за БНР.
Той обясни, че след като БНБ наложи режима на специалния надзор, това спря изпълнението на задълженията на банката и по този начин превърна влоговете в неизискуеми по време на специалния надзор и с тях не могат да стават прихващания.
За съжаление обаче тръгна практиката да се признават прихващания, с което се ощетява цялата група кредитори на банката и най-вече привилегированите кредитори – Фондът за гарантиране на влоговете, държавата и вложителите за негарантиранте си размери, поясни още професора.
Той е категоричен, че прихващанията не трябва да бъдат признавани, тъй като са недействителни.
Фондът е администратор на производството, но той представлява и публичния интерес, тъй като, освен че трябва да възстанови голяма част от изплатеното, той действа и в интерес на негарантираните вложители и държавата. Напълно легитимен е стремежът Фондът да поеме това производство колкото се може по-бързо. Има смисъл в това Фондът да поеме контрола върху банката, доколкото съдът се бави с решаването на проблема с отнемането на лиценза, а всъщност производството по несъстоятелност не може да стартира и не може да бъде назначен синдик. Това е големият проблем. Най-доброто нормативно решение би било Фондът да бъде назначен за квестор на банката. Напълно рационален е стремежът Фондът да поеме колкото е възможно по-скоро банката, защото той действа в интерес на всички останали кредитори, обясни още той.
Лицензът на КТБ е отнет и банката не може да бъде съживена. Въпросът е сега, след като Фондът е платил на вложителите с гарантирани размери, той има интерес да поеме колкото се може по-бързо контрола върху банката, каза проф. Димитров.
