Управляващите удържаха обещанието си да внесат тази седмица проекта за четирите закона за дейността на системата за национална сигурност. Той включва устройственият закон за управление и функциониране на системата за защита на националната сигурност, законите за разузнаването, НСО и Служба "Военна информация", които бяха внесени от ГЕРБ и АБВ в деловодството на парламента късно в сряда (11 март). Проектът е подкрепен и от Реформаторите, и от Патриотичния фронт, уточни заместник-председателят на ГЕРБ Цветан Цветанов.
В проектите няма изненади – те се обсъждат още от април 2012 г., когато на заседание на Консултативния съвет при президента беше постигнато съгласие да бъдат внесени в парламента. Тогава политическите партии одобриха преминаването на Националната разузнавателна служба към изпълнителната власт, а НСО да остане на подчинение на президентството, както досега. Четирите проектозакона влязоха в тогавашния парламент, но така и не бяха окончателно приети.
Устройственият закон на системата определя, че Министерският съвет извършва цялостното управление на сектора. Освен това МС ще предлага на президента кандидати за шефове на разузнаването, на "ДАНС и на "Военна информация". Устройственият закон посочва, че в Консултативния съвет ще участват всички министри и лидери на партиите, както и представители на президента, а той ще има и право при необходимост да участва в заседанията му, когато се вземат важни решения.
Върху работата на системата ще се упражнява парламентарен контрол. Той ще се разпростре и върху разходите на отделните служби за определени секретни операции, мисии и задачи. Пред парламента ще се отчитат и охранителите от НСО, които след 25 години най-сетне също имат свой закон. Новото в него е, че там се посочва изрично кой има право на охрана. В момента службата работи по правилник, в който е записано, че освен действащите държавници право на охрана имат и лица, вписани в графа "други". Законопроектът елиминира тази възможност. Освен това ще се обсъди и възможността НСО да поеме охраната на български мисии в чужбина.
От проекта става ясно, че не се предвижда сливане на цивилното и военното разузнаване, за което настоява Реформаторският блок. Заместник-председателят на ПГ на партията Цветан Цветанов уточни, че ще има два отделни закона за тези две служби – единият за Държавна агенция "Разузнаване", а другият за агенция "Военно разузнаване". Въпросът щял да се обсъжда в комисиите, където противоречията щели да бъдат изгладени.
Тази седмица стана ясно, че бившият служебен вътрешен министър Йордан Бакалов няма да поеме военните разведки, както усилено се говореше. Според Цветанов за този пост е необходим доказан професионалист, а не политическо лице. В момента временно изпълняващ длъжността е полк. Светослав Даскалов, който замести отстранения директор Веселин Иванов.
