В закона има дупка и трябва бързо да се приемат текстове, които да регламентират периода на безвремие по отношение на КТБ. Това заяви пред БНР председателят на бюджетната комисия в парламента Менда Стоянова.
"Законът за банковата несъстоятелност, макар че е приет преди десетина години, за първи път ще се прилага и естествено е, точно когато ще се прилага, да се видят ония пропуски, които дават възможност той да не се приложи и да изпълни целта, за което е създаден. За съжаление, учим се в движение, учим се доста скъпо. Както знаете, преди няколко месеца в парламента беше направено предложение и то беше прието, с което т. нар. "цесии" и прихващанията в резултат на тях бяха забранени, така да се каже, с цел да се запази имуществото на банката, когато тя бъде в несъстоятелност. Разбира се, така направените цесии и прихващания, вероятно са и причината за намаляване на активите, което виждаме в последния отчет. Явно има пролука. Затова наистина задачата е доста трудна, но аз мисля, че те се усложняват и от това, че от момента на отнемане на лиценза на банката до момента на постановяването от съда на нейната несъстоятелност, което би трябвало да бъде изключително кратък срок, сега от решенията на съда се вижда, че този срок може да бъде и години. И всъщност това е срокът на безвремието, защото до отнемането на лиценза там има квестори, които се подчиняват на Управителния съвет на БНБ. Те имат ясно разписани права и задължения в Закона за кредитните институции и ги спазват. След отнемането на лиценза на банката, това явно вече не е банка, но тя още не е в несъстоятелност, за да може да се приложи Законът за банковата несъстоятелност там да има синдик", обясни Стоянова.
"Аз не бих искала това, което ще кажа, да прозвучи, че квесторите не защитават интересите на държавата, просто те нямат такива правомощия вече в този момента, когато банката е с отнет лиценз. За мен, когато банката е с отнет лиценз, тя вече не е банка и едновременно с това не е дружество в несъстоятелност. Ето за това безвремие говорим и ние трябва да се опитаме в рамките на няколко дни да направим текстове, които да регламентират това безвремие. В този момент кой е отговорен за опазване на имуществото на банката, кой е отговорен да атакува ония сделки, чрез които това имущество е увредено. В момента законът има дупка, тъй като синдикът още не е назначен, а квесторите вече не могат да бъдат квестори на банка, защото банка не съществува. И всъщност това ни е идеята – да се направят законодателни промени, в които да се направи една нова фигура на един временен синдик, който в този междинен период да се грижи за опазването на имуществото на банката", каза председателят на бюджетната комисия.
"Не мога да каже, че квесторите, макар със своите действия да са намалили имуществото на банката, са действали незаконно. Не мога да го кажа, тъй като не съм го проверила и няма доказателства за това. Прокуратурата и други такива органи – сигурност ще си свършат работата, за да преценят дали те са действали противозаконно. Но от чисто житейски план няма как да обясни, нито на хората, нито на себе си, че в това безвремие, което може да продължи, както разбираме не само до април, но и доста след април, накрая активите на банката няма да се окажат нула. И когато банката бъде обявена в несъстоятелност, да се окаже, че няма маса на несъстоятелността, от която да се удовлетвори не само Фондът за гарантиране на влоговете, но и останалите кредитори, вложители. Така че, ако трябва да го формулирам от житейски план – да, ние се съмняваме, но не можем да кажем, че квесторите и БНБ са извършили закононарушение, докато те не се констатират", заяви още шефът на бюджетната комисия.
Менда Стоянова посочи, че в рамките на следващата седмица законопроектът трябва да бъде внесен и да тръгне по ускорена процедура на разглеждане.
