Невидима все още мощ концентрира в ръцете си икономическият министър Божидар Лукарски. Напористият реформатор, заради чието желание да стане министър (на каквото и да е) бе обособено самостоятелното Министерство на икономиката, бавно но сигурно преобръща уж скромната си позиция в страшилище за бизнеса. А подмятанията, че при формирането на кабинета му били отнели ресорите и го оставили начело на кухо ведомство, вече не стоят никак сериозно.
Откакто стана министър на икономиката, невзрачният иначе с партийните си изяви лидер на СДС е сред първенците в новия кабинет по назначения. Още в края на миналата година Лукарски безпардонно смени цяла дузина ръководители в подчинените му търговски дружества. Така в компании като "Кинтекс", "Ел Би Булгарикум", НИТИ и др. бяха спуснати партийни парашутисти и дори приятели по футболна линия на министъра, който е фен на столичния "Локомотив". В първите месеци на 2015-а Лукарски подмени и шефовете в някои от поверените му държавни структури като Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия, Българската агенция за инвестиции и Българската служба за акредитация. Нищо чудно в най-скоро време подобна съдба да сполети и Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол, Агенцията по обществени поръчки, Българския институт по метрология, Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, Държавната комисия по стоковите борси и тържища, както и Патентното ведомство, които също са под прекия контрол на уж ограничения откъм отговорности ръководител на икономиката. Всичко това обаче не представлява нищо на фона на овладяването на Комисията за защита на потребителите (КЗП). За чисто партийните назначения в независимата на теория институция се изписа и изговори много. Чуха се какви ли не обяснения и дори назря вътрешна война сред реформаторите. На хоризонта пак се появи правилникът за политическо кадруване, който демократите уж се канеха да приемат още в началото на мандата. А отстраненият член на КЗП Александър Масларски, чийто мандат и без това изтича, прати открито писмо до премиера Бойко Борисов, с което го прикани да преразгледа решението за новите началници "в името на справедливостта".
Защо всъщност е целият тоя шум? Все пак за краткото си пребиваване в министерското кресло Лукарски не за първи път поставя близки до себе си и партията хора на ръководни длъжности. Но даже безпардонният опит приятелката му Ива Йорданова да оглави Държавната агенция за българите в чужбина не предизвика такива вълнения като тези с Комисията за защита на потребителите. Завесата, зад която стои отговорът, лекичко повдигна споменатият Александър Масларски. "Комисията за защита на потребителите – отбеляза той – е държавен орган на изпълнителната власт, който осъществява надзор над целия вътрешен пазар, като следи за опасни стоки, нелоялни търговски практики и неравноправни клаузи в потребителските договори. Този орган правоприлага или както казва част от доктрината – квазиправораздава и поради това следва да бъде независим и политически неутрален". Тези думи на практика намекват за ключовата роля на комисията, която незнайно защо все още е смятана от мнозина за безпредметна и незначителна структура. Само че звено, което "осъществява надзор над целия вътрешен пазар", може да е всичко друго, но не и незначително. А с вкарването в него на партийните другари на Лукарски вече не е и независимо.
Тънкият момент в случая е едно събитие от миналото лято, което в изпълненото със скандали българско ежедневие, изглежда, отдавна е забравено. Става дума за поправките в Закона за защита на потребителите, с които на КЗП бяха дадени много по-големи правомощия. Тогава по предложение на депутата от ДПС Йордан Цонев бе решено да се създаде изцяло нова глава в норматива, която се отнася до подписването на договори при общи условия. Според новите текстове хората могат да бъдат обвързвани с такива общи условия само ако са се запознали с тях и са ги подписали. А при промяната им търговците са длъжни да уведомят клиентите си и да им дадат право на избор дали да се съгласят с измененията, или да се откажат от контракта.
Още по-същественото е, че когато в нормативен акт е предвидено държавен орган да одобрява общите условия на договорите и последващите изменения в тях, те трябва да се изпращат в Комисията за защита на потребителите за становище дали не съдържат неравноправни клаузи. Ако има такива, търговците разполагат с 14-дневен срок, за да ги отстранят. Иначе няма да получат одобрение на общите си условия и няма да могат да изпълняват дейността си. Конкретно това изискване се отнася за предприятията, контролирани от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, Комисията за регулиране на съобщенията, Комисията за финансов надзор и други. Когато пък не е предвидено държавен орган да одобрява общите условия на договорите за финансови услуги и последващите изменения в тях, това също се прави от КЗП. Тоест, без нейната благословия никой няма да може да прави бизнес.
Дори надзорът върху изпълнението на действащия в момента Закон за потребителските кредити е възложен на Комисията за защита на потребителите. Няма да е голяма изненада, ако на нея бъдат възложени и отговорностите за даване на разрешения и надзор върху лицата, занимаващи се с предлагане на ипотечни заеми. Така е много вероятно след БНБ и КФН в държавата да се появи още една лицензионна институция, отговаряща за специфичния сегмент във финансовия сектор – ипотечното кредитиране.
Именно тази мощ сега реално е в ръцете на г-н Лукарски и неговите съпартийци, макар те формално да са напуснали СДС. И няма как да не се запитаме дали е налице необходимият потенциал за изпълнението на тези изключително важни задачи, или нещата ще се решават по друга линия?
Междувременно никой не разбра каква работа е свършило предишното ръководство на Комисията за защита на потребителите (виж карето). Официален отчет нямаше, а докладът за дейността й през 2014-а ще излезе най-рано след месец. Разбира се, не бива да очакваме нещо съществено, след като по принцип на държавните функционери у нас не се търси отговорност. Какви ли не фигури са идвали и са си отивали, без дори да е поставен въпросът за свършената или несвършената от тях работа. Помните ли, да речем, предишния началник на КЗП Дамян Лазаров? Той освободи мястото,след като се разбра, че докато "всеотдайно" е защитавал интересите на клетите български потребители, дъщерите му създали десетки дружества за вятърни паркове по Черноморието.
Факти
По повод Световния ден на потребителите (15 март) главният секретар на КЗП Иван Бъчваров съобщи, че през 2014-а Комисията за защита на потребителите е извършила близо 35 хил. проверки и инспекции в цялата страна, което е с 10% над резултатите от предишната година. Точно 3384 са актовете, с които са установени нарушения, а издадените наказателни постановления са 3700. Многократно са се увеличили и писмените жалби и сигналите на горещия телефон (близо 18 000).
От наказателни постановления КЗП е събрала през 2014-а около 1.35 млн. лева. Трябва да се има обаче предвид, че в тази сума са и глоби, влезли в сила през предишни години и платени със закъснение. В същото време разходите на ведомството са били 3 052 200 лева. За заплати и възнаграждения на служителите (176 щатни бройки) са похарчени 1 619 000 лева. За други възнаграждения и плащания към персонала са дадени още 430 хил. лева. Отделно са осигурителните вноски в размер на 518 500 лева. А за издръжка на комисията са дадени 484 700 лева.
През 2015-а положението няма да е по-различно. Дори напротив – при намаление на щатните бройки до 171 парите за заплати се увеличават с 81 900 лева. Съответно вдигат се и разходите за осигуровки. Сериозен ръст ще има и при харчовете за издръжка, които ще е 628 800 лева.
