Новата залъгалка за българските предприемачи се появи през седмицата, когато властта съобщи, че Европейската комисия е одобрила оперативната програма "Иновации и конкурентоспособност" за периода 2014-2020 година. Новината безспорно е добра – това е основният документ на национално ниво, очертаващ помощта за българския бизнес от Европейските структурни и инвестиционни фондове. Общият бюджет на програмата е 1.39 млрд. евро, като Европейският фонд за регионално развитие дава близо 1.18 млрд. евро (85% от бюджета), а останалото е национално съфинансиране.
Основната цел на "Иновации и конкурентоспособност" е развитието на новите технологии, растеж на малките и средните компании, както и подобряването на енергийната и ресурсната ефективност на фирмите. Предвидена е и подкрепа за клъстери, офиси за технологичен трансфер и технологични центрове (конкретно има линия за "София Тех Парк"). За целта са обособени пет приоритетни оси: "Технологично развитие и иновации" с 250 млн. евро, "Предприемачество и капацитет за растеж на малките и средните предприятия" с 593 млн. евро, "Енергийна и ресурсна ефективност на предприятията" с 264 млн. евро, "Премахване на пречките в областта на сигурността на доставките на газ" с 38.2 млн. евро и "Техническа помощ" с 35.4 млн. евро.
Плановете са още тази година да бъдат пуснати първите три схеми за финансиране, като най-напред ще бъде отворена процедурата "Подобряване на производствения капацитет на малките и средните предприятия". Тя е с бюджет от близо 300 млн. лв. и по нея фирмите ще могат да купуват дълготрайни материални и нематериални активи. Вероятно през есента ще тръгне и процедурата за подкрепа за иновации, а към края на 2015-а е планиран стартът на схемата "Енергийна ефективност в малките и средните компании".
Иначе очакванията са чрез тази програма да бъдат подпомогнати повече от 9000 предприятия, да се мобилизират повече от 1 млрд. евро частни инвестиции, да се увеличи делът на иновативните фирми и да се допринесе за намаляването на енергийната интензивност на икономиката. Дали обаче ще стане така, не е никак сигурно. И в предишния програмен период се възлагаха подобни надежди на програмата "Конкурентоспособност", но реалността се оказа съвсем различна. По последни данни (от 2 март) по нея са изплатени 1 834 432 387 лв. (80.7% от бюджета). Но от тези пари директно за българския бизнес са отишли малко над половината, или 950 млн. лева. Причината за драстичното разминаване е, че в общата сума са включени и 682.5 млн. лв. по инструмента "Джереми", които са усвоени от Европейския инвестиционен фонд и уж се отпускат към фирмите под формата на заеми, само че никак не вървят, а и не са безвъзмездни. Други 83 млн. лв. са насочени към държавното дружество "София тех парк", а самото Министерство на икономиката е прибрало близо 50 млн. лева. С над 37 млн. лв. от програмата е и Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия. Други държавни институции като Българската агенция за инвестиции, Института по метрология и т.н. са взели още десетки милиони от т.нар. пари за частните компании.
Тази картинка неминуемо ще се повтори и през сегашния програмен период, тъй като съвсем ясно е упоменато, че различни агенции и ведомства, предоставящи услуги в полза на бизнеса, ще могат да кандидатстват за финансиране. В рамките на първите три приоритетни оси е предвидено също така създаването на финансови инструменти (подобни на "Джереми"), като гаранции по банкови заеми и дялови инвестиции. Те ще могат да ползват близо 25% от бюджета на програмата "Иновации и конкурентоспособност". Което прави около 700 млн. лева.
Има и една друга пречка пред предприемачите по пътя им към безвъзмездното европейско финансиране. Става дума за чиновниците, които оценяват проектите и одобряват плащането. По върховете на държавната администрация у нас са се наредили предимно комисионери, а не експерти. Затова и в схемите за финансиране на бизнеса успяват само тези, които имат топли връзки с правилните хора. Публична тайна е, че ключовите фигури прибират поне по 10% комисиона от всеки одобрен проект. И ако някой даде повече, отива по-напред в класирането дори да не отговаря на изискванията. Най-показателният пример в това отношение бе миналото лято, когато кандидатите за платен успех станаха прекалено много, а бившата вече директорка на програмата "Конкурентоспособност" Ели Милушева заяви, че "засилената конкуренция е изкривила процеса". В резултат бе прекратена цялата схема за технологична модернизация и на практика корупцията изяде близо 100 млн. лв. от българската икономика.
Милушева вече я няма на тази позиция, но поразиите й още тежат на бизнеса. Днес повечето от одобрените компании съдят икономическото министерство и управляващия орган на програмата заради пропусната възможност да се модернизират с европейска помощ. Делата им вече минаха през Административния съд в София и сега казусът се гледа от Върховния административен съд. Колективното дело на ощетените дружества бе образувано на 12 януари 2015-а, а на 26 февруари висшите магистрати излязоха с определение, което задължава министъра на икономиката да представи допълнителни документи по случая. Сега се чака и окончателното решение по спора. За съжаление, какъвто и да е изходът, въпросните 100 млн. лв. вече ги няма, тъй като сроковете по "Конкурентоспособност" отдавна са изтекли и парите са отписани. Малко вероятно е България да получи възможност за финансиране на одобрените проекти чрез инструментите на новата програма "Иновации и конкурентоспособност". Затова единствената възможност остава националният бюджет, който за пореден път ще плати за вината и некомпетентността на определени държавни служители.
