Съдейки по последния доклад на анализаторската компания TMF Group – "Бизнес рискове и възможности в Централна и Източна Европа", за икономическия ръст в този регион занапред все повече ще допринасят малките и средните предприятия. Анализаторите посочват няколко фактора, които ще допринесат за тяхното много по-добро представяне от конкурентите им в еврозоната. Конкретно за България те прогнозират, че след регистрирания през 2014 г. ръст на брутния вътрешен продукт от 1.5% за тази той ще достигне до 1.8 на сто. Благодарение най-вече на ефекта от европейските средства, отпускани през новия програмен период, за 2016-а БВП ще е на плюс 2.8, преди да се стабилизира на около 3% в следващите години. Освен това още през 2015-а се очаква увеличаване на потреблението на домакинствата, както и около 3% ръст на доходите, което ще се комбинира с нулева или много ниска инфлация.
Всички тези перспективи поне на теория би трябвало да поохлабят примката около врата на дребния и средния български бизнес, стига, разбира се, управниците да престанат да глезят само големите мастодонти с аргумента, че уж осигурявали повече работни места и приходи в бюджета. Допълнителен оптимизъм в тази насока дават последните изявления от Министерството на икономиката, според което малките и средните фирми у нас ще стават все по-желан търговски партньор за компании от Западна Европа и Азия. Без излишно да се правим на скромни, в момента България може да предложи отлично местоположение за развитие на регионален бизнес, относително ниски разходи за труд в сравнение с всички държави от ЕС и ниски данъци. Много важно предимство също така е и традицията в предлагането на висококвалифициран персонал – в областта на счетоводството, данъците, информационните технологии, което е ключово за привличане на качествени инвеститори, и не остава незабелязано.
"Компаниите, които разрастват своя бизнес в Централна и Източна Европа, търсят начини да се възползват като цяло от стабилния икономически ръст и благоприятните нива на корпоративни данъци, които са по-ниски, отколкото в повечето държави от Западна Европа. Страните от югоизточната част на континента – България, Хърватска, Сърбия и Словения, са дом на около 20 млн. души и международният бизнес търси нов потенциал за растеж на този регион. Тези пазари ще растат, извеждайки България и Сърбия в топ 10 на страните с очакван органичен растеж (бел. ред.- увеличаване на производството и продажбите) през 2015 година", изтъкват от TMF Group. Според техните специалисти малките и средните предприятия се възползват по-успешно от схемите за инвестиционни стимулиране, разполагат с по-добри възможности за финансиране и освобождаване от данъци.
Югоизточна Европа действително предлага възможности за растеж, но същевременно крие и рискове за бизнеса. Например прекомерната бюрокрация в обществените поръчки в публичния сектор продължава да е проблем в някои страни, включително и в България. Въпреки ниските корпоративни данъци данъчните системи продължават да се нуждаят от реформи. Проблем е и рискът от произволна правна уредба като специфичното секторно данъчно облагане. Специално в България може да се направи още много за подобряване на бизнес климата чрез по-предвидими и ефективни публични услуги, включително и чрез въвеждането на електронно управление, по-добра инфраструктура, фокусиране на висшето образованието върху перспективни области като информационните технологии… Ясно е, че всички тези отколешни дефекти трудно ще бъдат изкоренени изцяло, но ако не бъдат сведени до някакви поносими нива, ще продължат да тормозят не само местния бизнес, а и потенциалните чуждестранни инвеститори. За да се справят с рисковете на бързо променящата се законодателна и регулативна среда, анализаторите дори им препоръчват да търсят подкрепата на местни експерти. И очертават още две потенциални заплахи – дефлация в еврозоната, както и изостряне на кризата в Русия и Украйна.
блиц:
Маргарита Вътева, управляващ директор на представителя на TMF Group за България -"ТМФ Сървисиз" ЕООД, пред в. "БАНКЕРЪ"
Г-жо Вътева, кои сектори на икономиката са най-перспективни за развитие на българските малки и средни фирми?
– Впечатляваща е концентрацията на нововъзникнали компании от ИТ сектора. Което ни превръща в привлекателен център за специалисти от целия свят. Този бизнес е без граници и колкото е по-голям броят на въпросните специалисти в дадена държава, толкова повече това действа като притегателна сила за установяване на все нави и нови. Друга област е сферата на услугите, като в случая имам предвид целия спектър от традиционни сектори за страната, започвайки от туризма, през строителството и инженеринга, които могат успешно да изнасят уменията си зад граница, до сектора на професионалните услуги (счетоводство и т.н.), който търпи висок темп на развитие и превръща България в център на изнесените услуги в Централна и Източна Европа.
Бихте ли посочили основните пречки, от които се оплакват чуждестранните инвеститори?
– Трябва да се отбележи, че няма еднозначна реакция. Има доста големи компании, които са установени в България и използват страната като база за развитие на своя бизнес в тази част на Европа. Има обаче и фирми, които виждат проблеми в две основни насоки. Първата е недостатъчната предвидимост при някои фактори, които са ключови за стратегическо развитие. Имам предвид липса на опции за предвидимост над хоризонт от шест месеца до една година в цената на тока, което е основен елемент от себестойността на големите индустриални производители. Друг фактор, който е труден за прогнозиране, е времевата рамка, в която могат да се очакват определени разрешителни и решения от държавната администрация. Това спъва големите инвестиционни проекти. Втората проблемна област е ограниченият човешки ресурс с подходящи образование и квалификация. Може би отливът на млади и образовани българи, както и развитието на центрове за споделени услуги доведоха до трудностите в тази насока.
Как, според вас, гласуваният държавен дълг с таван 8 млрд. евро за следващите три години ще се отрази на българската икономика?
– Моето разбиране е, че този дълг ще бъде използван за две основни цели: рефинансиране на стар дълг и финансиране на текущия бюджетен дефицит за следващите три години. Надявам се това да не означава поддържане на сегашното ниво на публични услуги. Мисля, че има голям потенциал за подобряване на тяхното ниво с по-малки разходи, което би довело до по-нисък дефицит.
