Знаете ли, че обществените поръчки са основният законен похват за източване на държавни пари? Чрез тях годишно се харчат над 8 млрд. лв. за различни услуги, доставки и строителство, като сигналите за злоупотреби и корупция са навсякъде. Същевременно отговорността винаги е размита, наказания липсват, а комисионите си вървят. Затова и работата е сладка не само за изпълнителите, а и за чиновниците възложители.
На практика чрез обществените поръчки държавата прехвърля значителни средства към реалната икономика и е съвсем логично това да става по ясни и прозрачни правила. Нещо повече – този е и единственият начин за разходването на парите от европейските фондове. Само че заради сблъсъка на толкова много интереси, породени от подобна финансова благодат, Законът за обществените поръчки бе променян точно 33 пъти, откакто бе приет през 2004-а, и вече е изчерпан като възможности. След всички кръпки, правени по конкретен повод и без цялостна идея, днес той създава повече проблеми, отколкото ползи. А и вече не съответства на някои европейски разпоредби.
Сегашната власт е категорична, че повече няма възможности за обновявания и актуализации и предлага изцяло нов текст, който кардинално да промени процеса на договаряне между държавата и бизнеса.
Томислав Дончев, вицепремиер по икономическата политика и еврофондовете:
"Изправени сме пред обективната необходимост от цялостна замяна на съществуващия закон с нов. Това е удобен момент да преосмислим и националната си концепция. Без съмнение ни трябва Закон за обществените поръчки, съответстващ в пълна степен на директивите, допълнен с ясни, прости, по същността си, и гарантиращи принципите за публичност и конкуренция национални правила. Закон, който да не е подложен на постоянен натиск за промени. Такъв, че да удовлетворява националните ни нужди и очакванията на Европа".
По европейски шаблон
Основната част от новите правила всъщност са продиктувани от влизането в сила на новите европейски директиви – 2014/24 за класическите публични възложители и 2014/25 за секторните възложители (водоснабдяване, енергетика, транспорт и пощенски услуги). За първи път например ще се установяват общи стандарти на договорите. Една от основните реформи е свързана с намаляването на бюрокрацията за кандидатите. Сега повечето компании, особено малките и средните, изтъкват като най-голям проблем необходимостта да представят купища сертификати и други документи, свързани с критериите за изключване и подбор. Занапред тези книжа ще бъдат заменени от Единна декларация за обществени поръчки.
Новите изисквания ще насърчат и разделянето на поръчките на обособени позиции, за да се улесни участието на по-малките фирми. Когато пък възложителят реши да не прилага този подход, ще е длъжен да посочи писмено съображенията си. У нас в момента много често се прави точно обратното и различни дейности по изпълнението на даден проект се обединяват в една голяма обществена поръчка. Наистина, по този начин се пестят време и усилия, но победителите винаги са едни и същи – големите играчи. А и качеството е спорно, тъй като една и съща фирма сама се занимава с всичко – от изготвянето на проекта до неговото реализиране заедно със съответните съпътстващи специфични дейности.
Ще се въвеждат също така нови критерии за "икономически най-изгодна оферта". По-силен акцент ще бъде поставен върху качеството, екологичните норми, социалните аспекти или иновациите. Очаква се новите разпоредби да сложат край на диктатурата на "най-ниската цена". В тази сфера българската практика също е съвсем противоположна. Подписват се стотици договори на нереално ниска стойност, но после се налага повечето от тях да бъдат анексирани.
За да се справят със социалния дъмпинг и за да се гарантира спазването на правата на работниците, евроекспертите са разписали допълнителни правила за възлагането на подизпълнители и по-строги разпоредби за "необичайно ниските оферти". Компаниите, които не спазват трудовото законодателство или укриват данъци, за да постигнат по-атрактивни ценови предложения, ще бъдат изключвани от търговете. До обществените поръчки няма да се допускат и дружества, които са били уличени в корупция.
Налагането на европейските норми е напът да прекъсне и една изключително популярна схема в България за скритото възлагане на обществени поръчки. Става дума за т.нар. договаряне без предварително публикуване на обявление, при което няма реална надпревара между кандидатите, а възложителят еднолично решава на кого да възложи съответната задача. Според новите правила това ще може да става само при изключителни обстоятелства, предизвикани от събития, които не могат да бъдат предвидени. Или когато е ясно, че публикуването на обявление няма да доведе до по-голяма конкуренция или до по-добри резултати от конкурса, защото съществува само един икономически оператор, способен да отговори на поставените изисквания. Тези "пролуки" обаче може да обезсмислят изцяло основната идея на реформата.
На фона на последните събития около КТБ е особено интересно предложението договаряне без обявление да има за доставки или услуги, извършвани "при особено изгодни условия от лице, което прекратява стопанската си дейност, както и от синдици или ликвидатори при производство по несъстоятелност, при наличие на споразумение с кредитори или друга сходна процедура".
Интернет заменя хартията
Изключително силен акцент в новите законови разпоредби е поставен върху електронизацията на целия процес – от обявяване до приключване на конкурсите, включително и обмена на информация между възложителите и участниците в надпреварата. Въвежда се например т. нар. електронен търг. Става дума за повтаряща се процедура, която започва след първоначална цялостна оценка на офертите и позволява те да бъдат класирани чрез методи за автоматично оценяване. В реално време претендентите ще могат да предлагат нови стойности, а класирането им ще става без човешка намеса. Естествено, по този начин няма да се възлагат поръчки за услуги и строителство, които са свързани с интелектуална дейност и не подлежат на автоматична оценка с електронни средства.
От друга страна, онлайн платформата "Електронен каталог" ще позволи на участниците да подават информация и документи към офертите си в стандартизирана форма. Така ще се намали себестойността на продуктите и ще се създаде възможност за много бързо, обективно и прозрачно оценяване на направените предложения. Показателно е, че европейските директиви разрешават на държавите членки да определят кръг от поръчки, които задължително да се организират чрез електронен каталог, но засега у нас всичко това е с пожелателен характер.
За често повтарящи се покупки е предвидена и отделна електронна система. До нея ще се допускат всички търговци, които отговарят на критериите за подбор, и от тях при необходимост ще се събират оферти по електронен път.
И още…
Огромен ефект за фирмите ще има идеята за цялостното префасониране на реда за разглеждане на предложенията. Занапред, първо, ще се отваря ценовата оферта, а не пликът с техническите и административните сведения на участника. Целта е доказателства за съответствие с изискванията да представя само спечелилият кандидат. Това ще спести огромна част от подготовката за участие в публичните търгове, която е толкова усложнена, че сега отказва много фирми въобще да подават документи. С въвеждането на този подход ще се облекчи и работата на оценителните комисии, които ще трябва да проверяват само една компания.
Предстои да се въведе и изцяло нова процедура за насърчаване на иновациите в областта на обществените поръчки. Благодарение на т.нар. партньорство за иновации публичните институции ще обявяват търгове, без да предопределят техническото решение на конкретен проблем, давайки по този начин възможност на изпълнителя и възложителя да излязат заедно с иновативни предложения.
Между другото, бъдещият норматив ще върне и някои изисквания, които преди време бяха махнати, защото ограничаваха достъпа на новосъздадените фирми до публичните средства. Такова е например доказването на определен оборот за последните три години.
Ключови моменти
Разработен е нов подход за възлагане на поръчки на предприятията, ангажирали хора с увреждания и в неравностойно положение, за да се преодолее сегашният порок в системата.
Предложен е оптимизиран вариант на обжалване с едноинстанционно производство чрез КЗК, за поръчките по националните прагове.
Развит е нов предварителен контрол, като към сегашните проверки са добавени и инспекции на случаен принцип. Ще се следи и как се използват предвидените изключения в закона.
Оптимизирано и балансирано е съдържанието на профила на купувача, за да се премахне крайният натиск върху възложителите, без да страда публичността.
Премахнат е случайният подбор на членовете на оценителните комисии, като е запазена възможността за привличане на квалифицирани външни експерти.
Размерът на глобите е съобразен със стойността на договора или поръчката.
