През последните няколко седмици една важна новина премина покрай ушите на българите. Докато хората се залисваха с поредната порция стратегии за реформи, идеи за мегаструктури за борба с корупцията и още по мегакорупционни скандали, те така и не чуха, че Висшият съдебен съвет е взел решение да даде на съд бюджета на държавата заради "замразените" заплати на магистратите. И че се готви атака пред Конституционния съд, от когото ще се иска спешна намеса в спора между министър Владислав Горанов и ВСС за това кой може да увеличава заплатите в съдебната власт и чие е задължението да осигури изплащането им.
На 26 март ВСС прие проект на искане за обявяване на противоконституционност на чл. 2, ал. 5 и ал. 6 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2015 година. И го изпрати на председателите на ВКС, ВАС и Главния прокурор, за да бъде сезиран Конституционния съд от техните ведомства, защото ВСС няма правомощията да го направи. Първият от тези два текста урежда възможността ВСС да изразходва средства в размер до 5 000 000 лв. от наличностите по сметки от предходни години, за да покрива неотложни разходи в системата – но само ако с това не се нарушава бюджетното салдо по държавния бюджет. А вторият гласи, че за 2015 г. неизпълнението на собствените приходи на съдебната власт от държавни такси по дела, няма да се покрива с допълнителна субсидия от централния бюджет.
Да припомним, че бюджетът на съдилищата за тази година е близо половин милиард лева: сметката възлиза общо на 473 000 000 лева, като от държавни такси се очаква съдебната власт да прибере 120 000 000 лева собствени приходи. Проблемът впрочем е именно в тези собствени приходи, защото в последните години тенденцията е една и съща – те намаляват. А това е съвършено обяснимо: хората вече нямат пари за ядене, камо ли за спорове в съда, отделно и търговските дела също се топят заедно с броя на оцелелите търговци. Растат, при това лавинообразно, процесите за неплатени възнаграждения на работници, те обаче са освободени от държавни такси.
Оттам идват и проблемите с парите в съдебната власт. Вече стана традиция всяка година ВСС да проплаква, че средствата за издръжка на съдилищата не стигат, че съдебните сгради заплашват да хлопнат кепенци заради неплатени сметки за ток и парно. В резултат пари за издръжка се намират веднага и "по спешност" им се превежда допълнителна субсидия.
Със заплатите обаче нещата стоят другояче. От времето на Симеон Дянков насам те са непрекъсната ябълка на раздора между съдебна и изпълнителна власт. И тази битка ВСС поне досега не успя да спечели – нито победа, нито съмишленици.
Всъщност истината е, че магистратите са си прави. Защото заплатите им, макар и в пъти по-високи от болшинството възнаграждения в частния сектор, не са осъвременявани от 2012 година насам. За разлика от надниците на всички останали, накацали на държавната ясла. За същите тези години, в които магистратските заплати бяха "замразени", растяха тези на депутатите, на държавните чиновници, на конституционните съдии, че дори и на тримата "големи" в съдебната власт – председателите на ВКС, ВАС и главния прокурор. Само на редовите магистрати това не им се случи. А този факт няма как да не поражда недоволство.
Размерът на заплатите в съдебната власт се определя от ВСС – поне така пише в Закона за съдебната власт. Пак според същия закон обаче основните месечни възнаграждения за най-ниската съдийска, прокурорска и следователска длъжност са фиксирани в размер на удвоената средномесечна заплата на заетите лица в бюджетната сфера съгласно данните на Националния статистически институт. Т.е. ВСС е длъжен да държи заплатите "завързани" спрямо този минимум – двукратния среден размер в бюджетната сфера. когато този минимум расте, би следвало ВСС да вдига и заплатите на съдиите, прокурорите и следователите.
Само че той не може да го направи, защото в друг един закон – за публичните финанси, забранява на ВСС сам да вдигне размера на възнагражденията преди да има актуализиране на бюджета на съдебната власт. А за да се вдигнат заплатите са нужни 25-30 млн. лева, които няма как да се прелеят към съдиите без корекции в Закона за бюджета на държавата за 2015 година. ВСС обаче няма законодателна инициатива, депутатите също не могат да помогнат, когато става дума за бюджетен закон – нужно е министерско рамо. Затова ВСС скърца зъби и се моли на министрите, защото друго всъщност не може да направи. А междувременно се обръща в "закононарушител", тъй като задължението за актуализиране на магистратските надници тежи върху него.
Това обясниха от ВСС на финансовия министър Владислав Горанов, който им отиде на крака, за да каже, че пари в бюджета няма. И направо ги "отряза", като им подхвърли, че ако толкова много им пречи да нарушават закона като не вдигат заплатите на съдиите така, както пише в него – той може да се промени.
Всъщност във ВСС дори и не очакваха да чуят, че държавата ще даде пари за увеличаване на заплатите за съдебната власт. Тезата на финансовия министър им беше ясна отпреди. Но след шамарите от Брюксел, скандалите около Владимира Янева, Ченалова, Петьо Еврото, след продължаващите обвинения в безпринципно кадруване, ВСС имаше нужда от глътка въздух. А темата със заплатите като никоя друга сплотява магистратите в страната. И ги кара поне за малко да спрат да се взират в червеите и гнилите ябълки по върховете на съдебната власт, да спрат да плюят ВСС и да насочат същата тази "любов" към правителството, което и да е то в момента.
Непреклонността, граничеща с непремерената арогантност на Горанов при разговора му с "правителството" на съдебната власт обаче дойде в повече. Не само на ВСС – призиви за реакция, включително и чрез сезиране на Конституционният съд се изправихаи Съюза на юристите в България, Асоциацията на прокурорите и Съюза на съдиите.
Длъжни сме да уточним, че жал към Радините вълнения на ВСС изобщо не изпитваме. Дори напротив – считаме, че вината за невъзможността да се актуаризират заплатите тежи изцяло на съдебното "правителство". Защото ако за всичките тези години кадровиците от ВСС се бяха понапънали и бяха успели да направят норми на натовареност, ако бяха започнали "редуцирането" на съдилища из всевъзможни села и паланки, ако дори само бяха събрали кураж да откажат на прокуратурата да назначат ан блок 40 камериерки и чистачки за новата й почивна база, парите в системата щяха да стигат.
Защото Владислав Горанов също е прав – не може до безкрайност да се наливат пари в една каца без дъно, в една напълно отказваща да се реформира система, в която сякаш времето е спряло в блажените години от "разцвета на социализма". Друга тема е дали Горанов нямаше по-дипломатичен начин да изкаже подзицията си.
Въпросът с патовата ситуация, в която е поставен ВСС обаче е чисто правен и в него няма място нито за емоция, нито за политически пристрастия. Защото той отново прави актуален старият проблем с онази тънка червена ивица, която бележи разделението на властите и невъзможността едната да държи в зависимост другата. А това е проблем, далеч по-важен от заплатите на магистратите. Той засяга цялото ни общество и начинът, по който искаме да живеем. но колцина разбират това?
