Хората засипват с различни оплаквания и сигнали парламентарната комисията по взаимодействие с неправителствените организации и жалбите на гражданите. Очевидно е, че мнозина не знаят към кого да се обърнат с проблемите си и в отчаянието си дори опират до народните избраници. Едва ли е за учудване обаче, че често те не оправдават очакванията и изпадат в положението на арменския поп.
Депутатската комисия, чийто председател е Бойка Маринска от Реформаторския блок, започна работа едва в началото на декември миналата година. Но до април вече са постъпили над 240 сигнали и петиции на граждани и различни организации. Най-много са жалбите от София – 75, после от Русе – 14, Враца – 12, Велико Търново – 10, а шест са заведени от Пазарджик. Досега е имало и шест приемни, на които са изслушани и консултирани близо 20 души.
Оплакванията са най-често срещу монополите – мобилните оператори, електроразпределителните дружества и топлофикациите, обобщи пред репортер на "БАНКЕРЪ" Маринска. Иначе един от най-големите успехи на комисията е осигуряването на подслон на 86-годишен човек. Той изгубил апартамента си след измама, след което скитал по гарите. Човекът вече живее в Дом за възрастни.
Малина Ангарева, която е главен експерт към същата комисия, обясни, че всеки един пристигнал сигнал се изпраща към съответните компетентни органи. И в срок от два месеца те трябва да отговорят както на тях, така и на изпратилия петицията. Само че например в Комисия за защита от дискриминация или в Министерството на регионалното развитие и благоустройството не обръщат внимание на подобни неща. Налага се отново да им се пращат известия и така се стига до ситуации, в които минават месеци наред в напразни очаквания. Което си е пълна подигравка не само с хората, а и с цялото Народно събрание.
Един много стар проблем пред парламентарната комисия са поставили и живеещите във високопланинските райони на страната – напрежението на подаваното в домовете им електричество е под 220 волта. От това горят домакинските уреди, а и да използваш такъв ток си е истинска мъка, но от години на никого не му пука. ЕРП-тата си прибират парите и очевидно в България няма сила, дори и на жълтите павета, която да ги принуди да си свършат коректно работата.
Маса народ търси в сградата на съединението решение и на конфликтите си с мобилните оператори, а други отиват там с надеждата да им бъде намерена работа, да им повишат пенсията и други подобни. Резултатът, както казахме, в общи линии е като при арменския поп.
