Купувачите са на ход

Гърция евро

Петър Драмов

УниКредит Булбанк АД

 

Купувачите са на ход, след като централните банки на водещите икономики им дадоха предостатъчно свободни пари.

Японските инвеститори излязоха на пазара да купуват, защото централната им банка отдавна прилага програма за кредитни улеснения. А новата финансова година за Страната на изгряващото слънце едва започна в началото на този месец. На фона на 0.35%, колкото е доходността на 10-годишните японски ДЦК, всички останали книжа са направо находка за инвеститорите, особено щатските, които носят 1.9 процента.  

Отскоро и ЕЦБ стартира програма за кредитни улеснения на банковата система. Програмата е нова, но за сметка на това е мегаголяма като потенциал. Общо 1.14 трилиона евро ще се влеят в еврозоната до втората половина на следващата година. Първите траншове вече са в ръцете на дилърите и те побързаха да си набавят нови книжа с по-добра доходност.

Джобовете на щатските борсови играчи отдавна са препълнени със зелени банкноти и те не спират да купуват.

Трезорите и на нашите банки, които са основни пазарни купувачи у нас, са буквално „задръстени“ от финикийски знаци, които залежават при нулеви лихви.

При толкова много свободни парични наличности не трябва да се учудваме, че вече не само 10-, но и 12-годишните швейцарски държавни ценни книжа се търгуват при отрицателна доходност от порядъка на минус 0.02% на годишна база. Това означава, че инвеститорът в такива книжа не само няма да получи нищо отгоре на вложените средства, но на падежа на книжата рекапитулацията ще сочи, че на всеки вложени 100 франка той ще получи обратно едва 99.76 франка. С една дума, платил си е 0.26 франка за 12 години, за да му пазят парите – е, не къде да е, а  в Швейцария.

Вълната на покупки не подмина също Чехия и Словакия, чиито 10-годишни книжа поскъпнаха с по 15 евроцента. Гръцките и руските петгодишни държавни еврооблигационни емисии добавиха по 60 евроцента към цената си. А тя се движеше в пълен синхрон може би заради гръцката визита на високо ниво в Кремъл. Еврооблигационните 10-годишни емисии на другите ни съседи – Румъния и Турция, поскъпнаха по-скромно – съответно с 10 и с 6 евроцента.

Нашата 20-годишна еврооблигационна емисия добави 40 евроцента към стойността си и в края на седмицата се търгуваше при 99.4 евро за 100 номинал. Тя вече носи доходност от 3.16% и е по-ниска спрямо 3.19%, колкото беше в края на предишната седмица.

С точно 25 евроцента поскъпна облигацията ни със срочност 12 години. Тя се котира вече при цена 100.3 евро, осигуряваща доходност 2.59% на годишна база.

Еврооблигационната ни емисия, чийто падеж е през септември 2024 г., т.е. след 9.5 години, увеличи стойностите си с 33 евроцента и достигна 105.63 евро за 100 номинал, а доходността й съответно се понижи от 2.32 до 2.28% на годишна база.

С 20 цента поскъпна и новоемитираната седемгодишна еврооблигационна емисия. Тя вече се търгува при 100.25 евро за 100 номинал и носи доходност от 1.96% на годишна база.

Инвестицията в еврооблигациите ни с падеж през юли 2017 г. ще носи 0.73% годишна доходност.

По-високите от очакваното приходи в хазната са в основата на преизпълнението на бюджета и съществена причина Министерството на финансите да направи съществена корекция в емисионния си календар. Отмяната на вече два аукциона за продажба на ДЦК е факт, в резултат на което 400 млн. лв. тримесечни бонове и 10-годишни книжа с обща номинална стойност 50 млн. лв. се реализираха. Плануваните за месец април други два търга също бяха отменени, ще се проведе само един. Това ще стане на 20 април и ще бъдат предложени за продажба 50 млн. лв. нови 10-годишни облигации с лихвени плащания на всеки шест месеца при фиксиран лихвен процент 2.3% на годишна база. Номиналната им стойност ще е общо 50 млн. лева. На вторичния пазар търговията с ценни книжа с подобна срочност, емитирана по-рано през тази година, се случва на нива около 2.45% на годишна база. Нейните купонни плащания също са на шест месеца и са фиксирани на 3.1% на годишна база. Основната причина да се пуска нова емисия, а не да се преотваря старата, е да се намалят плащания на лихви през годините до падежа на книжата.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Подкрепяте ли идеята на властта да се гласува само с машини?

Подкаст