Човешкият труд, беше рекъл дядо Маркс, е тайната на богатството. Живият труд оживява средствата за производство (овеществения труд), добавя нова стойност и така създава стока. Която пък с надбавката от принадената стойност на труда носи повече пари (П’) от предварително вложените (П).
Простият извод от трите тома на "Капиталът" е този: Трябва бачкане!
Но родното съвремие не е това, което беше. По телевизията показаха цигани без образование и квалификация, които отказват длъжността хлебар с 500 лв. заплата и моро (хляб).
Повече от половината пенсии у нас за миналата година пък са били инвалидни, обяви социалният министър Ивайло Калфин. През последните години имало силно нарастване на този тип пенсии. Те достигат своя пик, когато има висока безработица и доходите спаднат, поясни министърът. Значи – вместо активно търсене на работа, преквалификация или малък частен бизнес – яж, па леж, както е рекъл народът.
Това ми напомни за гръцкия остров Закинтос, където близо 1000 жители са се писали слепи, за да си осигурят инвалидна пенсия. На "Перлата на Йонийско море" кьоравите били десет пъти повече от средното равнище в Европа. Министерството на здравеопазването надушило измамата и привикало всички "слепци" на преглед. Явили се само стотина души. Инвалидната пенсия на останалите, сред които имало и един шофьор на такси, била отнета.
Дядо Маркс въведе и понятието "общественополезен труд". Така разграничи варенето на боб чорба за семейство и в кръчма, лекуването на грипясалите деца вкъщи и в поликлиниката, плетенето на пуловер на двора и в цех.
И тук сме му длъжници. Допуснали сме един друг бич в балканското ни всекидневие – използването на обществено безполезен труд. Огромни маси от хора, при това с привилегии, кривят държавните бюра. Все ги съкращаваме, а те все се множат. И тежат на врата на бизнеса и цялото общество.
В Гърция например повече от 20 години се даваха шест допълнителни дни платена отпуска всяка година, ако чантаджията използва компютър. Чак след като Меркел здраво ги натисна, бяха премахнати бонусите за отиване навреме на работа и възможността неомъжени дъщери на военни да получават пенсиите на починалия си баща.
Публична тайна у нас е, че чиновници получават два пъти годишно внушителни пари за дрехи и обувки и ДМС (допълнително материално стимулиране), надвишаващи заплатата. Затова млади девойки шетат из хладните кулоари на министерства и агенции с брутна заплата от 800 лева.
Но… да се посмеем още със съседката.
Шофьорите на служебни дизелови автомобили в Гърция са получавали 250 евро за "сгряване на мотора", а машинистите на локомотиви по 420 евро "за поддържане на лична хигиена", т.е. за редовно миене на ръцете. Шофьорите на автобуси в Атина получавали добавка от 310 евро, ако през целия месец нито веднъж не закъснеят за работа. Куриерите в министерствата имали добавка от 290 евро за навременно пренасяне на документи от един в друг кабинет. Връх в куриозите е това, че държавните служители получавали добавка и за копиране на документи. Всички те имаха право на 13-а и 14-а заплата – за рожден ден и за Коледа.
Доста по-различно е на "оня" свят. Братовчедка, от дълго време в Щатите, хладнокръвно ме информира, че платеният й отпуск, отпуснат от фирмата за лятото, е 6 дни и… 2 часа. Съобразно отработеното време толкова точно й се полагало. Нейната дъщеря пък получила награда от Чикагския технологичен университет, където учи. За отличен успех тя придобила правото не на стипендия за отличничка, а да посещава още две допълнителни дисциплини безплатно. И тя веднага се записала.
А в Германия кавалерството излезе от мода. Да отвориш тежка врата на колежка, давайки й път, да включиш кафето й в обща сметка или да й държиш палтото, е обида – тя също като теб работи, изкарва пари и има достойнство…
Дето вика жена ми "срещу тях да тичаме, пак няма да ги стигнем".
