Театърът с озаптяването на големите хипермаркети отново стана актуален, след като в четвъртък (30 април) Народното събрание изненадващо прие на първо четене законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита на конкуренцията, станал известен като Закона срещу търговските вериги. Текстовете бяха внесени от БСП и получиха подкрепата на депутатите от всички групи. Общо 95 народни представители гласуваха "за", двама бяха "против", а 41 се въздържаха.
Всъщност въпросните поправки бяха приети и от предишния парламент, но тогава президентът Росен Плевнелиев наложи вето. А заради оставката на кабинета "Орешарски" те така и не бяха прегласувани. Иначе с тях се предвижда въвеждането на понятието "по-силна позиция при договаряне". Най-общо по този начин се забранява всяко действие или бездействие, което може да увреди интересите на по-слабата страна при договарянето – например необоснован отказ да се доставят или закупят стоки или услуги, налагане на тежки или дискриминационни условия или неоснователно прекратяване на търговските отношения. Неспазването на тези разпоредби ще се наказва с глоба до 10% от оборота на съответната стока или услугата, предмет на нарушението, но не по-малко от 10 хил. лева. Когато няма установен оборот, глобата ще стига до 50 хил. лева.
Наред с това веригите за бързооборотни стоки, които имат годишен оборот от над 50 млн. лв., задължително ще изготвят проект на типов договор или общи условия за периодична доставка на храни и ще ги предоставят за одобрение на Комисията за защита на конкуренцията. От типовите договори ще отпаднат всички такси или други плащания, както и отстъпки от цената, които не са реално предоставени или са със стойност, несъответстваща на действително предоставените услуги. В случая се имат предвид таксите "рожден ден", "нов обект", "тържества" и т.н. Забранява се също търговците да прехвърлят неоправдан или непропорционален търговски риск към контрагентите си. Сега магазините често връщат на доставчиците си непродадената стока, с което целият риск остава за тях. А срокът на заплащане, предвиден в търговските споразумения, вече няма да е по-дълъг от 30 дни от датата на издаване на фактурата за доставката.
Всички тези нововъведения обаче срещат сериозни критики от редица институции и браншови организации. Отрицателни становища са дали дори парламентарните комисии по икономическа политика и туризъм и по земеделието и храните. Още през 2014-а позиции срещу промените в Закона за защита на конкуренцията изказаха най-големите български бизнес организации КРИБ, БСК и БТПП, както и международни търговски организации като: Германо-българската индустриално-търговска камара, Австрийското търговско представителство, Френско-българската търговска камара и други. Водещи икономисти също видяха опасност от свръхрегулация и ограничаване на свободния пазар в тези текстове.
EuroCommerce, която обединява търговски сдружения от 31 държави в Европа, заяви, че подобна разпоредба не е в съответствие с европейското законодателство относно правото на свобода на договаряне и противоречи на принципите на свободната пазарна икономика. Според Световната банка пък въвеждането на понятието "значителна пазарна сила" е рисково и може да доведе до несигурност на българския пазар.
От Сдружението за модерна търговия, което обединява големите хипермаркети у нас, твърдят, че промените в конкурентното законодателство ще доведат до повишаване на цените на храните и ще навредят на малките и средните български производители.
