След четвърт век приказки за съдебна реформа тя ще бъде правена за два-три месеца. Мисия невъзможна с оглед на политическата ни действителност, зад която се крие комбинация от пропаганда, дезинформация и кадрови сметки. С други думи, поредно съчетание на движещите сили на реформата по български – стремеж за яхване на системата, съчетан с бетониране на статуквото.
Сегашното издание на сериала ще обхване периода от май до юли, а интригата ще се движи по линия на евентуална конституционна промяна, която да реализира "стратегическите" точки на правосъдния министър Христо Иванов. Чисто технически може и да се получи. В началото на април парламентът избра с безпрецедентно мнозинство от 195 гласа "за" и 1 "против" главен съдебен инспектор. Председателката на Хасковския административен съд Теодора Точкова зае поста след две неуспешни процедури в последните две години и ситуация, чийто изход не се виждаше. Ако инерцията продължи и по отношение на конституционните промени, ще изглежда, че нещата започват да се подреждат. Въпросът е дали това подреждане е съдебна реформа, или колективен компромис с цел тя да не бъде допусната.
Единството при избора на Точкова беше постигнато с предварителна договорка между парламентарните сили, в резултат на която на депутатите им беше все едно за коя от двете кандидатки гласуват. Никакви въпроси и доводи. Стигна се до откровението на Мая Манолова от БСП, че един толкова важен избор не може да мине без нито едно изказване, защото е изключително важен за отношението на Народното събрание към съдебната реформа. Манолова окачестви и двете кандидатури с шаблонното "достойни" и уточни защо гласува за Точкова, а не за съперницата й Вера Чочкова – защото е от Кюстендил, завършила е средното си образование там като пълен отличник, а семейството й са уважавани кюстендилци.
Председателят на правната комисия Данаил Кирилов от ГЕРБ пък изказа "личното си предпочитание и за двете кандидатки". С Чочкова се засекли като студенти, а с Точкова – в родния му Димитровград. След което парламентарната шефка Цецка Цачева прекъсна безцеремонно дебата с: "Колеги, няма да останат народни представители за гласуване с тези лични предпочитания". Никой не обели дума за ролята на инспектората в бетонирането на корупционните практики, нито пък отчете, че в концепцията си Вера Чочкова е доста по-критична и смела в предлаганите промени.
Обяснение за това странно парламентарно единство потърси единствено депутатът Велизар Енчев, наричайки го "една много странна коалиция, която е толкова единодушна, че е много съмнителна". И правотата му беше потвърдена от гневната реакция на Цачева, която тъкмо беше обявила с усмивка, че след този избор народното представителство може да си отдъхне. Оценката на Енчев беше порицана като "твърдение прекалено примитивно, повърхностно, неистинско, по същество – откровена лъжа". Ставало въпрос за едно конкретно гласуване в изпълнение на парламентарно правомощие, а не за коалиция.
Парадоксалното в случая е, че Велизар Енчев е напълно прав, но и Цачева говори истината. Ако тази изключителност бъде повторена и при евентуалните промени в конституцията, това ще означава, че невъзможното довчера единство по съдебната реформа не е случайно. Пак няма да е налице широка коалиция, но ще означава, че е постигнат широк компромис по крайно тясна по обхват законодателна инициатива. При това акцентът в нея ще е в контекста на политическия пазарлък около местните избори и сложния баланс на отношенията между ГЕРБ и ДПС. Движението държи коза за постигане на необходимото мнозинство от 180 депутатски гласа за конституционни промени и няма съмнение, че ще го изиграе така, че да спечели играта.
Това целят всъщност всички и в името на това правят компромиси. Играта започна с гласуваната в началото на годината с конституционно мнозинство актуализирана стратегия за съдебна реформа. Именно тя зададе границите на симулацията на политическа воля в тази насока. Дълбокото недоверие в чистоплътността на всяко политическо действие продължи да поддържа напрежението, но, изглежда, партийните лобита се убеждават, че в реформата на Христо Иванов няма нищо страшно.
В началото на април се стигна до констатацията на премиера Бойко Борисов, че "в тази ситуация всички политически партии имат интерес да бъде направена съдебната реформа". Борисов даде двуседмичен срок за консултации, след който "влизаме и започваме работа в парламента по промяната на конституцията". Това трябвало да стане "тези месеци до лятната ваканция и тогава докладът ни ще бъде много по-добър". А по отношение на румънските успехи в борбата срещу корупцията прибегна до истинска фантасмагория: "Гарантирам ви, че след няколко месеца те отново ще бъдат зад нас.”
Борисов вече обяви, че консенсусът по конституционните промени е "абсолютно възможен". И че Иванов го постига, обикаляйки "партия по партия". Поредният изблик на консенсусен ентусиазъм дойде след посещението на заместник-председателя на Европейската комисия Юрки Катайнен, който дойде да представи многомилиардния инвестиционен план "Юнкер". И участието ни в него, подобно на приема ни в Шенген, беше обвързано с напредъка на страната ни в правосъдната реформа. Катайнен обвърза директно борбата ни с корупцията с привличането на инвестиции, определяйки я като ключова. Европейската комисия била готова да инвестира в българския частен сектор посредством своя инвестиционен фонд, но трябвало да осигурим добър климат за инвестициите. А това ставало, като се борим с корупцията.
Премиерът Борисов призна обаче в прав текст, че целта на промените е най-вече в това конституцията да бъде променена така, че мандатът на сегашния съдебен съвет да бъде прекратен предсрочно и да бъде избран нов. Всички други правели реформи, само съветът се опъвал. Правосъдният министър Христо Иванов облече това признание с думите, че тези промени не изчерпвали съдебната реформа. Но че щели да гарантират структурната независимост на съда от политическо влияние и от прокуратурата, която освен това щяла да стане ефективна. Но ключовото било "да гарантираме, че кариерата на всеки прокурор и следовател ще бъде гарантирана от колегията, която ще бъде посветена".
За най-големия проблем – качеството на правораздаването, никой не говори. Той не може да бъде решен, без въвеждането на ефективен дисциплинарен, наказателно- и гражданскоправен контрол с въвеждане на лична имуществена отговорност спрямо действията на магистратите по конкретни дела. Разширяването на правомощията на ВСС в тази насока е обаче тема табу, а дискусията за засилване на ролята на съдебния инспекторат тепърва предстояла. "На четири очи" беше договорено и мълчанието за мястото на прокуратурата, която твори само гафове в рамките на съдебната власт.
Това мълчание доведе и до решението "новото" разследващо звено "по румънски модел" да остане под шапката на прокуратурата, вместо да е независима от нея структура. От думите на Христо Иванов, че "целта е не да бъде отделено едно парче от прокуратурата и да бъде направена друга такава, а прокуратурата да бъде реформирана", разбираме всъщност едно – че новото звено ще работи така, както работи прокуратурата. То впрочем отдавна така си работи, защото не е всъщност ново. Нови са само щатовете, които ще бъдат попълвани със стари и зависими кадри. Та нали работеща съдебна система по румънски модел е последното, за което политическият консенсус у нас е постижим.
При тази липса на воля за истинска съдебна реформа разтурянето на сегашния ВСС ще се върти като тема №1 през идните месеци. Проваленият избор на Нели Куцкова за председател на Софийския апелативен съд само ускори нещата. Някои членове на съвета вече побързаха да сменят курса, яхвайки вълната. Камен Иванов и Калин Калпакчиев вече заплашиха с оставки, които щели да подадат според резултатите от допитване, в което щели да искат оценка за своята работа от колегите им от същия съд. Последва признание на Юлиана Колева, че съветът е взимал откровено незаконосъобразни решения, за които членовете му трябва да носят отговорност. "Този подход, който демонстрираха част от членовете на ВСС, е по-подходящ за една хазартна игра, за покер или нещо друго, но в никакъв случай не е подходящо поведение при вземане на решения в съвета. Именно този подход ме предизвика да задам въпроса: Кого чакаме, има ли някой конкретен човек?", коментира пред медиите Колева.
Други явно ще защитават крепостта докрай. Представляващата ВСС Соня Найденова обяви, че мнозинството в съвета не мисли за оттегляне и "оставките на двама или трима негови членове не биха променили нещо". Найденова припомни, че в предишния състав на съвета двама негови членове са подали оставка, но органът е продължил да функционира. Представляващата дори очерта границата, до която може да стигне разпадът – "ако в някакъв момент се събере някаква по-внушителна група от членове на ВСС, която да надвишава повече от половината му членове и постави този въпрос". Едва тогава Найденова би се присъединила към тях в подаването на оставките. Но пък и предупреди, че дори ако цялата съдийска квота напусне ВСС, по закон органът трябвало да продължи работа, а съдиите – да излъчат следващите свои представители.
От пусто в празно
До ден-днешен няма смислено обяснение за съдържанието на предлагания сурогат на съдебна реформа. Предсрочното разпускане на сегашния Висш съдебен съвет (ВСС), изглежда, вече е договорено и ще стане със съкращаване на мандата му от пет на три или четири години. В същото време всички уверяват, че нямало да пипат седемгодишните мандати, с които разполагат председателите на двете върховни съдилища и главният прокурор. Тоест тримата големи в съдебната власт ще станат още по-големи, а висшият орган на съдебната власт, който ги избира, контролира и осъществява цялостното й управление, ще стане по-малък. Посоката на подобно действие е точно обратна на необходимото – вместо ВСС да бъде уреден като пълноценен гарант за качеството на правораздаването, той ще стане още по-зависим с оглед съкратения срок на дейността му.
Представяното за ключова промяна разделение на ВСС на две колегии има предимно кариерни измерения, примесени с нежеланието на съдийската гилдия да търпи авторитарния стил на Сотир Цацаров. Това, че съдии и прокурори ще решават отделно кадровите си въпроси, означава само, че кадровите резили ще стават на отделни заседания. Подобен ще е ефектът и от идентичното разделяне на съдебния инспекторат, в резултат на което едни инспектори ще проверяват само съда, а други – прокуратурата и следствието. Практически прокурорската квота в състава на ВСС и на инспектората ще прави това, което иска главният прокурор, дори да бъде предвидена изрично възможността да му търси дисциплинарна отговорност. Цацаров вече даде да се разбере, че не се притеснява от това, предлагайки в добавка статутът му да бъде върнат до положението отпреди 2006 г., когато главният прокурор не можеше да разпорежда действия по конкретно разследване, а имаше само надзорни и методически функции.
Остава да попитаме защо никой от членовете на съвета не направи досега хазартния ход да проговори с имена и факти за съдебната корупция и евентуално да си хвърли оставката.
