Защитата на потребителите у нас няма нищо общо с тази в Европа, макар периодично да хармонизираме законодателството си с директивите от Брюксел. Колкото и да ни насърчават да си отстояваме правата пред търговците, в повечето случаи никой не предприема мерки, знаейки прекрасно, че няма да получи никаква институционална подкрепа. А малцината, които все пак се решат да потърсят съдействие от Комисията за защита на потребителите, бързо разбират, че тя не само не ги защитава, но и ги прави на маймуни повече от самите търговци.
Така или иначе, съвсем скоро ще влязат в сила изцяло нови правила. Те, разбира се, пак са ни спуснати от Европейската комисия и се очаква значително да улеснят купувачите и да им спестят купищата разходи при опитите да си защитят интересите. Още идната седмица в Народното събрание ще започне разглеждането на проекта за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите. Според предложените текстове се предвижда всички проблеми по повод продажбата на стоки или предоставянето на услуги да могат да бъдат отнесени до специален орган за алтернативно решаване на спорове. Всеки такъв орган ще разглежда казуси както на национално, така и на трансгранично ниво. За целта ще се изгради и специална платформа, която ще предлага единен портал за достъп на потребители и търговци, които искат по съдебен път да решат възникналите помежду им недоразумения от договори за онлайн продажба. Достъпът до платформата ще е възможен на всички официални езици на Европейския съюз и нейното използване ще е безплатно. Освен това споменатите институции ще имат актуална интернет страница, която да позволява на потребителите да подават жалби и необходимите към тях документи. Целият обмен на информация между страните ще се извършва по електронен или по пощенски път.
Съдейки по европейската директива 2013/11, органите за алтернативно решаване на споровете ще бъдат еднолични или колегиални, публични или частни. В зависимост от изхода на процедурата те ще могат да предлагат решение, чието спазване има доброволен или задължителен характер, или само да събират страните, за да им се помогне в намирането на взаимно съгласие.
Правото да решава дали даден орган, който иска да бъде признат за алтернативно решаване на споровете, отговаря на съответните изисквания, ще бъде предоставено на министъра на икономиката Божидар Лукарски. Негов ще е и ангажиментът да изготвя списък на признатите да се занимават с тази дейност. Също така на всеки четири години министърът ще предоставя доклад на Еврокомисията за развитието и функционирането на въпросните структури. Лошото е само, че всички тези функции ще се осъществяват от постоянно действащо административно звено, което ще разполага с необходимите човешки и финансови ресурси. С други думи, ще бъде създадена поредната нова дирекция или агенция.
Важно е да се подчертае, че когато органът за алтернативно решаване на спорове е колегиален, броят на физическите лица, представляващи интересите на потребителите и на търговците, ще е равен. В случаите обаче, когато държавни служители отговарят за решаването на спора, те ще се приемат за представители на интересите и на потребителите, и на търговците. Предвидено е, хората, участващи в състава на колегиалния орган, да получават възнаграждение от страната, от която са наети и чиито интереси представляват.
На интернет страниците на новите формирования ще има данни за техните членове, за видовете спорове, които разглеждат, за разходите за потребителите – ако има такива, за правните последици от изхода на процедурата и т.н. Не на последно място стои и въпросът с помирителните комисии към Комисията за защита на потребителите. Предвидено е тяхната структура, обхватът на действие и начинът им на работа да се променят така, че да бъдат признати за органи за алтернативно решаване на потребителските спорове. Освен действащите сега общи помирителни комисии ще бъдат създадени и секторни, които ще разглеждат споровете в областта на енергетиката, водоснабдителните и канализационните услуги, електронните съобщения и пощенските услуги, в транспорта и във финансовия сектор.
В определени случаи обаче новите разпоредби няма да се прилагат. Такива са положенията, при които физическите лица, отговарящи за решаването на спора, са наети или получават възнаграждение изцяло от определен търговец. Правилата няма да важат и за предоставяните от държавата услуги от общ интерес, които нямат икономически характер, както и при преки преговори между потребител и търговец. Здравните услуги, включително и изпълнението на медицински предписания и предоставянето на лекарствени продукти и медицински изделия, също няма да могат да се разглеждат от органите за алтернативно решаване на споровете.
В последния момент
Разпоредбите на Директива 2013/11/ЕС трябва да бъдат въведени в националното законодателство не по-късно от 9 юли 2015 година. Не по-късно от 9 януари 2016 г. пък министърът на икономиката трябва да изпрати до Европейската комисия първия списък на органите за алтернативно решаване на споровете. От тази дата трябва да започне и прилагането на изискванията в Регламент № 524/2013 за онлайн решаване на казусите.
