Голямо геополитическо надлъгване пада около тръбопроводите, по които Русия възнамерява да изнася природен газ за Европа, заобикаляйки Украйна. От запад и от изток дърпат чергата към себе си, а в центъра се оказват балканските държави, които всячески се опитват да се задържат на нея. Сръбският президент Томислав Николич например буквално затъна между трасетата. След като през миналата седмица заяви, че страната му смята за невъзможно изграждането на "Турски поток" на нейна територия и в Белград не се разглежда възможността за получаване на синьо гориво по него, изведнъж след посещението си за 9 май в Москва Николич смени плочата: "Разбира се, че на нас ни е необходим природен газ. Ако през 2018 г. Русия спре доставките през Украйна, ние оставаме без гориво. Тогава "Турски поток" ще е алтернатива, аз само казах, че тя не е съпоставима с "Южен поток".
В отговора си пред руските медии сръбският държавен глава все пак зададе един изключително важен въпрос, а именно: ще може ли "Турски поток" да влезе в Европейския съюз през Гърция, при положение че "Южен поток" не може да мине през България? И посочи, че всичко зависи от Европейската комисия и енергийните споразумения, т.е. дали единият поток ще отговаря на условията, които другият не е успял да покрие.
Всъщност още през април от "Газпром" заявиха в прав текст, че няма да се съобразяват с Евросъюза при реализирането на новия си проект. Преди дни пък шефът на "Газпром" Алексей Милер обяви, че компанията преминава към строителството на морския участък на "Турски поток" и вече вървят работите по подготовката и мобилизацията за началото на строежа. Италианската фирма Saipem (избрана за изпълнител на морската част на "Южен поток" още от проектната компания South Stream Transport) също потвърди, че е получила поръчка от руска страна, за да започне работа по трасето през Турция. Дотук обаче "Газпром" отново играе типично по руски. При положение че липсват разчети дали Централна и Югоизточна Европа са готови да приемат количествата природен газ, които ще се транспортират по газопровода, много анализатори наричат "Турски поток" път към нищото. Той ще стигне до гръцката граница, а после?
Русия казва, че ще докара синьото гориво до т.нар. хъб, а оттам нататък ЕС сам да се оправя с изграждането на инфраструктурата, по която то ще преминава. Хубаво, но в момента балканските страни са в изключително тежка финансова ситуация и не могат да си позволят подобни огромни разходи. За проекта "Южен поток" "Газпром" сключи финансови споразумения и с България, и със Сърбия, които предвиждаха руската компания да осигури средствата за строителството на тръбата на съответната територия, които после щяха да се връщат с приходите от транзитирания газ.
"Сега "Газпром" не може да участва в строителството на нов газопровод през Балканите и Централна Европа, защото ще трябва да се съобразява с всички ограничения, които важаха и за "Южен поток", казва Джонатан Стърн от Оксфордския институт за енергийни изследвания. А експертът от East European Gas Analysis Михаил Корчемкин добавя, че от 47-те млрд. куб. метра гориво, които се планира да се доставят на турско-гръцката граница, по-голямата част е предназначена за потребителите в Северна Италия, намиращи се на приблизително 1500 километра от там. Как тогава ще излязат сметките?
"Според мен нищо не бива да се строи, защото "Турски поток" няма да го бъде. И не само заради информациите за зациклилите руско-турски преговори за цената на природния газ и свързаните с това отстъпки. За реализирането на този проект "Газпром" трябва да преодолее много препятствия. Първо, е необходимо да осигури финансиране, което съвсем няма да е лесно, а и Русия е длъжна да води много внимателна външна политика, за да не дава на САЩ, ЕС и Швейцария повод за нови санкции. Защото точно те разполагат с компании, които могат да изградят подводната част от "Турски поток", изтъква Корчемкин.
Открито срещу новия руски проект са и американците. В интервю за "Ню Йорк таймс" специалният пратеник на Държавния департамент по въпросите на енергийните ресурси Амос Хохстийн отбелязва, че по време на срещите си в Атина миналата седмица е призовал гръцките власти да не се включват в руския проект, а да подкрепят Трансадриатическия газопровод, който ще пренася синьо гориво от Азербайджан към Италия и Западна Европа. Позицията на Вашингтон е ясна – отказ от руско-турското начинание ще направи Гърция по-малко зависима от Кремъл и по-привлекателна за инвеститори. "Интересите на Москва в никакъв случай не са свързани с финансовите нужди на Гърция. "Турски поток" не е икономически, а политически проект", твърди Хохстийн.
Американците имат и още един коз в ръкава си. През миналата година те приеха закона Ukraine Freedom Support Act, който дава на щатския президент право да наложи санкции срещу "Газпром" (като например да забрани предоставянето на заеми за срок, по-голям от 90 дни) в случай на намаляване на доставките на газ за страни, членуващи в НАТО, а също така в Грузия, Молдова и Украйна. "Ако се стигне до подобен ход, американските банки вероятно ще бъдат последвани и от други финансови институции, които не искат да си развалят отношенията с Вашингтон, а без външно финансиране може да се прекрати източната газова програма", прогнозира Михаил Корчемкин.
Всички тези аргументи обаче наистина щяха да стоят стабилно, ако ставаше дума за чисто икономически, а не за политически планове, за които руснаците са готови да плащат скъпо и прескъпо.
Къде остава България в цялата тази игра? Официална София продължава да настоява за проекта, от който би спечелила най-много. "Рано е да се говори, че за "Южен поток" всичко е прекратено. От руската страна не сме получили официално информация каква е тяхната визия за развитието на този проект. Съвместното дружество продължава да функционира", съобщи тази седмица енергийният министър Теменужка Петкова. По думите й "Турски поток" пак трябва да мине през страна членка на ЕС и ще е по-скъп от "Южен поток". Така казва нашият министър, но като е за политика въпросният газопровод може да мине и през Северна Африка…
