Министърът на околната среда и водите Ивелина Василева най-сетне намери кураж и освободи несменяемия от 2008-а насам директор на "Национална служба за защита на природата" Михаил Михайлов. Оставката му поискаха преди седмица депутати от Реформаторския блок. Според тях той е сред длъжностните лица – основни виновници за незаконното застрояване на Черноморието. През дирекцията, ръководена от Михайлов, минаваха всички разрешителни за строежи по Черноморието и точно нейните служители (едва ли без умисъл) драматично бавеха промените в устройствените планове, което на практика позволи безразборното (и безобразно) строителство по крайбрежието.
Да не говорим, че десетки процедури за обявяване на защитени територии бяха замразени, а блокирането им забави обявяването на новите защитени зони, което пък позволи на инвеститори от всякакъв калибър да се възползват от пробойните в законодателството ни и да превърнат Черноморието ни в строителна площадка (според което в. "БАНКЕРЪ" протестира публично от години).
Не е необходимо да търсим илюстрация на тези проблеми в далечното минало.
Само преди дни Министерството на регионалното развитие и благоустройството
окончателно развя бялото знаме
и се предаде пред заплетения казус със строежите в Иракли – именно поради затлачените процедури за защитени територии.
По времето на управлението на Джевдет Чакъров уж беше стартирана процедура за да бъде обявена Емине-Иракли за защитена местност по Закона за защитените територии. Което на практика означава забрана на строителството в много по-широк периметър (сега защитена местност е само Иракли). Процедурата обаче не беше доведена докрай. Аргументът бе, че тя е започнала преди обособяването на мрежата от "Натура 2000" в България и че не е целесъобразно да бъде обявена защитена местност, съществуваща при аналогичен режим за опазване като на защитените зони по "Натура 2000". Разликата обаче е "минимална" – защитената местност означава без строителство, а в защитената зона "Натура" всичко е по преценка на институциите. А точно този вид чиновнически еквилибристики родиха безумията по Черноморието ни, които нямат оправяне.
Преди две години районната дирекция за национален и строителен контрол в Бургас спря с няколко заповеди градежите на едноличното дружество с ограничена отговорност "Енемона 2000" на Добрин Иванов в местността Кладери (известна в миналото като "Тихият залив"). Но всички те бяха атакувани и съдът ги отмени.
Сега министър Лиляна Павлова, която по принцип е върл противник на строителството в защитените зони около морския бряг, бе принудена да се отърве от отговорността си върху тях, като обясни, че контролът на градежите от четвърта, пета и шеста категория вече е изцяло в правомощията на съответната общинска администрация – в случая община Несебър. Официално пресцентърът на ведомството съобщи, че причината е, че там строителството не влиза в защитена зона, а само в "Натура 2000" и тъй като е от тип 5 и тип 6, компетенции за него имали само кметът и главният архитект на общината.
Истината обаче е, че бургаският административен съд
даде „зелена светлина” на бетонирането
на Иракли. Бе отменена заповедта на строителния контрол с мотива, че строежите са от V категория и спирането не е от компетентността на районната дирекция за строителен контрол в Бургас. Според нея предвиденият строеж на "Емона 2000" е ІІІ категория, според инвеститорите е ІV категория, а бургаските магистрати успяха да го свалят дори до V категория, която вече е от компетенциите на общината. Така инвеститорите Иванов и съпругата му Лариса Иванова, чрез двете си фирми "Емона 2000" и "ДАРС инвест", вече са с развързани ръце. И така скоро в местността Кладери ще може да бъде реализиран проектът им за изграждане на ваканционно селище, което според официалното му представяне предвижда строителство върху три имота с обща площ на терените 26 091 кв. м в местността "Кладери", в землището на с. Емона. Инвестиционното предложение е за изграждането на ваканционен комплекс на мястото на съществуваща почивна база, бивш пионерски лагер на "Галатея 2000" и почивна станция на "Горстрой Бургас". Ваканционният комплекс ще се състои от 31 еднофамилни къщи (върху трите имота), резиденция от осем стаи и шест апартамента, три магазина с три апартамента над тях, басейни, плажни барове и т.н. с капацитет за 180 души.
Скандалът с градежа на Иракли гръмна през януари 2013-а, когато изкопите и бетонирането започнаха. Всички институции започнаха проверки за законността им и дори беше наложена глоба на частното дружество, но съдът я редуцира до… 2 хил. лева.
Въпреки стоновете на природозащитниците
че районът на Емине-Иракли е една от последните девет природни територии по българското Черноморие, която се е запазила от застрояването, обхванало почти всяко кътче по брега, и то трябва да бъде запазено, това очевидно вече няма как да се случи. И то въпреки обстоятелството, че става дума за важен миграционен коридор покрай Черно море за редица видове животни и птици. Застрашена е и специфична растителност. Оказва се обаче, че според кадастралните планове имотите на фирмата на Иванов се намират в местността "Кладери" и тях названието Иракли не ги засяга. "Емине-Иракли" е защитена зона, но тя заема малка част от цялата местност "Кладери". А общинарите в Несебър са се погрижили да разрешат строителство в нея още през 1997 година.
След скандала самият инвеститор Иванов обясни, че "осъществяването на инвестиционното намерение" е започнало през 2011-а с изграждането на пречиствателна станция, която да обслужва ваканционния комплекс. Тя е била изградена и въведена в експлоатация през 2012-а , когато е започнало и изграждането на ваканционния комплекс от едноетажни и двуетажни бунгала и къщи, с разрешена плътност на застрояване от 14 на сто. Теренът обхващал три имота с обща площ от 26 дка, а по-голямата част от тях преди била пионерски лагер. Та Иванов не разбирал защо въобще се повдига въпросът за градежите. Проектът засягал урбанизирана територия върху земи на бивша почивна база (пионерски лагер), реституирана и изкупена от реални собственици на реални пазарни цени в продължение на 15 години, обясняваше Иванов. Според него имотите са изкупени в периода 1997-2008-а от общо над 30 собственика. В същото време стана ясно, че през 2012-а Иванов е придобил чрез сделка с община Несебър имот с площ 1700 кв. м на цена от 19 лв. на кв. метър. Обяснението за ненормално ниската цена била, че той бил с трайно предназначение… "дере". Освен това се намирал на над 300 м от плажа и не засягал изграждането на ваканционния комплекс, а бил извън границите му.
Същите инвеститори се канят да строят и в други пет имота в местността "Кладери". И тези терени попадат в две от зоните по "Натура 2000" – Емине и Емине-Иракли, а общата площ на парцелите е 85 403 кв. метра. Предвидената за застрояване площ е до 16 дка, на които ще бъдат разположени 98 еднофамилни сгради на по два етажа.
Въпреки че членовете на гражданското сдружение “Да спасим Иракли” настояваха да бъде ограничено строителството, от съобщението на Министерството на регионалното развитие и благоустройството стана ясно, че имотът на "Емона 2000" засяга само 5 кв. м зараждащи се дюни в село Емона. А те били извън територията на морския плаж "Река Вая". Който между впрочем също се стопанисва от Иванов.
Спорът за дюнните местообитания, попадащи извън територията на морски плаж "Иракли", е приключен, тъй като той се намира в землището на село Емона, а с процедурата по измененията на специализираната карта съответните дюнни местообитания са включени в територията на морския плаж, съобщиха от министерството.
Кои са играчите?
"Емона 2000" е еднолична собственост на Добрин Иванов Иванов. Фирмата притежава 20% собственост в "Иракли" АД. В него влизат съпругата на скандалния бизнесмен Николай Банев – Евгения, бившият сикаджия (близък до разстреляния на остров Аруба бос на бившата групировка – Поли Пантев), Славян Теофилов – съдружник на бившия депутат Емил Димитров, най-богатият българин Цоло Вутов и Стоян Захариев – шефът на офшорната фирма "Суис Пропъртис", която също искаше да застрои терени по брега около Иракли, но беше спрян окончателно от Върховния административен съд в средата на 2012 година. Според списъка на акционерите в борда на директорите на "Иракли" АД от 2011-а влизат "Голф Хотели" собственост на Баневи (20%), "Суис Пропъртис" (20%), "ИВС" на Цоло Вутов. Славян Теофилов, като физическо лице с 20 на сто от капитала на дружеството, в периода 2003-2006-а е собственик на фирмата "Дарс Инвест" и купува няколко имота в Иракли, които впоследствие разделя и обединява. От тях е получен и въпросният терен със строежа на самия плаж. Единият от имотите е продаден от частно лице – на майката на Славян Теофилов. После тя го препродава на фирмата "Дарс Инвест". Друг имот "Дарс Инвест" купува от фирмата "Аква Парк". "Аква Парк" пък придобива терена от община Несебър през 2003-а чрез заменка на два апартамента и два офиса на обща сума 83 880 лева. През 2009 -а "Дарс Инвест" заедно с имотите си е препродадена на акционерното дружество "Фрам Билд", което е собственост на съпругата и децата на Добрин Иванов. Съседни терени в непосредствена близост до плажа също са придобити от частни лица, свързани със собственика на "Емона 2000".
