Делото с основен обвиняем – бившия председател на Софийския апелативен съд Веселин Пенгезов, тепърва ще бъде прехвърляно като горещ картоф между съдебните структури. В началото на април Софийската военноокръжна прокуратура го внесе в Софийския военен съд, но се оказа, че никой там не иска да работи по него. Тази седмица стана ясно, че всички съдии в него са си направили отвод. Това можеше да се очаква, като се знае, че трима от общо осмината обвиняеми са били членове на ръководството на Софийския военноапелативен съд. Освен че също е базиран в столицата, като въззивна инстанция във военното правораздаване той контролира актовете на всички военни съдилища. А Пенгезов беше заменен от Петко Петков като негов председател, чийто заместник пък беше Владимир Димитров.
Сега Върховният касационен съд изпраща делото да бъде разглеждано от Военния съд в Пловдив. Този избор подхранва интригата за дългата ръка на главния прокурор Сотир Цацаров в атаката срещу Пенгезов. Преди да оглави държавното обвинение, Цацаров беше председател на Пловдивския окръжен съд и точно с неговото име свързваха прословутата твърда наказателна политика в пловдивския съдебен район. Пенгезов пък изрази подозренията си в свой стил. Той напомни тежките присъди по делото "Килърите", постигнати от командированата в Шумен заместничка на Цацаров – Ася Петрова: "Най-добре делото да е в Шуменския окръжен съд, той е много известен със строгите си присъди. Най-добре да ни натирят там!"
Подозренията са неизбежни, но може и да не е така, тъй като след закриването на военните съдилища във Варна и в Плевен останаха само три такива магистратури. Освен в София и в Пловдив първоинстанционен военен съд има само в Сливен. А миналия месец комисията по натовареността във Висшия съдебен съвет обсъди ново съкращаване на военните магистратури заради големия спад на постъпващите в тях преписки и дела. Причината е и дефицита в съдебния бюджет. Идеята е да остане само един първоинстанционен военен съд и една военна прокуратура към него, а Военноапелативният съд да съществува като въззивна инстанция. Не е трудно да се предположи, че София ще спечели пред Пловдив и Сливен. Повечето членове на съвета са на това мнение, тъй като Сливен е прекалено далеч от седалището и на Генералния щаб, и на Министерството на отбраната, а и до доста от армейските командвания. А спадът на военните дела в Пловдив е най-драстичен.
Ако това се случи, концентрацията на военни магистрати под едно ръководство ще окаже допълнително влияние при разглеждането на делото "Пенгезов" дори ако започнат да го гледат в Пловдив. Във всеки случай остава въпросът ще се намери ли апелативен военен съдия, който да поеме делото на втора инстанция. Най-съществено обаче е подозрението, че не е пуснато случайно по грешен коловоз. Най-малкото защото законовите разпоредби за подсъдността са противоречиви, а изясняването им може да стане с образувано в края на март по искане на Цацаров тълкувателно дело пред наказателната колегия на Върховния касационен съд. Та изхождайки от разнородната практика, главният прокурор поиска върховните съдии да решат въпроса за подсъдността на делата за престъпления от общ характер срещу магистрати.
Проблемът идва от специалните разпоредби в Наказателнопроцесуалния кодекс, определящи съответно подсъдността на делата срещу магистрати и срещу военнослужещи. Като съдии под пагон Пенгезов, Петков и Димитров попадат и в двете категории. Това поражда съмнения дали Върховният касационен съд, който е компетентен да разглежда т. нар. спорове за подсъдност, е взел правилното решение.
От една страна, законът възлага на Софийския градски съд първоинстанционното разглеждане на наказателните дела за престъпления от общ характер, извършени от лица с имунитет, каквито са магистратите. Друга разпоредба обаче предоставя на Софийския военен съд делата срещу военнослужещи и полицаи. И макар че тълкувателното дело няма да решава пряко въпроса за колизията между тези две разпоредби, резултатът от него може да се отрази пряко на делото "Пенгезов", като наложи поредното му прехвърляне от един съд в друг.
Конкретният въпрос, който ще бъде тълкуван, е дали всички дела срещу магистрати са подсъдни на Софийския градски съд (СГС), или само тези за деяния, извършени във връзка с функционалния им имунитет. Проблемът възникнал още с четвъртата поправка на конституцията през 2007 г., когато наказателната неприкосновеност на магистратите беше снижена до функционален имунитет, който ги пази от наказателна и от гражданска отговорност само за действия в кръга на служебните им функции. След тази конституционна промяна повечето съдебни състави продължават да приемат, че всички дела за престъпления от общ характер, извършени от магистрати, са подсъдни на СГС.
Има обаче и състави, които поддържат становището, че при извършено от магистрат престъпление от общ характер, което не е свързано с функционалния му имунитет, трябва да се прилага не специалната разпоредба, а общите правила за подсъдност. Което ще рече, че те трябва да бъдат съдени от районните и окръжните съдилища в страната, в зависимост от конкретния престъпен състав и от съдебния район, в който е извършено престъплението. В искането си Цацаров излага аргументите на двете страни в прилагането на закона, но не изразява становище кое тълкуване смята за правилно.
Ако върховните съдии подкрепят първата позиция, което е по-вероятно, делото "Пенгезов" ще трябва да бъде прехвърлено в СГС. Това може да се случи и ако подкрепят второто тълкуване, но ще трябва да се преценява дали действията на тримата съдебни началници по изпълнението на финансирания по ОПАК проект "Информационна система за прозрачност във военните съдилища" са извършени в кръга на професионалните им правомощия. Тези действия не са в рамките на конкретно дело, но пък са в кръга на правомощията на административния ръководител. А приемането на тезата, че съдебните шефове са изпълнявали служебни функции, ще означава също, че делото трябва да бъде прехвърлено в СГС.
