Напрежението около ТВ7, в която частен съдебен изпълнител влезе с полиция и се зае да изземва вещи, заложени като обезпечение срещу заем от Корпоративна търговска банка, като че ли се уталожи. Стана ясно, че частният съдебен изпълнител (ЧСИ) Неделчо Митев и изпълнителният директор на ТВ7 Кирил Благоев вече са се договорили да изчакат с принудителните действия и да се даде шанс на телевизията да започне да изплаща задълженията си на вноски. А те не са никак малки: според шефа на Фонда за гарантиране на влоговете в банките Радослав Миленков ТВ7 дължи на КТБ около 2.5 млн. лева. Засега обаче "на фронта" покрай ТВ7 всичко изглежда спокойно – поне на повърхността.
В същото време няколко пъти бе поставен един напълно логичен въпрос: защо само ТВ7 бе сложена на мушката, след като тя далеч не е единствената медия, която дължи пари на Корпоративна търговска банка. Смислен отговор нямаше. А това подхрани още подозренията, че всъщност ТВ7 е по-скоро жертва на редакционната си политика, явно по-различна от тази на доста от останалите "национални" медии.
Истината обаче е, че ТВ7 просто стана жертва на различна процедура по различен закон – Закона за особените залози (ЗОЗ). Той е твърде специфичен, а най-страшното в него са привилегиите на заложния кредитор, който на практика може да направи каквото реши със заложеното при него имущество. Достатъчно е само да обяви, че пристъпва към изпълнение, защото длъжникът му не си плаща редовно. Този закон не предвижда дълги, протяжни и сълзливи съдебни дела, така характерни за производствата по несъстоятелност у нас. ЗОЗ дава право на кредитора две седмици след като обяви, че пристъпва към изпълнение, просто да продаде заложеното имущество.
Това на практика се случи с ТВ 7: заложният кредитор – Корпоративна търговска банка, представлявана от своите синдици, просто пристъпи към изпълнение.
Коренно различни са нещата с другите медийни групи, които също са получили пари от Корпоративна търговска банка, но непряко, а през посредничеството на дружества, близки до Цветан Василев. За трима от най-големите издатели на печатни медии в страната: "Обединени български медии", "Про нюз България" и "ГМ Прес", също се очертава горещо лято. Срещу тях също се водят дела за несъстоятелност. Те са заведени от дружествата, които са им дали пари назаем – твърди се, че трите групи дължат общо над 30 млн. лева.
На 27 май в Софийския градски съд ще се гледа делото, с което "БГ Корпорейшън" иска несъстоятелност за издателя на "Преса" и списание "Тема" – "Обединени български медии" АД. На 2 юни в същия съд е насрочено продължението на аналогично производство, само че срещу издателя на "Стандарт", "Струма" и "Марица" – дружеството "ГМ Прес" АД. А на 30 юни е делото на "Сайга консулт" срещу издателя на "24 часа" и "Труд" – "Про нюз България" АД.
Съдбата на "Труд", "24 часа", "Преса" и "Стандарт" сега е в ръцете на три съдийки от Софийския градски съд. Любопитен детайл в тази част на историята е, че магистратите, на които са разпределени тези дела, са командировани в СГС по времето на Владимира Янева. А дали този "дребен детайл" ще има някакво значение за хода на производствата – тепърва ще се разбере.
Какво е общото между тези три дела? Всяко от тях цели обявяване на съответната медийна група във фалит, защото вестниците и списанията им дължат пари. И всичките молители, поискали несъстоятелност за медиите, са все фирми, получили милиони левове кредити от Корпоративна търговска банка. Схемата е простичка – "БГ Корпорейшън","Сайга консулт" и Булит 2007" са взели милионите назаем от Корпоративна търговска банка и от своя страна са ги отпуснали като заем на вестниците.
Молбите за несъстоятелност срещу вестникарските издатели са подадени почти по едно и също време – през юли и август 2014 година. А в момента в съда вече тече надцакване. Защото фирмите кредитори съдят вестниците, но тях пък ги съди КТБ чрез синдиците си. Те са завели вече два иска за обявяване в несъстоятелност: срещу "Сайга консулт" и срещу "БГ Корпорейшън".
Положението на вестниците никак не е безоблачно. Особено като се отчете, че с последните промени в Закона за банковата несъстоятелност (ЗБН) в ръцете на синдиците на КТБ бе дадено едно изключително мощно оръжие – чл.60а от ЗБН. Според него в двегодишен срок след откриването на производството на несъстоятелност синдиците могат да заведат дело в съда и да поискат връщане на получено имущество "с произход" от КТБ от всяко трето лице, т.е. лице, което няма преки взаимоотношения с банката, но е получило нейни пари. Искът може да бъде заведен, ако това трето лице "не е изпълнило насрещна престация или същата е на значително по-ниска стойност от полученото". Или казано с прости думи – не си е изпълнило задължението, което е поело – каквото и да е то.
Още по-голяма интрига създава фактът, че такова искане за връщане на полученото могат да направят не само синдиците, но и всеки кредитор на банката, даже и вложители.
Засега това е само възможност – такива дела все още няма. Но мълчанието по темата с вестниците длъжници на свързани с КТБ фирми вече почва да кънти.
Неочакван обрат
"Сайга консулт" е фирмата, която води дело за несъстоятелност срещу "Про нюз България" АД – издателя на вестниците "24 часа" и "Труд", заради заем, получен през 2012 година. Последното заседание по казуса в Софийския градски съд беше на 5 май тази година.
Обрат по делото обаче предизвика представен договор за цесия (прехвърляне на вземане), сключен между "Сайга консулт" и ТЦ-ИМЕ, която доскоро бе ключова за бизнеса на Цветан Василев, но сега е под управлението на Теодора Тенева. Да напомним, че Тенева е основен свидетел на прокуратурата по наказателното дело срещу Василев.
С този договор за цесия кредиторът просто се сменя, т.е. "Про нюз България" продължава да дължи пари, но вече ще ги дължи и плаща на друг.
Терминът цесия придоби покрай казуса с КТБ едва ли не "мръсно" значение. Всъщност това е институт на правото още от римско време и е напълно законен начин за уреждане на взаимоотношения между търговци и граждани. Само че в случая пак има една "дребна" подробност – не е ясно дали изобщо е имало такова прехвърляне на вземане и ако има – кога и кой го е подписал? Защото представителят на "Сайга консулт" е отрекъл категорично такъв договор изобщо да е бил подписван. И затова е поискал да бъде открито производство по оспорване на неговата истинност.
