Депутатите от ДПС Йордан Цонев и Петър Чобанов са в конфликт на интереси – този път в качеството си на членове на парламентарната анкетна комисия, проверяваща действията на държавните органи по случая с Корпоративна търговска банка. Това твърди мажоритарният собственик на капитала й "Бромак" ЕООД в сигнал до Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси (КПУКИ). Сигналът е изпратен едновременно и до председателите на Народното събрание Цецка Цачева и на анкетната комисия Десислава Атанасова, както и до главния прокурор Сотир Цацаров.
Тезата на "Бромак" е, че участието на Цонев и Чобанов в комисията за КТБ е абсурдно, тъй като те трябва да разследват собствените си действия и бездействия във връзка с погрома над банката. По закон конфликт на интереси възниква, когато лице, заемащо публична длъжност, има частен интерес, който може да повлияе върху безпристрастното и обективно изпълнение на служебните му правомощия. Не бива да се забравя и възможността такова лице да избегне понасянето на отговорност за евентуален конфликт на интереси.
Като финансов министър и председател на парламентарната бюджетна комисия по времето на кабинета "Орешарски" Чобанов и Цонев са пряко обвързани с кризата около КТБ – те са били длъжни да положат всички усилия за овладяването й.
Съгласно Закона за публичните финанси бюджетното ведомство е длъжно да гарантира икономическата и финансовата стабилност на страната. Законът за държавните помощи пък го задължава да отстрани щетите, причинени от извънредни събития, каквото е предизвиканата от натиска на вложителите ликвидна криза в КТБ. В резултат на бездействието на Цонев и Чобанов никое от тези законови правомощия не е изпълнено.
Нещо повече – след като не реагират на удара срещу банката, Цонев отправя на 4 август 2014 г. по "Нова телевизия" публичен съвет към вложителите да изтеглят парите си, внушавайки тезата за непоправима криза и предстоящо обявяване на КТБ в несъстоятелност. По повод на това негово изказване тогава е подаден сигнал до БНБ да му бъде наложена санкция по Закона за кредитните институции. Но въпреки призивите си да не се внася смут и паника, Централната банка не реагира срещу тези изявления.
Наред с искането за проверка – дали двамата депутати от ДПС са декларирали наличието на частен интерес при избора си за членове на анкетната комисия "КТБ", "Бромак" иска КПУКИ да осветли и въпроса за евентуално наличие на конфликт на интереси при Цонев във връзка с дружеството "Трансстрой Бургас" АД и с мажоритарния му собственик "Вили вист" ЕАД. "Трансстрой Бургас" е свързвано от години със семейството на Цонев и с ДПС. То печели редовно обществени поръчки за инфраструктурни проекти, докато партията е на власт. В надзорния съвет на „Трансстрой Бургас“ участва Алина Диева, смятана за приближена на Ахмед Доган. Диева пък е съдружник с бившия изпълнителен директор на сдружението на ДПС-общините "Толерантност" Кирилка Ангелова във фирмата "БГ Снакс". Фирмата е разследвана за източване на Държавния резерв през 2006 г., когато тази структура я ръководеше тогавашният заместник-министър на бедствията и авариите Делян Пеевски.
Както „Трансстрой Бургас“, така и "Вили Вист“ са били длъжници на КТБ. Първото дружество е било гарант на второ за кредит в размер на повече от 10 млн. лв., който е бил просрочен преди поставянето на банката под особен надзор. Тя е започнала процедура по изпълнение на обезпечението. Дни преди да бъде атакувана от медиите на семейство Пеевски, КТБ се е снабдила с изпълнителен лист срещу „Вили Вист“ и срещу „Трансстрой Бургас“. Според запознати именно това обяснява ожесточението, с което Цонев започва да громи мажоритарния собственик на КТБ Цветан Василев. Независимо от внушенията, че банкерът е раздавал необезпечени кредити, той е пословичен именно с обезпечаването на вземанията си. В случая обезпечението на 10-милионния кредит е формирано както от акциите на двете дружества, така и от основния актив на „Трансстрой Бургас“ – парцел от около 100 дка в пристанището на морския град. След поставянето на КТБ под особен надзор първата работа на дружеството е да осуети възможността банката да реализира обезпечението, като учреди ипотека върху имота в полза на трето лице.
