заповед на Йордан Соколов за използването на СОБТ, на която бе записано: "Да вземат участие в операция на ЦСБОП на територията на гр. Шумен от 22.10.1992 г.". "Каква е територията на град Шумен, къде точно ще вземат участие, на кое място", питаше по онова време Богацевски. В показаните заповеди имаше е такива нареждания: "На 15.07.1992 г съставът на СОБТ, съвместно с ЦСБОП да участва в претърсването на сгради и изземване на веществени доказателства за документирането престъпната дейност на Химимпорт, Нефтохим и Химимпекс", "да охраняват депортирането на група палестинци, пътуващи по линията Варшава-София-Берлин", "Екипи да охраняват полетите при извозването на посочените по-горе лица и групи и по преценка на началника на поделението да пътуват за съответните държави", "да бъде поет на персонална охрана …. с цел обезпечаването на неговата сигурност на територията на страната". Именно тогава стана известно, че цялата 1992 г. барети са охранявали тогавашния вътрешен министър Йордан Соколов. Потвърди го и шефът на Националната служба за охрана ген. Димитър Владимиров. "Нямахме хора, затова г-н Соколов го пазеше една кола барети и една наши хора", каза тогава шефът на държавните бодигардове. Така или иначе историята, че елитни командоси пазят министъра си, и сега звучи много странно.
На 15 юли 1992 г. командоси от СОБТ и техни колеги антимафиоти от ЦСБОП участват в паралелна акция в сградите на Химимпорт, Нефтохим и Химимпекс.Атакуват бюра и документи. Голям резил.
Марк Рич се появява на българската сцена през 1991 г. и оттогава името му непрекъснато се свързва с поредица от скандали. Първият е от 1991-1992 г. и е свързан с пари на Световната банка и петролни сделки, довели до милиарди левове загуби за Нефтохим. В случая става въпрос за 150 млн. долара заем, с които бяха платени доставки на петрол за “Плама” и най-вече за Нефтохим. В средата на 1992 г. след поредица от скандални разкрития, че Нефтохим е натрупал милиарден дълг и не плаща задълженията си по заема, беше назначена специална парламентарна комисия, която трябваше да разбули истината за усвояването на петролния заем от Световната банка за Нефтохим и “Плама”.
Заемът е предоставен на рафинериите чрез БНБ, а усвояването му минава през Държавния фонд за реконструкция и развитие. БНБ възлага вътрешния договор на Химимпорт, която оперира с парите. Със 150-те млн. долара на Световната банка Химимпорт внася петрол и го продава на Нефтохим и “Плама”, които го преработват. В договорите обаче не е посочено изрично кой ще връща парите. В началото това е Химимпорт, по-късно обаче става ясно, че е подписан анекс, според който длъжници се оказват “Плама” и Нефтохим. Договорът между Химимпорт и БНБ е подписан едва след пристигането на първите танкери и носи задна дата. Доставчикът е “Марк Рич ко”. Имало е предложение за доставка на по-големи количества петрол от тези, получени по заема от Световната банка, и то при по-благоприятни условия, обявиха по това време български депутати. Било е постигнато и рамково споразумение с казахстанската държавна петролна компания и Нефтохим, но явно висши държавници са предпочели нефтът да дойде от други фирми, твърди депутатът Стефан Караджов. Договорите за доставка според българското правителство по избор на Световната банка са сключени с фирмите “Белойл” (за малка част от количествата) и основно с “Марк Рич ко”. Те всъщност пак били взели петрола оттам, но процентите за посредник оставали при тях. При отпускане на кредити от ДФРР не били спазени процедурите, се твърди пък в писмо на Световната банка до българското правителство. Шестима следователи са работили по следственото дело за отпуснатия заем от Световната банка, което продължава вече десета година. На няколко пъти делото срещу длъжностни лица от БНБ, Нефтохим и Химимпорт е било прекратявано, след това отново възобновявано. През 1997 г. делото е било прекратено поради липса на престъпление, две години по-късно то отново е било възобновено и върнато за доразследване. Шест месеца след това отново е било предложено неговото прекратяване поради липса на престъпление, но в началото на 2000 г. пак е върнато за доразследване
По време на зърнената криза скандалният бизнесмен чрез фирмата си “Гленкор” влиза в джойнт-венчър с Комбината за цветни метали в Пловдив – “Балко интернешънъл” ООД. По този начин с уж разграничилата се от Марк Рич фирма “Гленкор” се реализират мащабни злоупотреби, твърдят източници от държавни ведомства. “Балко интернешънъл” ООД получава най-високата квота за износ на жито и слънчоглед и изнася по този начин 140 000 т зърно. “Гленкор”, която притежава 50% от “Балко интернешънъл”, от своя страна пък получава изключителните права за целия внос на пшеница в България чрез бартера за внос на жито срещу износ на горива за Сърбия. Сделката стана популярна като зърнената афера по време на социалистическото правителство на Жан Виденов. Фирмата внася зърното с 30-50 долара по-скъпо от износните цени в рамките на бартера, твърдят наши експерти. Според тях свързаната с Марк Рич фирма реализира износ на горива за 46.4 млн. долара, главно за Сърбия, и внася жито на цени с 84 долара над международните.
През последните месеци името на скандалния швейцарски бизнесмен беше свързано с не по-малко скандалната варненска групировка ТИМ. Миналата есен стана известно, че външнотърговската централа Химимпорт е сменила собственика си. От Химимпорт съобщиха, че 68% от акциите на дружеството са придобити от офшорната компания “Фертитрон инк” с регистрация в Британските Вирджински острови. В бизнессредите се заговори, че тази фирма е свързана с Марк Рич, и по този начин Химимпорт е станала собственост на известния международен спекулант. Според източници, близки до Химимпорт, Марк Рич действително е участвал в сделката, но съвместно с ТИМ, с които има зърнен бизнес в Североизточна България.
