Православните християни почитат днес Светите равноапостоли Константин и Елена. Днес се отбелязват и 40 дни след Великден или Спасовден. Възнсение Христово е подвижен празник и се отбелязва винаги в четвъртък, тази година той съвпада с отбелязването на Св. Константин и Елена.
През 313 г. Константин издава Миланския едикт, с който въвежда християнството като официална религия във Византия. Самият той приема християнската вяра в края на живота си.
Неговата майка царица Елена отива на поклонение по местата, където е живял Христос, построява няколко манастира и открива кръста, на който е бил разпнат Исус. Това събитие се смята за най-важното в историята на християнската църква и затова император Константин и майка му Елена са канонизирани за светци.
На много места в страната Св. св. Константин и Елена се почитат с нестинарски танци. Наклаждат се големи огньове, а мъже и жени танцуват върху горящите въглени. Православната църква не признава този обичай, а напротив – дори и го преследва. Макар и танцуващите да държат икона на св. св. Константин и Елена в ръцете си, те са наричани "обладани от дявола".
Имен ден празнуват Константин, Костадин, Костадинка, Елена, Еленко, Елка.
Днес се празнува и Възнесение Господне или Спасовден. Патриарх Неофит ще оглави Светата литургия в столичния храм "Св. Възнесение Господне". В храма ще бъде изложена чудотворната икона на св. Богородица от манастира "Козиница", с вградени мощи на четирима светци – св. Харалампий, св. Дионисий, св. Пантелеймон и св. Петка Търновска.
Според Новия завет 40 дни след възкресението си Исус Христос останал на Земята, за да проповядва своето учение и да беседва с апостолите, движейки се между тях като Богочовек. На този ден в подножието на Елеонската планина Христос се въздигнал в небесата. Празникът се нарича и Спасовден, защото с Христовото възнесение завършва и актът на човешкото спасение.
В народния календар седемте четвъртъка след Великден се почитат против градушка, а последният от тях – Спасовден, е свързан с култа към мъртвите. Според поверието на този ден се прибират душите на всички покойници, които са на свобода от Велики четвъртък.
Според българските народни вярвания на 40-ия ден от Великден идват и самодиви. Те берат и се кичат с цъфналия в нощта срещу Спасовден росен. С него могат да се лекуват болните. Ето защо в навечерието на празника болни и недъгави хора отиват да преспят на росеновите ливади.
Народните вярвания гласят още, че ако на Спасовден вали дъжд – годината ще е богата, а реколтата – обилна.
