След един доста дълъг период на самовглъбение Асоциацията на банките в България се върна към забравената добра практика да представя вижданията си и да анализира процесите във финансовия сектор и в икономиката пред българските медии. Така позицията на банкерите ще достигат по-лесно до обществото и без съмнение ще са по-разбираеми за него. Защото от доста време насам хората не знаеха какво мисли гилдията по един или друг важен въпрос. Причината е, че някои "мастити" банкери предпочитаха да се изявяват във всевъзможни шоу програми по телевизията, а други си даваха мнението по една или друга болезнена тема едва след като политиците изливаха тонове помия върху тях или запретваха ръкави да правят законодателни промени, застрашаващи интересите на кредиторите. Така, с течение на времето, банкерите станаха едва ли не най-мразените хора у нас. Тази тенденция се засили особено през последните кризисни години. Хубавото все пак е, че шефовете на търговските банки явно са си взели необходимите поуки. За това говори срещата, която обтновеното ръководство на АББ организира през седмицата с българските медии. Тя бе посветена на вижданията на банковите мениджъри за състоянието и перспективите на българската икономика. На нея присъстваха и председателят на УС на АББ Петър Андронов и членовете му Светослав Гаврийски, Емил Ангелов и Георги Константинов, както и главният секретар на Асоциацията Ирина Марцева.
Според Андронов в българската икономика се наблюдават признаци на растеж и банковият сектор е готов за него. "Независимо че в заглавието на презентацията съм сложил въпросителен знак, за мен няма съмнение, че банковият сектор е готов да подкрепи растежа на икономиката. Ние, банките, можем да сме източник на този растеж, но можем да му съдействаме", каза Андронов. Той поясни, че независимо от всички събития клиентите са запазили доверието си в банковия сектор и като доказателство за това изтъкна, че депозитите през целия период на кризата постоянно са нараствали: "От началото на кризата досега тези средства са се увеличили с 22 млрд. лв., а лихвените проценти по тях след първоначалното им увеличение през 2009-а, когато средният им размер достигна 5.5%, сега е много по-нисък – около 2% за гражданите и около половин процент за фирмите". Според Андронов през последните няколко месеца се наблюдава и намаляване на разходите за провизии, което показва, че проблемът с необслужваните кредити е овладян. Намаляването на цената на привлечените средства и свиването на разходите за провизии са позволили на банките да понижат и лихвените проценти по предлаганите заеми. За периода на кризата лихвите по кредитите за домакинствата са паднали средно от с 1.7%, а за бизнеса – с около 3.2%, като средният лихвен процент по фирмените заеми вече е под 6% годишно.
Председателят на УС на АББ отбеляза и няколко важни фактора, които ще благоприятстват засилването на банковия бизнес и предоставянето на услуги за фирмите и гражданите. Това са програмите на Европейския съюз за малки и средни предприятия, стабилността, която дава Валутният борд, ниските данъци, евтиният долар и петрол, които стимулират експортно ориентирания бизнес. Наред с банковата стабилност и ниските лихви у нас, а и очаквания растеж в ЕС създават добра среда за ръст в българската икономика. Андронов подчерта, че много важно условие за този ръст е политическата стабилност. "При всеки нов трус, който заплашва тази стабилност, бизнесът отлага всякакви планове за развитие. Всички инвестиционни проекти се скриват в чекмеджетата за по-добри времена. По тази причина политическата стабилност е важно условия за икономическия растеж", посочи банкерът.
Петър Андронов изброи и няколко риска, които могат да занулят всички благоприятни перспективи за развитие. Това са външнополитическата нестабилност – проблемите в Украйна, Македония и Гърция, корупцията в страната и ниското ниво на чуждестранните инвестиции. "Проблемът – според него – е, че когато има проблем в държави, близки до България, анализаторите и инвеститорите веднага ни вкаравт в общ пакет с проблемните държави. И това се отразява на инвестициите. Не е реалистично да се надяваме, че чуждестранните инвестиции ще се върнат на нивата отпреди кризата, когато в определени години те достигаха до 10-15% от брутния вътрешен продукт, но не бива и да се задоволяваме със сегашното им ниско равнище, защото те са важен фактор за икономическия растеж."
От презентацията на председателят на УС на АББ се създава едно доста обезпокояващо впечатление – че икономическият ръст е в голямата степен зависим от поведението на политиците. При това не става дума само за политическата стабилност. Важен момент е и какви закони се творят в парламента, защото само няколко популистки поправки в нормативните документи са достатъчни, за да охладят както инвестиционния ентусиазъм, така и желанието на банките до предоставят повече кредити.
