Към средата на май 30% от българите декларират доверие в правителството, а 57% – недоверие. 18% дават положителна оценка на парламента, а 68% – отрицателна. Това показват данните от изследването на "Галъп интернешънъл" на обществените нагласи към политиката и икономиката, проведено между 8 и 14 май чрез пряко интервю сред 1011 души в цялата страна. Нагласите са на практика идентични с тези от началото на април.
Така 32% от анкетираните оценяват позитивно работата на президента, а 56% – негативно. Според 23% страната върви към по-добро, а според 62% – към по-лошо.
По правило, негативните оценки към институциите са повече от позитивните. Месеците около завършека на мандата "Орешарски" бяха свързани с повишени негативни оценки. В първите месеци на новия кабинет на Бойко Борисов последва логичен лек ръст на положителни нагласи към правителство и парламент. С началото на пролетта навлязохме в нов етап, в който данните се установиха на определени нива. Това установяване се потвърждава и в този месец, коментират социолозите.
Ако изборите за парламент бяха днес, в парламента биха попаднали ГЕРБ, БСП, ДПС, Реформаторския блок и Патриотичния фронт. С реалистични перспективи да са в него са още "Атака" и донякъде АБВ. Данните отразяват декларативни нагласи и не са прогноза за изборния резултат, уточняват от "Галъп". От там напомнят, че данните показват процент сред всички имащи право на глас, а не само сред гласуващите, а 4-процентната бариера за влизане в парламента се образува на база гласували, така че е задължително придържането към формулата 5 сигурни и 2 потенциални партии в следващ парламент.
Като управляваща партия ГЕРБ получава подкрепата на около 24% от хората. БСП пък се е установила на нива от под 15% декларативни електорални нагласи. Измерена в потенциални гласове, разликата между първите две формации е около половин милион гласа (1% от извадката се равнява на около 55 хиляди души), т.е. в общи линии се запазва ориентировъчното съотношение от последните парламентарни избори.
ДПС е с 8% заявени нагласи за вот, Реформаторският блок и Патриотичния фронт са с около 4% сред всички имащи право на глас. Следващите месеци ще покажат има ли тенденция на укрепване при "Атака" и каква ще е съдбата на АБВ. Различните електорати са различни в способността си да се мобилизират, а част от партиите имат и своя "скрит" вот.
По традиция в челните позиции по одобрение са еврокомисарят Кристалина Георгиева и столичният кмет Йорданка Фандъкова, както и популярни министри като Лиляна Павлова, Петър Москов, Томислав Дончев, премиерът Бойко Борисов, президентът Росен Плевнелиев и омбудсманът Константин Пенчев.
Сходни изводи са налице и по отношение на масовите очаквания за икономиката и личните финанси.Около 43% очакват общото икономическо положение в страната да се влоши в идната година, 15% – да се подобри, а 33% – да остане същото. Половината от анкетираните пък очакват материалното положение на домакинството им да остане същото, 26% – да се влоши, а 7% – да се подобри.
