Шофирането в пияно състояние, както и предизвикването на лека катастрофа без пострадали да се наказват само по административен ред, с глоба и тези деяния в Наказателния кодекс да не се третират като престъпления. Такава промяна в закона предлага прокуратурата. Тя е включена в годишния й доклад за 2014 година.
Прокуратурата настоява да се махнат от Наказателния кодекс и още ред престъпления, по които не са внасяни обвинителни актове вероятно повече от 30-40 години. Нашият закон например все още определя като престъпление спекулата, просията, "незаконната" частна стопанска дейност, маменето на купувачи в грамажа и ред още други законодателни "екзотики", за които никога не са четени присъди или никой не е осъждан през последния четвърт век.
Разтоварване с цел натоварване
Изваждането на всички тези престъпления от НК всъщност би било крачка към въжделенията на няколко главни прокурори: разследването да се разтовари от нарушения на закона, които спокойно могат да бъдат установени и наказвани от стотиците други държавни контролни институции. А органите на досъдебното производство да могат да се концентрират върху същинския бич за гражданите: престъпленията срещу техния живот, здраве и собственост. "Ресурсите на досъдебното производство са ангажирани най-вече със случаи, които по принцип не представляват фактическа и правна сложност, но са многобройни", поясняват от прокуратурата и дават като пример именно "шофьорските" престъпления.
Всъщност основната идея на държавното обвинение е, че ни е нужен изцяло нов НК. "Съществената промяна на обществената обстановка и необходимостта от освобождаване от стари разбирания, юридически конструкции и термини налагат да бъде изработен изцяло нов Наказателен кодекс. Прокуратурата има готовност да участва със свои представители в междуведомствената работна група към Министерството на правосъдието", декларират обвинителите в годишния си доклад. Ако се стигне до осъществяване на това предложение, това ще е третият проект за нов НК само за последните няколко години. Отделна тема е колко пари се потрошиха бадева за предните два, които така и не бяха приети.
Горчивият опит от краха на предишните два проекта явно кара прокуратурата да предлага само изменения в сегашния НК. Що се отнася до поисканото "разтоварване", то очевидно наистина е необходимо. И от същия този доклад на държавното обвинение става безкрайно ясно защо.
Престъпността у нас "се топи", поне на хартия
Картината, която чертаят числата в отчета, е повече от стряскаща: и регистрираните престъпления, и наказаните престъпници стават все по-малко. Но това далеч не е последица от успехите на властта в титаничната й битка с престъпността. А по-скоро е следствие от мижавата разкриваемост на най-масовите криминални деяния – кражбите и грабежите.
Какво казват данните? За миналата година са регистрирани общо 109 799 престъпления. Колко са извършените действително никой не знае – факт е, че огромна част от жертвите на престъпления просто не съобщават в полицията, защото не виждат смисъл в това. И положението е такова от години. Най-често се премълчават дребните кражби и изнасилванията.
Разкритите от полицията престъпления са едва 40% – 43 874. Най-слаба е разкриваемостта при масовите престъпления, от които българите пищят най-често: кражбите и грабежите. За сметка на това пък отчетите са пълни с хвалби за заловени и предадени на съд извършители на т. нар. общоопасни престъпления. Сред тях лъвският пай заемат шофирането на градус или без книжка. Причината е простичка – те са най-лесни за доказване: спира те катаджията, бута ти дрегера в устата и минеш ли 1.2 промила – си готов. От това съвсем логично следва и другата констатация в доклада: най-големият брой обвинителни актове и споразумения, внесени от прокуратурата през 2014 г., са именно за престъпленията на шофьорите.
66 000 "студени досиета" чакат прекратяване по давност
Драстичното разминаване в структурата на регистрираната и наказаната престъпност далеч не е единственият проблем в случая. Друг важен показател, по който може да се направи оценка на ефективността, с която работи скъпоплатеният ни разследващ апарат, е фактът, че през 2014 г. има спрени 66 214 досъдебни производства – предимно срещу "неизвестен извършител". Над 90% от тези дела след още някоя и друга година тихомълком ще бъдат прекратени поради изтекла давност. А извършителите им така и ще си останат "неизвестни" – поне така се е случвало винаги досега.
Именно това драстично разминаване между реалната картина на престъпността и нейната наказуемост кара прокуратурата да предлага идеи за промяна в законите и да търси "облекчаване" на разследващия апарат от "леките" престъпления. Изваждането на част от престъпленията от сегашния НК, включително и шофирането в пияно състояние, не е някаква нова инвенция, осенила свише обвинителите – това предложение просто се прави за пореден път, от поредния главен прокурор, в поредния му отчет. Но е факт и че досега винаги е било подминавано с мълчание от депутатите. Най-вероятно така ще се случи и сега.
Защо? На първо място – от страх: да се премахне шофирането в пияно състояние от НК е нещо, което няма да се хареса на голяма част от избирателите – те приемат затвора като най-добрата мярка за превъзпитание на любителите на чашката, които смело сядат зад волана. Но има и друго: представяте ли се как ще лъснат отчетите на полицейските управления, ако изведнъж толкова бройки "разкрити" престъпления се стопят? И каква титанична победа над престъпността ще отчетем тогава пред Брюксел?
По-важният въпрос обаче е: наистина ли "разтоварването" на разследващите от "леките" престъпления ще поправи изкривената картина за борбата с престъпността у нас?
А отговорът е ясен: няма да го направи. Поне докато не бъдат решени многото други проблеми, които също са ясно видими, и то на всички равнища в правоохранителната система: и страхът да се разследва, и некадърността, и откровеният политически или началнически натиск, и безсрамната подкупност…
За тях обаче в прокурорския доклад няма и ред. Няма и рецепта…
Лекарите – пак на прокурорската мушка
Лекарите със склонност да взимат рушвети отново са на прокурорската мушка. Идеята е някак да бъде заобиколено Тълкувателното решение №2 от 2011 г., с което съдиите от Върховния касационен съд на практика вързаха ръцете на държавното обвинение и направиха невъзможно лекар, взел подкуп от пациент, да бъде осъден за това. Тогава съдиите от ВКС приеха – че понеже лекарите не са "длъжностни лица" по смисъла на Наказателния кодекс, дори и пачки да прибират от пациентите си, това не може да се квалифицира като рушвет. Защото те били просто лекари и не изпълнявали ръководна или управленска функция в болниците. Така престъплението "подкуп" бе запазено само за ръководителите на лечебните заведения, а редовите лекари останаха недосегаеми от закона.
Именно заради това прокуратурата настоява да се направят изменения в НК и те да бъдат включени като субект на престъплението "подкуп" в други два тескта: 225б и 225в от НК, което да позволи занапред да им бъде търсена наказателна отговорност.
Прокуратурата настоява и за промени в НПК
Безспорно дискусионна е и идеята за промяна при съкратеното съдебно следствие, което гарантира на престъпниците по-ниска присъда, ако направят самопризнания. Сега обаче се предлага този бонус да се полага само ако са платени щетите на жертвите – така, както се прави при сключването на споразумение например, което е другият начин за осигуряване на по-ниско наказание за извършителите на престъпления.
Друго предложение на прокуратурата обаче буди опасения. Обвинението настоява за "съществено намаляване на формализма в наказателния процес – особено във фазата на досъдебното производство, при събиране и проверка на доказателствата". А това не е добре. И няма да бъде, поне докато не стане ясно кой примерно подправи съдържанието на прословутите тефтери на бившия шеф на комисията за конфликт на интереси Филип Златанов, докато те бяха под опеката на прокуратурата. И как ще се накаже авторът на скандалната замяна в слайдовете, предназначени за показ, на инициалите "Д.П." (за които се твърди, че са посочвали депутата Делян Пеевски) с безличното "10".
Приеха мерките "антиизбегалеви"
В сряда (27 май) Народното събрание прие на второ четене поправки в Наказателнопроцесуалния кодекс, направени пак по предложение на прокуратурата. Те обаче претърпяха доста съществени изменения. При това част от тях направени буквално "на коляно" – по време на дебатите в пленарната зала.
С поправките се затяга основно контролът върху обвиняемите и подсъдимите, за да се гарантира, че ако бъдат осъдени, те ще си изтърпят присъдите ефективно. Без да се налага да ги издирваме по цял свят, както се случи с братя Галеви. Така например занапред мярката за неотклонение "подписка", която досега беше напълно изпразнена от съдържание и се изразяваше само в едно просто обещание от обвиняемия да не си напуска адреса, занапред ще се контролира от МВР. Същото ще бъде и с "домашния арест". Новото оръжие, с което ще се осигурява денонощно наблюдение над обвиняемите, ще бъдат електронните гривни.
Документи за самоличност за подсъдимите, чиито присъди не са окончателни и още не са влезли в сила, обаче ще отнема само съдът – независимо на коя инстанция. В тези случаи на подсъдимите, на които е забранено да напускат страната, ще се издават заместващи документи, но с тях те няма да могат да преминат през границите. Поне не и легално.
Освен това съдът ще бъде задължен да наложи мярка "задържане под стража" за подсъдим с присъда над десет години затвор, независимо че тя все още не е в сила – презумпцията е, че това наказание само по себе си носи опасност той да избяга от правосъдието.
Другата ключова промяна в НПК, а същевременно и в Закона за специалните разузнавателни средства бе свързана с въпроса кой ще иска и кой ще разрешава подслушването на магистрати? Изненадата там беше, че в последния момент депутатите решиха да дадат възможност на вътрешния министър и на шефа на ДАНС също да могат да искат от съда да се прилагат СРС срещу съдии, прокурори и следователи. Освен тях искания за подслушване на магистрати ще правят също висши прокурори: заместник главният прокурор, ръководителите на Софийската апелативна, Специализираната и Военноапелативната прокуратури. А разрешенията ще дават председателят на Апелативния съд в София, председателят на Военноапелативния съд или заместник-председател на ВКС.
