След като ръководствата на двете най-големи синдикални организации – КНСБ и "Подкрепа", преклониха главички пред проектопромените в пенсионното законодателство, които трябваше да са част от пенсионната реформа, федерациите, които те обединяват, скочиха срещу Калфин Справедливия и Влади Свободния. С тези прозвища участници в закритата среща между лидерите на индустриални федерации на КНСБ и „Подкрепа“ и представители на пенсионните фондове "окичиха" във вторник (2 юни) социалния и финансовия министър заради претворените в проектозаконов текст техни идеи.
На въпрос на „БАНКЕРЪ“ – единственият вестник, който се промъкна на срещата, председателят на федерация "Металици" към КНСБ Васил Аначков посочи, че федерациите са категорично против възможността пет години преди пенсионирането да се позволява осигурените да прехвърлят парите от универсалния си фонд в Сребърния фонд. "Смятаме, че възможността за превеждане на средствата в Сребърния фонд е пълна недомислица и не бива да се случва", каза Аначков.
Според браншовите федерации възможността осигурените във фондовете да циркулират от втория към първия осигурителен стълб също не е много добра идея. Както е известно, фФинансист №1 Владислав Горанов я беше определил като „право на свободен избор“.
"Що се отнася до избора на професионалните фондове, смятаме, че предложената сега схема удовлетворява на пръв поглед индустриалните и категорийните работници. Но самата постановка за избор също не е коректна, защото се създават условия за избор между две несъизмерими неща: в единия случай човекът да получи пълна пенсия върху всички пари, за които се е осигурявал, а в другия случай – да получи пенсия върху ¼ от сумата, на която се е осигурявал. "Вие кое бихте избрали?", попита риторично синдикалистът.
Васил Аначков добави още, че на закритата за журналисти среща са присъствали ръководители на синдикални федерации от КНСБ и КТ "Подкрепа", които имат самостоятелна съдебна регистрация и свобода да изразяват позициите на хората, които представляват. Тези позиции може и да не се покриват с мненията на общонационалните ръководства на синдикатите. Така той – както сам си призна, каза нещо, за да не каже нищо, но хитро „намигна“ за разногласията по върховете на синдикатите и федерациите. Попитан дали обсъжданията са били между пълноправни партньори той каза, че са обсъждали всичко съвместно.
Колкото до основната тема: как се приема проектираното от Калфин (в името на по-голямата справедливост) по-късно пенсиониране на категорийните работници в България, синдикатите и представителите на частните пенсионни фондове оспорват логиката му напълно. Те приведоха като аргумент неопровержима статистика. Категорийните работници нямат шанса да преживеят след пенсия, колкото останалите хора в трета възраст и умират средно със седем-осем години по-рано от тях. Това посочи Даниела Петкова, член на УС на Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване (БАДДПО) и главен изпълнителен директор на ПОК "Доверие". Най-ощетени в това отношение са жените, работещи при втора категория труд, поясни тя – тяхната средна продължителност на живота след пенсия е 15 години. При мъжете и жените от първа категория труд и при мъжете от втора категория преживяемостта е 17 години. За сравнение, при всички останали работещи, които се пенсионират в трета категория труд, преживяемостта е средно 20-21 години. С други думи, хората, работещи в тежките производства у нас, при сегашните условия на пенсиониране излизат в заслужен отдих толкова по-рано, колкото по-малко живеят в сравнение с останалите.
Петкова припомни, че от 1 януари 2016 г. ще започне изплащане на първите пенсии от професионалните фондове. И добави, че на базата на актюерските показатели за работещите в първа и втора категория труд (като средна продължителност на живота, коефициент на смъртност, продължителност да получаване на пенсията) стои въпросът оправдано ли е повишаването на пенсионната възраст за тях.
"Повишаването на възрастта за пенсиониране на категорийните работници при условията, при които работят в България, всъщност е разговор за по-краткия им живот. Ние разбираме и сме съгласни, че ранното пенсиониране е проблем в цялата пенсионна система. Но не за пенсионирането на тези хора… Те са единствените, за които от 1992 г. досега осигурителните вноски, които са плащани за тях, са значително по-високи, отколкото на останалите хора – те са 50%, като през годините са стигали до 52 на сто", посочи Петкова. Равносметката за тях е, че те и са си платили, за да излязат в пенсия по-рано, а и умират по-рано от останалите хора. Ранното им пенсиониране всъщност им дава относително равен шанс за преживяемост с останалите пенсионери от трета категория труд.
Петкова подчерта, че последните текстове във внесения законопроект, отнасящи се до категорийните работници, са доста сложни, а някои от тях дори са и подвеждащи.
Професионалните фондове обаче искат да плащат заедно с Националния осигурителен институт (НОИ) част от пенсията на миньори, металурзи и на останалите работещи при вредни условия на труд. Искането им е тяхното участие да бъде пропорционално, според натрупаните пари в индивидуалните партиди на всеки. Промените в Кодекса за социално осигуряване не предвиждат подобно „смесено“ плащане, а регламентират изплащане на пенсията от НОИ след прехвърляне там на натрупаното в личните партиди на хората. Фондовете са разтревожени от даването на право на свободен избор на работещите в тежки условия на труд. Според проекта на правителството те могат да се откажат от осигуряването в професионален фонд, което сега е задължително.
Предстои представителите на синдикалните федерации да разговарят с народни представители от различните парламентарни групи, както и с представители на други институции.
