Единната европейска валута отчете на 3 и 4 юни най-големите си двудневни печалби за последните шест години, като достигна до 1.1380 щ. долара и 141.06 йени за едно евро. Това се случи след изненадващото връщане на инфлацията в еврозоната и след като председателят на Европейската централна банка Марио Драги заяви, че институцията няма да добавя нови стимули и да разширява действащата си програма за покупка на облигации заради растящата доходност на държавните дългови книжа. Атина също имаше принос за възхода на еврото с уверенията на политиците си, че скоро предстои договореност с европейските кредитори и че катастрофичният сценарий като фалит или напускане на еврозоната ще се размине.
Управителният съвет на ЕЦБ проведе на 3 юни редовното си съвещание за определяне на паричната политика и остави без промяна основната лихва в еврорегиона – на рекордно ниските 0.05%, а лихвата по депозитите на европейските кредитни институции – на минус 0.02 процента. На пресконференцията след срещата Драги обяви и новите прогнози на институцията за икономическата перспектива на общността. Инфлационните очаквания са повишени от 0 на 0.3% за тази година и до 1.8% през 2017-а. Централните банкери очакват икономическото възстановяване на общността да се засили, а мерките на монетарната политика – да подкрепят вътрешното търсене, в резултат на което тазгодишният ръст на БВП ще е 1.5%, последван от 1.9% през следващата година, и 2% през 2017-а. Драги посъветва инвеститорите да свикват с по-високите колебания на доходността на ценните книжа, с което се опита да ги подготви за връщане към нормалното състояние на паричните пазари, когато централните банки не печатат пачки с пари.
Поредица от обнадеждаващи новини подкрепи възхода на еврото. Безработицата в еврозоната се е понижила до 11.1% през април – най-ниското равнище за последните три години, което е сигнал, че несигурният европейски пазар на труда вероятно започва да укрепва. Обезпокоителният момент обаче е младежката безработица, която все още е на прекалено високите 22.3 процента. Запазва се и традиционното разделение между ядрото и периферията на общността. Най-ниска е през април безработицата в Германия – 4.7%, а най-висока е била в Гърция през февруари – 25.4%, оттогава са последните официални данни. Сред гръцките младежи обаче тя е била 50.1%, следвали са ги по петите младите испанци – 49.6 процента. Добрите новини са от Италия, където през април безработните са намалели до 12.4% срещу 12.6% през март. Но сред младежите тя е все още на високите 40.9 процента. Повод за радост имат и французите – безработицата през първите три месеца на годината се е понижила до 10.3% след 10.4% през четвъртото тримесечие на 2014-а. Общият брой на останалите без работа граждани на блока на еврото е намалял със 130 хил. през април.
Потребителските цени са се увеличили през май за първи път от шест месеца насам с 0.3% на годишна база. А ръстът на базовата им съставка (от която са изключени хранителните и енергийните продукти) се е ускорил до 0.9 процента. Според икономисти по-добрите инфлационни показатели се дължат основно на подема на нефтените котировки от началото на годината. А и те все пак остават далеч от целевата стойност на ЕЦБ от 2% годишно. Продажбите на дребно през април са се повишили с 0.7% спрямо март и с 2.2% в сравнение със същия период на 2014-а.
Валутни специалисти очакват еврото да поевтинее в дългосрочен аспект и гледат на поскъпването му като на възможност за продажби. Те не изключват единната европейска парична единица да увеличи печалбите си дори до 1.15 щ. долара през следващите няколко седмици, след като е пробила ключовото ниво на съпротива от 1.1250 долара за едно евро. Засега обаче котировките се задържат под 1.13 щ. долара за едно евро.
У нас
междубанковият валутен пазар през седмицата беше много активен. Средният дневен валутен оборот достигна 2854 млн. евро (5582 млн. лева). Сделките в щатски долари имаха 0.7% дял от купената и продадена валута.
