"Отче, прости им, те не знаят какво правят." Тези думи, които според Евангелието на Лука Христос е казал, преди да го разпънат, могат да бъдат изречени и като коментар по отношение на проектозакона за сваляне на банковата тайна, който на 3 юни група народни представители начело с Десислава Атанасова внесоха в Народното събрание. Въпросните законотворци са членове на временната комисия, която разследва дейността на надзорните и контролните органи по случая КТБ. А разработеният проектозакон е резултат от работата на комисията, чиито членове са авторите му. Преди три седмици председателят на същата тази комисия Десислава Атанасова заяви в интервю за "БАНКЕРЪ", че един от резултатите от нейната и на колегите й работа е да предложат изменения в законите, които да намалят опасността от повторение на случая с КТБ. И най-първият законопроект щял да бъде предложение за отмяна на банковата тайна за някои вложители и длъжници в обявени в несъстоятелност кредитни институции. Обеща и го изпълни.
Внесеният от Атанасова и колегите й проектозакон всъщност е предложение за изменение и допълнение на Закона за кредитните институции. Ще запитате защо точно там трябва да се вкарват текстове за вдигане на банковата тайна за фалирали кредитни институции, а не в Закона за банковата несъстоятелност? Отговорът е тривиален. Защото в Закона за кредитните институции има глава "Банкова тайна", която третира ангажиментите на банковите служители, на квесторите и синдиците по тази тема. Точно в тази глава депутатите предлагат да се направят няколко изменения, благодарение на които тайната да бъде вдигана за кредити, депозити и извършени с тях сделки по цесии и прихващания във фалирали банки. Първо това ще става по искане на Фонда за гарантиране на влоговете и на министъра на финансите. А това означава, че съществува опасност да има избирателност, породена от политически или други причини. Защото за едни случаи може да бъде поискано вдигането на тайната, а за други не. Това зависи от добрата на воля на председателя на фонда или на министъра на финансите. А честният подход е, ако законът задължи синдиците на обявената в несъстоятелност банка да вдигат автоматично банковата тайна.
Второ, проектозаконът изброява конкретните случаи, за които тайната няма да важи. Това са гражданите и фирмите, които са получили привилегировани условия по своите влогове и кредити в банката или пък са поискали да извършат прихващане на базата на сключен договор за цесия. Специални текстове, разпореждащи свалянето на тайната, са предвидени за лицата, взели заем без обезпечение или ако това обезпечение не е вписано по надлежния ред в съответните регистри, както и за фирмите, получили кредити, с които са отпускали заеми на свои дъщерни дружества или на други компании – т.нар. SPV. Банковата тайна пада и за гражданите и фирмите, сключвали консултантски договори или договори за наем с банката, за всички политически лица, както и за хората, заемали висши държавни и магистратски постове. Тук има два много важни момента, които депутатите явно не са доизмислили.
Например какво означава юридически лица, които са сключили договор за кредит при привилегировани условия? За разлика от потребителските и ипотечните кредити, всеки заем с фирма се сключва по индивидуални условия, които зависят от финансовото състояние на фирмата и риска, свързан с нейния бизнес. По тази причина една строителна компания може да получи заем при 5% годишна лихва, а друга – при 7 процента. Кой ще е компетентният орган, който безпристрастно ще може да реши дали договорът с дружеството, получило заем при 5% лихва, е преференциален, или не и на тази база да сваля банковата тайна за него?
Вторият момент е времевият обхват на свалянето на банковата тайна. За повечето от случаите той ще засяга договорите, сключвани от получаването на банковия лиценз до обявяването на банката в несъстоятелност. При казуса с КТБ това означава от 1994-а до края на 2015-а. Сама по себе си тази задача е неизпълнима, защото през 1992, 1993 и 1994-а банките не поддържаха електронни регистри за вложители и кредитополучатели. Всичко се водеше на хартия. Освен това хартиените дела на Корпоративна банка бяха прехвърлени на БУЛБАНК и е доста съмнително дали тя още ги съхранява. Едва ли някой пази договор за сделка – кредит или депозит, която е приключила преди повече от десет години. То е ясно, че документите по ипотечни кредити за 25 и повече години се пазят в банките, но те са обезпечени заеми и не попадат под ударите на внесения от групата народни представители проектозакон за сваляне на банковата тайна. Да не забравяме, че тези промени не засягат само КТБ. Те ще се отнасят за всяка една банка, която бъде обявена в несъстоятелност. А такива ще има, защото не европейският, а дори междугалактическият банков надзор да дойде у нас, за да контролира банковия сектор, това няма да е гаранция, че у нас повече фалити няма да има. Поне докато ни управлява сегашната политическа класа. И какво ще стане, ако след пет или шест години се стигне до фалита на някоя банка, получила лиценз през 1993-а 1994-а и 1995-а. И тогава ли ще променят закона? Пиарът ще бъде под мотото: Ровим в отдавна несъществуващите архиви с давност от четвърт век? Звучи налудничаво, нали?
