На извънредно заседание през седмицата парламентарната Комисия по правни въпроси одобри текстове за изменение на Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление. При приемането им в пленарната зала общественото допитване ще бъде легитимно, ако в него участват най-малко 40 на сто от хората, имащи право на глас според избирателните списъци и повече от половината от тях отговорят с "да" на зададения въпрос. В случаите, когато референдумът се провежда заедно с президентски, с парламентарни и европейски избори, или с вот за общински съветници и кметове, той ще е валиден, ако за него са пуснати повече от половината от общия брой на действителните изборни бюлетини и 50 на сто от гласувалите са дали положителен отговор. Което на практика означава, че се въвежда фиксиран праг за самостоятелните допитвания и "плаващ", когато те се провеждат с друг вид избори.
Елементарните сметки показват, че при около 7 млн. граждани с избирателни права и при провеждането само на национално допитване най-малко 2.8 млн. души трябва да отговорят с "да", за да бъде то валидно. Доколко реално е това да се случи, е отделен въпрос, но все пак новите правила са с една идея по-добри от старите. Според тях прякото участие на гражданите щеше да се зачита само ако на него са гласували толкова или повече на брой хора, колкото и на последните парламентарни избори.
При избори "две в едно", да речем за референдум и Народно събрание, общественото допитване ще е легитимно, ако на него гласуват с "да" около 1.8 млн. души. За сравнение, на парламентарните избори на 5 октомври миналата година до урните отидоха 3.5 млн. гласоподаватели. Колкото до референдум, заедно с президентски избори, той ще е валиден, ако на него са гласували положително около 1.68 млн. души. В последния вот за държавен глава през 2011-а участваха 3.36 млн. души.
Тези предложения на ГЕРБ бяха доста изненадващи за АБВ и Реформаторския блок. Двете формации имаха сходни предложения за снижаване на прага за валидност. От АБВ настояваха допитванията да се зачитат при участието на "40% плюс 1 глас" от всички имащи право да пуснат бюлетина. Реформаторите пък искаха референдумът да е успешен при гласуването на "половината плюс един" от избирателите. Проблемът в техните идеи обаче идва от надутите избирателни списъци. Именно затова решението на ГЕРБ да обвърже допитванията с действителните гласове не изглежда толкова лошо.
"Всеки референдум ще има различна тежест, когато се провежда, и няма да е съпоставим един спрямо друг. Например по темите за изборното законодателство, като се гласува ще са необходими около 1.8 млн. бюлетини, а след това, ако някой поиска референдум на евроизборите, ще са нужни около един милион гласа. Така решенията на обществото ще се взимат с различна тежест. Тогава ще се правят и сметки", каза за "БАНКЕРЪ" Мариана Тодорова от АБВ.
Според народния представител от Реформаторския блок Петър Славов предложенията на ГЕРБ са интересни. "Предполага се, че когато се правят съвместни избори за референдуми и друг вот, хората, които гласуват на общественото допитване, няма да са 15 процента. Има логика, интересна е концепцията, нова е и вероятно ще сработи. При всички случаи обаче сваля първоначалния праг за валидност", отбеляза депутатът.
Правната комисия реши също така минималният брой подписи за иницииране на референдум да бъде намален от 500 на 400 хиляди. Не бе прието предложението на Четин Казак от ДПС Народното събрание да не бъде задължено да произвежда референдум, без значение дали са събрани 500-600 или 700 хиляди гласа. А когато има толкова подписи, да разглежда въпроса и чак тогава да се произнася дали да ги уважи или не.
Благодарение на Мая Манолова от БСП беше намалено и изискването за местните референдуми.
