Господин Иванов, една от основните забележки на прокуратурата към предложените промени в Закона за съдебната власт касаят предложението да отпадне предварителната проверка като възможност за предварително събиране на данни дали има или не извършено престъпление. Какви са юридическите аргументи за това?
– Вижте, на едно от обсъжданията, които правихме по отношение на това предложение, дори представители на прокуратурата споделиха, че го приемат 50:50. Те виждат неговия смисъл в това, че без предварителната проверка няма да се извършва едно и също действие няколко пъти. Освен това, мисля осъзнават факта, че често се злоупотребява с възможността извън рамките на наказателния процес да се извършват действия и конкретни лица да бъдат поставени под натиск, за който няма ясен график как ще протече и кога ще свърши – има случаи, в които тези проверки остават отворени по седем години и повече. Очевидно това е проблем. Прави са обаче колегите като казват, че има и ситуации, в които премахването на тези проверки ще увеличи работата им. Затова се договорихме заедно да седнем и да разработим тези текстове така, че да произведем само позитив, без да произвеждаме негатив. Аз съм убеден в това, че професионална дискусия е възможна.
А какви са причините, поради които се налага премахването на надзора на прокуратурата за законосъобразността в действията на административните органи?
– Очевидно е, че България пилее страшно много пари в правосъдието. Имаме най-много прокурори на глава от населението и аз бих се радвал, ако това беше свързано и с най-високо доверие в прокуратурата и в съдебната система изобщо, но това не е така. Това е просто начало на някаква дискусия за постепенното ограничаване на този огромен административен ресурс…
Как трябва да се разбира това? Като свиване на прокурорски щат, съкращения или как?
– Очевидно е, че не можем да прилагаме такива стандарти, но има различни модели за постепенно напасване между бройките и обективните нужди. На първо време по-важното е да се направи по-адекватно разпределение на човешкия ресурс, като това важи не само за прокурорите. Но не може да се продължава в тази ситуация – да има съдии и прокурори, които на ден решават толкова дела, колкото техни колеги за цял месец. Трябва да постигнем по-добро разпределение и на органите на съдебната власт и на самите съдии и прокурори.
Не е ли по-правилно това да стане чрез прословутото прекрояване на съдебната карта, вместо с отнемане на правомощия?
– Да, разбира се, съдебната карта също е част от този процес. Но няма да стане само с един инструмент. И съдебната карта е част от този процес, и преосмислянето на правомощия, които са излишни и всъщност не водят до никакъв резултат. Трябва да се подхожда комплексно.
