Заради нарушенията и пропуските, свързани с усвояването на европейските средства, през първия програмен период страната загуби над 160 млн. лева. На практика наложените финансови корекции са около две на сто от цялата безвъзмездна финансова помощ, която е получила от Брюксел досега. Проблемът обаче не е само в корупцията и некомпетентността, които се ширят из българската администрация. Осем години след като България стана член на Европейския съюзq в правния мир у нас все още няма закон, който да определя правилата за работа с еврофондовете. Всичко се дирижира с правителствени постановления, които често са непълни, препращат към други нормативи или просто се променят през месец-два. Така и чиновниците, и бенефициентите попадат в капан, заради който в крайна сметка се губят пари.
Подготовката и приемането на такъв специален закон за управление на европейските средства бе замислен още по време на предишното правителство на Бойко Борисов. Заради смяната на властта работата по него беше "замразена" и потръгна отново чак към края на миналата година по идея на вицепремиера в служебното правителство "Близнашки" – Илияна Цанова. Но едва преди дни сегашният вицепремиер Томислав Дончев успя да представи окончателния вариант на проектонорматива.
Най-същественото е, че досега административните актове, свързани с еврофондовете, бяха окончателни и неоспорими. Намеренията са занапред финансовите корекции по европейските проекти да могат да се обжалват по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Пред магистратите ще се оспорват и други актове и документи на управляващите органи като тези за одобрение или неодобрение на проекти и за верифициране на разходи.
С проектозакона се уреждат и сроковете за реакция на администрациите. Така авансовите плащания ще се осъществяват в двуседмичен срок, като от всички бенефициенти ще се изискват обезпечения. Времето за междинните и окончателните плащания ще е 90 дни от искането. Освен това безвъзмездната финансова помощ може да бъде отказана едностранно от ръководителя на управляващия орган, ако бенефициент не е сключил договор с изпълнител до 12 месеца от изтичането на дадения за това срок.
Уредени са и правилата за налагането на финансови корекции по проектите. Управляващите органи вече ще имат право да започват проверки за нередности по собствена инициатива при съмнения за нарушения или по сигнал. Залегнало е и изискване да се поддържа регистър на постъпилите данни за нарушения и злоупотреби. Финансова корекция задължително ще се налага в случаите на установен конфликт на интереси на бенефициента, при нарушаване на правилата на държавната помощ и за нарушаване на принципите на устойчивото развитие.
Предвижда се също да бъде създаден публичен списък на проектите, за които е отказано финансиране. В системата ще се качват и мотивите на комисията за тяхното отхвърляне. Регистърът ще е достъпен през интернет страницата на съответната програма, както и на единния информационен портал за еврофондовете.
Иначе, някаква генерална промяна в системата на управление на европейските средства не се предвижда. Всички проекти, започнали до влизането на закона в сила, ще се довършват по стария ред. С допълнителна наредба пък ще се определят редът и механизмите за функционирането на новата система ИСУН 2020, която ще даде възможност за пълно електронизиране на процеса по кандидатстване и отчитане на свършената работа. Системата ще обхване и Програмата за развитие на селските райони, и Програмата за морско дело и рибарство за новия програмен период, данните за които досега бяха "невидими" за широката публика.
