Виктор Йоцов е работел в БНБ като изпълняващ длъжността главен икономист и ръководител на дирекция "Икономически анализи". Доцент е в Университета за национално и световно стопанство и е специалист по банкиране и моделиране на макроикономически процеси. Също така от 2003-а до 2010-а е бил представител на България в Международния валутен фонд.
Г-н Йоцов, Вие сте познат в научните и във финансовите среди, но не е известно да имате сериозни политически контакти. Как се стигна дотам парламентарната група на АБВ да Ви номинира за свой кандидат за управител на БНБ?
– Аз и сега не съм партийно обвързан. С мен се свърза Ивайло Калфин, на когото съм бил препоръчан от Стоян Александров, с когото заедно работим в катедра "Финанси" на УНСС. Поканиха ме в парламентарната група на АБВ, където искаха да чуят моето мнение относно БНБ, какви са проблемите там и моите виждания за развитието на институцията. Явно са харесали представената от мен визия за Централната банка и ме номинираха като своя кандидатура за управител. Бях потърсен и се съгласих да бъда издигнат като експерт.
Бяхте ли представен на всички парламентарни групи?
– До момента освен с АБВ съм разговарял с "БСП лява България", с "Български демократичен център" и предстоят разговори с "Реформаторския блок".
Как оценявате шансовете си за успех?
– Мога да смятам до 240. Давам си сметка, че не съм фаворитът в тази надпревара. Но пък имам самочувствието на специалист, който дълго време работи във финансовата област, близо тридесет години, с много добро съчетание на академична кариера като научен работник в БАН и в УНСС и практическа дейност в БНБ като главен икономист, както и като представител на България в МВФ.Това ми дава основание да вляза в тази надпревара, а дали ще спечеля, това вече е решение на народните представители.
Несъмнено един от въпросите, които сте коментирали при срещите си, е състоянието на българската банкова система. Какво е мнението Ви по този въпрос?
– На този въпрос лесно може да се отговори, тъй като има много добра редовна статистика, която показва, че банковата система е ликвидна и добре капитализирана. Така че аз нямам каквито и да е опасения за нея. Разбира се, съществуват определени проблеми, защото в момента се водят дискусии за евентуалните негативни ефекти върху страната ни от един фалит на Гърция. Аз поддържам контакти с БНБ и мога категорично да Ви кажа, че там са взети всички необходими мерки възможните проблеми в Гърция да не се отразят на нашите банки. Не твърдя, че евентуален фалит на южната ни съседка няма да засегне страната ни. Но това няма да стане по финансовите канали.
А по какви канали това може да се случи?
– Вярно е, че гръцки собственици държат капитала на няколко банки в България, но икономическите ни връзки с Атина са много по-широки и обхващат предимно инвестициите, вноса и износа. Казвам това, за да видите колко многобройни са каналите, по които случващото се в Гърция може да се отрази на България. Освен това събитията в южната ни съседка могат да предизвикат не само негативни ефекти у нас. Ако гръцкото правителство осъществи заявените си намерения за вдигане на данъците, това може да предизвика пререгистрация на гръцки фирми в България, което няма да е лошо за страната ни. Това е само хипотеза, но когато се анализира една тема, трябва да се отчитат не само отрицателните, но и възможните положителни ефекти.
Един фалит на Гърция обаче се свързва с излизането й от еврозоната и въвеждането на драхмата като валутна единица. Това няма ли да доведе до валутен риск в търговските и финансовите взаимоотношения между гръцките и българските фирми?
– Между другото няма правила за излизането на една държава от еврозоната. Така че никой в момента не може да кажа как това би се случило за Гърция. Но ако предположим, че се стигне дотам, е вярно, че това ще доведе до риск. Впрочем понятието риск не е точно за този казус, защото то се употребява, когато има вероятност нещо да се случи. А ако Гърция въведе драхмата, тя ще е силно подценена и е ясно, че ние като държава, чиято валутна единица е фиксирана към еврото, веднага ще загубим конкурентни предимства в търговията си с Гърция. Затова ние като икономика нямаме изгода тази страна да излиза от еврозоната.
Ако станете управител на БНБ, ще поискате ли да бъде направена ревизия на случая КТБ?
– И да искам, и да не искам, това ще бъде направено…
Имам предвид да направите ревизия на действията и решенията на БНБ по случая "КТБ"?
– Категорично да. Всички случаи, в които проблемите с КТБ са били породени от действия или бездействия на банковия надзор, трябва да бъдат сериозно анализирани. Но тук искам да направя едно разграничение. Това, което се случи в КТБ, е преди всичко отговорност на КТБ. Отговорността на БНБ е дали всичко това, което се е случило, е било предвидено, и ако било предвидено, какви мерки са взети. И след това, когато ситуацията е излязла от контрол, дали БНБ е взела правилните решения и дали е разполагала с нужните правни инструменти за някакви други решения освен взетите. Тук говоря за това дали не е било по-добре да се приложи схемата за разделяне на КТБ на болна и здрава банка, или пък за одържавяването на КТБ. Отговор на тези въпроси трябва да бъде даден нетолкова за да търсим някаква вина, а за да изградим механизми, които да не допуснат това, което се случи с КТБ, да се повтори след време.
Е, все пак колкото и да е здрав банковият надзор, той не може да бъде панацея срещу ликвидни и капиталови проблеми на банките. Нали така?
– Не е панацея. Затова е важно да знаем доколкото грешките са в надзора, доколко са системни заради сгрешени процедурни правила и доколко са субективни, защото някой не си е свършил работата.
А възможно ли е някои действия по отношение на КТБ да не са предприети, защото законите не са давали възможност за това?
– Ако говорим за действия на надзор, това не е така, защото съществуващите закони дават достатъчно възможности за превенция. Ако става дума за закона за преструктуриране и възстановяване на банки, който сега се разглежда в парламента и той съществуваше през 2014-а, има основание да се изтъкне и тази причина. Защото един такъв закон дава повече опции за решаване на проблема с КТБ, след като той е възникнал.
Трябва ли въобще нещо да се променя в законите, определящи правата, задълженията и структурата на БНБ?
– Отговор на този въпрос може да се даде само след много сериозен анализ. Съществуват обаче някои интересни предложения в тази област. Наскоро четох едно становище на уважавания от мен икономист Любомир Христов, който предлага банковият надзор да бъде изваден от БНБ и да бъде обединен в независима структура с Комисията зао финансов надзор. Направих си труда да проуча как стои този въпрос в други държави и се оказа, че в над 30% от страните от ЕС съществуват такива независими структури. Така е например в Германия, в Естония, във Финландия. И в тази идея има хляб, защото финансите се глобализират, създават се големи конгломерати, в които банките невинаги играят водеща роля. В тях обикновено с много голяма тежест са други финансови и корпоративни структури. Затова съм съгласен, че тази тема може да бъде обсъдена. Но не сега.
Сега пред банковия надзор има много спешни и належащи задачи по подготовката на стрес тестовете за оценката на банковите активи. Както се казваше преди години, не му е сега времето да мислим за такива мащабни преструктурирания.
А налагат ли се структурни промени в самото управление "Банков надзор"?
– Според мен трябва да се потърси баланс между дистанционния надзор, който прави анализите си на базата на месечните отчети на банките, и инспекционния надзор, където колегите проверяват банките на място. Преди тези два надзора съществуваха в самостоятелни дирекции. След това се обединиха и връзката между двата вида надзор някъде се скъса.
Защо да се е скъсала, нали дирекциите са се обединили?
– Защото е много трудно едни и същи хора едновременно да изпълняват функциите на инспектори и на анализатори по дистанционния надзор. Представете си – един човек отива да прави инспекция на място на една банка и след това се връща, за да си направи анализа на базата на дистанционно получените данни от други банки. Това нарушава взаимовръзките между двата вида надзор. Защото дистанционният надзор има за задача на базата на статистическите данни и финансовите отчети да види дали в някоя от наблюдаваните банки не са се появили някакви проблеми и на базата на неговите анализи да бъде създаден план за инспекция в самата банка, която вече да установи дали проблемите са при кредитите, или са свързани с обезпеченията по тях и т.н., след което да се набележат мерки за решаването им. Обединението на двете структури е все едно да слееш бек офиса и фронт офиса на една банка, което никъде не се прави, защото не е правилно.
