Изслушване по жалбата на България срещу Гърция по чл. 259 от Договора за функционирането на Европейския съюз се проведе днес в сградата на Европейската комисия в Брюксел. Оплакването е срещу въведения от Атина данък в размер на 26% за сделки и транзакции с някои страни с преференциални данъчни режими. В изслушването взеха участие 10 представители на ЕК, 4 представители на Гърция и 3 представители на България. То се проведе под председателството на генералния директор на ГД "Данъчнo облагане и митнически съюз" Хайнц Зурек и заместник-генералния директор на Правната служба на Комисията Йоханес Лайтенберг. Очаква се становището на ЕК да бъде оповестено до 18 август 2015 година.
Българската страна представи позицията си по жалбата, както и основните мотиви за нарушението на правото на ЕС. Доводите са свързани с основополагащите принципи, залегнали в Договора за функционирането на съюза – за свободно движение на стоки, услуги и капитали, за свободата на установяване. Към тях се прибавят и принципите за правна сигурност, недискриминация и пропорционалност. Българската страна представи и допълнителни мотиви по проекта на Решение на Министерството на финансите на Гърция за прилагане на член 21 от Закон 4321/2015. Аргументите на защитниците тук се отнасят до това, че с разпоредбите на решението се създава още по-голяма правна несигурност за лицата, както и значително увеличаване на административната тежест и разходите за бизнеса.
Според Гръцката страна причините, поради които е предприета тази данъчна реформа, са защита на националната корпоративна данъчна основа. Тя от своя страна е разработена на базата на различни документи (препоръки, съобщения), издадени от ОИСР и ЕК, които са свързани с въвеждане на мерки срещу намаляване на данъчната основа и прехвърлянето на печалби/BEPS. Според позицията на Гърция по жалбата не се счита, че има нарушение на правото на ЕС.
Важно е да се отбележи, че въпросната позиция не е обоснована. В същото време обаче, гръцката страна твърди, че се ползват най-добрите практики за борба с укриването на данъци и агресивното данъчно планиране, без да се посочат конкретни примери.
На свой ред българската страна подчерта, че спорът е по отношение на това доколко гръцките законови и подзаконови разпоредби са съвместими с правото на ЕС и не би следвало да се посочват като аргументи документи и становища на ОИСР. Въпреки това страната ни представи допълнителни аргументи, включително и такива, разработени от ОИСР по плана BEPS.
Според становището на нашата защита България е включена в гръцкия списък единствено заради ставката от 10% за корпоративен данък и Гърция е единствената държава, която е включила в списъка на държавите с преференциален данъчен режим държави членки на ЕС. "Държавите членки са въвели национални списъци на държавите с преференциален данъчен режим в изпълнение на Препоръка 8805/2012 г. на Комисията, но в препоръката изрично се подчертава, че се отнася само до трети страни, които не спазват минималните стандарти за добро управление", се казва в мотивите на българската защита.
Важно е да се отбележи, че мерките, включително и по отношение на третите страни, трябва да бъдат съвместими с правото на ЕС и по специално със залегналите в ДФЕС основни свободи. По изложените допълнително аргументи на България, гръцката страна не представи мотиви, а единствено подчерта, че мерките са насочени за борба с укриването на данъци.
