Институтът по пазарна икономика работи усилено по кампанията "Бизнес без препятствия". В анализите на експертите се посочват повечето наболели проблеми, които пречат за развитието на малкия и средния бизнес у нас. Експертът Калоян Стайков представи през седмицата своеобразен отговор на най-често задавания въпрос: "Какво е необходимо за по-бърз растеж на българската икономика и за подобряване на благосъстоянието на населението." В анализа му се посочва, че в много аспекти бизнес средата може да бъде подобрена, но за постигането на сериозен и стабилен ефект е необходим систематичен подход, а не спорадични дейности тук и там, каквито обикновено предприемат управляващите. В този смисъл най-добре да се започне от началото – от стартирането на даден бизнес.
Според него много хора биха се зачудили какво още може да се промени в процедурата по стартиране на бизнес у нас, след като тя е сравнително добре уредена, отнема малко време, а задължителният начален капитал беше намален до 2 лева.
Наистина, процедурата е сравнително праволинейна и добре описана. Тя включва десет заявления, удостоверения и декларации, които са достъпни в електронен формат и могат да се попълнят самостоятелно за няколко часа. Едно от тях е удостоверение за внесен капитал в банка, което е свързано с допълнително време, за да се отиде на място до банката, и с допълнителни разходи – при 2 лв. минимален капитал банковите такси за откриване на сметка са до 10 лева. След това с нотариално заверен образец от подпис, с удостоверение от банката и с всички останали документи управителят на компанията отива в Агенцията по вписванията. Но може да подаде документите и по електронен път, ако разполага с личен електронен подпис.
Ако процедурата трябва да бъде извървяна от човек, който е регистрирал няколко фирми, или от консултант, който се занимава с това, всичко може и да протече безпроблемно, посочва авторът. Но за "зелен" предприемач нещата могат да се окажат по-сложни. Ще му отнеме повече време намирането на необходимите документи, прочитането на указанията за тях, както и за попълването им. Това може и да изглежда като налудничаво усложнение на процедурата, но това е доста сходно с рецептата за приготвяне на вечеря за 30 минути. Това, че я имате, не е гаранция, че ще се справите за толкова време. Рецептите се пишат от хора, които готвят редовно и са си създали "отъпкани пътеки" и навици, които начинаещият готвач не притежава. С други думи, това, че процедурата е сравнително ясна, не означава, че регистрацията на компанията ще отнеме пет дни, колкото трае процедурата в Търговския регистър, и ще мине безпроблемно.
Добри примери за допълнително опростяване на процедурите не липсват. Например в Естония предприемачът не е задължен да внася капитала в банка, ако не надвишава 250 хил. евро. По този начин се избягва времето и разходите, свързани с откриване на нова сметка в банка. Но собствениците в дружеството стават лично отговорни до размера на техния дял от невнесения капитал. Над 61% от регистрираните фирми в Естония след октомври 2011-а са се възползвали от тази възможност. В Холандия също има стимул регистрацията да става по електронен път, но той е скъсяване на времето за разглеждане на документи, което се свива от 1-5 дни до няколко часа. Регистрацията на нова компания в Агенцията по вписванията в България може да бъде направена по електронен път, което сваля разходите за разглеждане на документите наполовина.
В тази връзка анализаторът предлага да се премахне задължението за внасяне на минималния капитал в банка, при условие че собствениците на компанията стават лично отговорни до размера на техния дял в невнесения капитал. Предлага се също да се намали времето за обработка и регистрация на документите в Търговския регистър – от сегашните пет работни дни до един работен ден. Освен това абсолютно излишни и по тази причина следва да се премахнат изискванията за образец на подпис и задължителните на този етап декларации за забрана за конкурентна дейност и тази, с която управителят декларира, че отговаря на изискванията на закона за управител на фирма.
Дали обаче предложенията на експертите от института ще бъдат възприети, е въпрос, който подлежи на решение от законодателя. В противен случай бумащината ще продължи да ни залива, а и най-плахият опит на младите хора да започнат свой бизнес ще се удави в потока от изискваната "документация", за обработката на която армията от чиновници, вместо да намалява, ще се увеличава.
