"Подозирам, че ако останем да чакаме Велико народно събрание, ще излязат хора и ще кажат, че за съдебната реформа трябва Вселенски събор." Така обобщи ситуацията правосъдният министър, след като стана ясно, че внасянето на промените в Закона за съдебната власт се отлага за наесен. От заместника му Петко Петков пък научихме, че преди лятната ваканция ще бъде направен опит да бъдат внесени само промените в конституцията. Но е добре известно, че оставиш ли една работа, по която няма съгласие, за последния момент, пиши я умряла.
Целият този батак няма вече оправяне. С думите си, че реформата е в "много гореща фаза" и могат да я замразят само депутатите, ако не съберат нужното мнозинство от 160 гласа, правосъдният министър подсказва провала. Дори ако конституционните текстове (или част от тях) минат през "политическата търговия" в парламента, те най-вероятно ще бъдат атакувани пред Конституционния съд, който ще трябва да каже необходимо ли е било непременно да ги приема Велико народно събрание. Но дори да ги остави в сила (или да ореже най-съществените), врявата и разногласията по промените в съдебния закон са сигурна гаранция за фиаското.
Твърдението на Христо Иванов, че за важните неща той и главният прокурор Сотир Цацаров гледали в една посока, само сгъстява мъглата. От нея вече всичко може да изскочи. А в мъглата премиерът Бойко Борисов е като у дома си – ту се скрива накъде, ту изниква като фантом с поредната порция бисери, в които няма обаче нищо случайно. Точно така стана и с внезапното му прозрение, че трябвало да се оправят процесуалните закони, за да не се измъкват престъпниците от съдебна отговорност. Случайно, случайно, ама колко да е случайно, щом като два дни по-рано в становището си прокуратурата (виж стр. 21) поиска същото?!
В коментар на ултимативното искане на Патриотичния фронт за спешни мерки срещу битовата престъпност Борисов ги посочи като приоритет, който щял да се движи паралелно с промените в конституцията и в съдебния закон. Нещо, което съвсем ще сгорещи реформата, която и без това се пука по шевовете. Дали това е целта, или премиерът просто пази кабинета – не е ясно, защото не се знае за кого играят както той, така и патриотите. В случая Борисов заложи на принципа за добре забравеното старо, ползвайки лозунга си от годините като главен секретар на МВР: "Ние ги хващаме, те ги пускат." А "новаторският" му подход се изрази в атака срещу адвокатурата.
"Хванат някой, той си вземе адвокат – пускат го на свобода. Той ще отиде да открадне пак, за да си плати таксата към адвоката. В момента е златно време да си адвокат. При цялото ми уважение към адвокатите сигурно до довечера ще получа някое писмо. Да променим закона така, че да дава шанс поне 50 към 50 да ги осъдим (престъпниците)", разви тезата си Борисов. И още: "Хващат го днес, утре го пускат. Питайте Румяна Бъчварова – огромният бич са крадците на коли и къщи. Тя ще ви даде целия контингент, които са с 40-50 висящи дела. А крайният ефект е само 1 – 2% осъдени, това е факт. Всички са на свобода. Какво от това, че 25 пъти задържаме един и същи човек, ако не направим промени в сроковете и в незабавното изпълнение на наказанията!"
На заседанието на Министерския съвет всичко това беше сервирано на Христо Иванов със заръката да започва работа по него. И стана ясно, че няма нищо случайно. По повод на издирването на извършилия убийство Емил Първанов-Ембака Борисов отново нападна адвокатурата. "Ето сега ние издирваме убиец, адвокатът му (Росен Недин) се явява да го представлява. Всеки нормален човек би казал – добре, а защо не проследят адвоката и да го хванат къде отива да му даде информацията. Как да обясним на хората, че по закон адвокатът е 100% независим, не може да бъде следен, диви се премиерът.
След което обяснява тепърва на правосъдния си министър, който е знаменосецът на реформата, в какво трябва да се състои тя: "Ако искаме да има реален ефект, трябва да бъде съкратен съдебният процес. Ако правим съдебна реформа, това трябва да е основната й част. Няма как години, десетилетия да си говорим за хора с висящи дела." Обръщането на курса очевидно е предрешено, защото Иванов получи директни инструкции: "да седнат утре" с вътрешния и финансовия министри Румяна Бъчварова и Владислав Горанов "и направо да си ги подготвим и да си ги внесем" (новите правила за ускоряване на наказателните процеси). "Така че много те моля на фона на всичко и това да върви паралелно, защото това ще даде веднага ефект. Просто липсата на бързо наказание разлага обществото, а без него каквато и друга реформа да направим, за обикновения човек това е ежедневието", нарежда Борисов.
Ошашавеният правосъден министър смогна само да припомни, че още преди два месеца и половина е водил разговор с главния прокурор и с председателите на двете върховни съдилища, в който поискал от тях да дадат своите предложения за ускоряване на делата. Но до ден днешен те не са представили никакви предложения. После кашата става още по-голяма. Окопитвайки се, Христо Иванов изразява надежда да получи предложенията за необходимите промени в НПК, "защото те се виждат най-добре в практиката". Но явно не е убеден, че това ще се случи, защото обещава министерството да започне работа в тази насока, ако съдебната власт не предложи нищо. И влиза в тона на Борисов, изразявайки съгласие, че "не можем да говорим за пълноценна съдебна реформа без тези неща".
Борисов обаче вижда накъде вървят работите и излиза с нов номер. Проектът трябвало да бъде внесен от правителството, защото "прокурорите и съдиите могат да съдействат, ако искат, защото са независими". Схемата, според него, трябва да е следната: кабинетът да предложи готов проект, по който магистратите да си кажат мнението: "да подкрепят или да не подкрепят – нищо не пречи да им ги изпратим да ги видят, да ги одобрят". Борисов обаче не казва какво става, ако не подкрепят и не одобрят.
Всичко това съвпада с негативното мнение на прокуратурата за пакета от промени в конституцията и съдебния закон. И за да не остане грам съмнение в наличието на синхрон между Борисов и Цацаров, той поде на свой ред тезата за лошите адвокати, които пречели престъпниците да бъдат осъдени. Посочвайки същия пример – извършеното от Ембака убийство, Цацаров внезапно прозря, че ръководството на адвокатурата "отдавна дължи отговор за морала на защитата и трябва да се произнесе за поведението на някои адвокати". Признавайки, че подслушването на адвокати е "абсолютно невъзможно и забранено" от закона и е в нарушение на конституцията, главният прокурор не скри сарказма си, определяйки разговорите между адвокат и клиент като "свещени".
Неговото мнение по този азбучен въпрос било еднозначно. Но пък и всички знаели, че има своеобразна търговия – недобросъвестни адвокати на практика блокирали усилията на държавната правоохранителна система "за сметка на справедливостта и за своя лична материална изгода". Функцията на адвоката била много "благородна и свястна", но не била функция на "борсов посредник". А силата му била в съдебната зала, не в пазаренето. Всъщност главният прокурор трябва да отговори на други въпроси: защо един толкова закоравял престъпник като Ембака е станал нарицателен пример за безнаказаност? Дали е повлияло това, че е сътрудничел на службите, както се говори. Нещо, което прокуратурата не може да не знае, тъй като няма как отказът от наказателно преследване срещу него да не е съгласуван с държавното обвинение.
Това е като да обърнеш всичко с хастара навън – при 55 000 служители на МВР, няколко хиляди в ДАНС и в другите служби (и в добавка с всичките им сътрудници и доносници), при десетки хиляди в армията, в митниците, в данъчните и в антикорупционните органи, комисии и агенции, плюс хиляди прокурори, следователи и съдии… криви за корупцията и беззаконието били адвокатите! Същите, които не вземат лев от бюджета, а ако трябва дадат на някого куфарче, той обикновено е на държавна заплата. Нали, господа Борисов и Цацаров?
Пъзелът се подреди обаче бързо. Съвместната акция на премиера и на главния прокурор беше проведена веднага, след като Висшият адвокатски съвет (ВАдвС) оповести становища, с които подкрепи по принцип предложените промени в конституцията и в съдебния закон. И даже направи още по-радикални предложения. Адвокатурата поиска във всяка от двете колегии на Висшия съдебен съвет (ВСС) да има по един неин представител, избран от парламентарната квота по предложение на Висшия адвокатски съвет. А съветът да има свой председател, който да координира работата им. Докато магистратите настояват процентът на външните назначения в системата да падне наполовина – от 20 на 10 на сто, адвокатурата иска той да скочи на петдесет.
Ръководството на адвокатурата предлага да се прецизират критериите за атестиране на магистратите, сред тях да бъдат включени броят на отменените актове; на осъдителните решения в Страсбург, по Закона за отговорността на държавата за вреди и по процедурата за обезщутяване за бавно правосъдие; съотношението между решени в срок и просрочени актове; уважени молби за бавност на процеса и др. Предлага се възможността за командироване на магистратите да бъде орязана драстично – до три месеца, веднъж на пет години и с изричното съгласие на командирования. Отправени са остри критики към текстовете за придобиване на юридически стаж, като се предлага той да бъде увеличен от шест месеца на една година.
Остава да разберем дали Цацаров и Борисов ще нахокат и Върховния касационен съд (ВКС), който също подкрепи реформата според досегашното предложение. Пленумът на ВКС излезе с остро становище, в което обяви, че държи на разделянето на ВСС на две колегии, "за да се спре намесата на прокуратурата в делата на съда". С аргумента, че обслужва безотговорността и безотчетността на членовете на съвета, съдиите искат и премахване на тайния вот, който защитава страстно Цацаров. Настояват и за прекратяването на мандата на сегашния състав на ВСС, защото е изчерпал ресурса си да проведе реформата и не се ползва с доверието им. За капак към намаляването на мандата на ВСС от пет на четири години ВКС добавя и идеята за редуциране мандатите на тримата големи в него (единият от тях е главният прокурор). Тя е останала извън вниманието на вносителите на проекта за промени в конституцията.
Така към днешна дата съотношението на силите е следното: за реформата с лице Христо Иванов са правосъдното министерство, президентството, адвокатурата, Върховният касационен съд и 1/3 от състава на ВСС. Срещу тях (виж стр. 21) стоят другите 2/3 от него, прокуратурата, Върховният административен съд, а вече и премиерът. При това положение се съмняваме, че и Вселенски събор ще успее да постигне резултат.
