Твърде любопитни предложения бяха вкарани в приетия на първо четене в края на април тази година Закон за Националната служба за охрана. Тази седмица вносителят на проекта Цветан Цветанов и група депутати от ГЕРБ внесе основния текст с предложенията за промени за второ четене в Комисията за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специални разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения (ККССПИСРСДДЗЕС).
От доклада на вносителя става ясно, че има забележителен консенсус между депутати от ГЕРБ и "Български демократичен център" (БДЦ) на бизнесмена Христо Ковачки за разширяване на кръга на охраняваните от държавните бодигардове лица. На практика предложенията им представляват законова стъпка към узаконяването на порочната практика НСО да пази и хора, които не са част от управлението на държавата, но опазването на чиято неприкосновеност е от значение за икономиката й.
Депутатите от ГЕРБ и от БДЦ сякаш са си плюли в устата, когато са писали предложенията си. Народният представител от партията на Ковачки Явор Хайтов например предлага в чл.22 от проекта да се добави нова т.4, която посочва, че НСО да може да охранява и "други лица, застрашени във връзка с националната сигурност, икономическата и финансова стабилност".
Ако да речем Хайтов се е загрижил за охраната на Ковачки, учудващо е единомислието, афиширано и от депутатите от ГЕРБ Димитър Лазаров, Любомир Христов, Петър Петров и Стефан Дедев, които също предлагат държавните бодигардове да опазват други лица, свързани с националната сигурност и с икономическата и финансова стабилност на държавата. Това предложение отваря широко вратите за интерпретации на закона и за протекцията на държавата, на която биха могли да се радват бизнесмени от всякакъв калибър – например медийният и тютюнев монополист Делян Пеевски, каолиновият олигарх Иво Прокопиев, енергийният Христо Ковачки, шефовете на БНБ, БЕХ, НЕК, на електроразпределителните дружества, че дори и на "Софийска вода".
А депутатът от ГЕРБ Методи Андреев дава допълнително възможност за разширяване на кръга на охраняваните лица, предлагайки да се запише текст, според който НСО опазва "други лица, посочени в специален закон".
В доклада са описани и предложения, които представляват плах опит за някакво ограничение, например идеята на Атанас Атанасов от Реформаторския блок НСО да предоставя автомобили на парламента, на Министерския съвет и на чуждестранни делегации след мотивирано искане за охрана на лица, отговарящи на изискването на закона. Герберите пък предлагат службата за охрана да предоставя специализиран транспорт на министрите, на членовете на Конституционния съд, на заместник-председателите на Народното събрание, шефовете на ВКС и ВАС, омбудсмана и на столичния кмет. Решенията за спецтранспорта и за охраната ще взема комисия, ръководена от шефа на службата, а членове са председателят на ДАНС и главният секретар на МВР, като при необходимост в заседанията й могат да участват директорите на "Военна информация" и бъдещата Държавна агенция "Разузнаване".
Партиите или държавни институции, непосочени в закона, също биха могли да се ползват от услугите на НСО, когато провеждат значими обществено-политически прояви. Такива искания могат да отправят държавен орган, политическа партия, представена в Народното събрание или в Европейския парламент, предлага депутатът от БДЦ Явор Хайтов.
Народните представители от БСП са против предвидената сега законова привилегия дейността на службата да се регламентира и по Закона за отбраната и въоръжените сили. Група червени депутати, сред които Атанас Мерджанов и бившият военен министър от тройната коалиция Ангел Найденов, настояват дейността на службата да бъде регламентирана изцяло по Закона за държавния служител и да отпадне нейният военизиран статут. Освен това депутатите от БСП искат НСО да премине изцяло под прякото ръководство на Министерския съвет, а не на президента, както е досега и както е предвидено в проекта на ГЕРБ. Червените настояват шефът на НСО да се назначава с указ на президента, но по предложение на Министерския съвет. Реформаторите също искат назначаването му да става по предложение на МС и указ на президента, а не както досега – след съгласуване между кабинета и главнокомандващия.
В проекта на ГЕРБ беше запазена възможността държавните бодигардове да имат и чисто полицейски правомощия – например употребата на физическа сила и помощни средства при изпълнение за задачите им. Според чл.34 (3) те могат да прилагат сила, да използват спецтехники и похвати, както и шокови куршуми и други помощни средства и при противодействие или отказ да се изпълнява законно разпореждане. В случая обаче е оставена широка възможност за интерпретации какво е законово разпореждане. Единственият депутат, който се е възпротивил на идеята държавните охранители да използват помощни средства, бе независимият Велизар Енчев.
Докато депутатите приемаха устройствения й закон, НСО трескаво попълва гаража си. В края на миналата година службата закупи седем луксозни спортни лимузини Audi А8 L за делегации. Стойността на всяка една е 124 хил. лв. с ДДС, с гаранция от пет години.Обществената поръчка за доставка бе обявена през юли 2014 година. НСО закупи и 12 броя Opel Astra, предназначени за осигуряване на дейността на структурните звена на НСО. Тези машини също бяха закупени с отстъпка от 30% от пазарната им цена.
Тази седмица стана известно, че службата търси да закупи и нови бронирани автомобили, в каквито се возят президентът, премиерът и председателят на парламента. Предполагаемата стойност на всеки един е около 1 млн. лв., а желаната гаранция е пет години. Колите ще бъдат закупени още тази година, ако, разбира се, НСО успее да икономиса средства от бюджета си.
