Българските политици и БНБ вероятно искат да забравят проблема с Корпоративна банка, но всички пострадали няма да го забравят. Това става ясно от публикация в престижното американско издание The Wall Street Journal от 1 юли 2015-а. В нея авторите Лоранс Флетчър и Георги Кънчев пишат, че базирани в САЩ и Лондон чуждестранни инвеститори, закупили облигации на фондове "Нордън Лайт " (които са създадени специално за целта от Корпоративна банка) са подали иск. В него потърпевшите твърдят, че банката им дължи 175 млн. долара. В него потърпевшите твърдят, че банката им дължи 175 млн. долара. Публикуваме целия материал от The Wall Street Journal.
Инвеститори са подали претенциите си срещу България заради КТБ
Международните инвеститори искат парите си обратно на фона на банковата криза в България
Главният офис на българската Корпоративна търговска банка, или КТБ, по време на демонстрация на вложителите, които искат достъп сметките си в София в края на миналата година. Група, която включва базирани в САЩ и в Лондон хедж фондове, са подали иск за възстановяване на сума от 172 млн. долара, те твърдят, че сумата им се дължи от банката, съобщава източник, запознат с въпроса и внесения иск пред The Wall Street Journal.
Снимка: Reuters
Автори Лоранс Флетчър и Георги Кънчев 01 юли 2015 11:51 ч ET
Продължава да се чува тътенът от банковата криза в България, която доведе до политическа нестабилност в най-бедната страна в Европейския съюз.
Сега международните инвеститори искат парите си обратно.
Група, включваща базирани в САЩ и в Лондон хедж фондове, са подали иск за възстановяване на сума от 172 000 000 долара. Те твърдят, че сумата се дължи от Корпоративна търговска банка АД, известна под българската абревиатура КТБ.
Четвъртата по големина банка в страната по размер на активите, КТБ беше затворена миналата година, след като клиентите се втурнаха да си теглят парите след местни публикации с твърдения, че основният акционер на банката, Цветан Василев е присвоявал средствата. Той по-късно бе официално обвинен в злоупотреба от българските прокурори и в момента е в Сърбия в очакване на съдебно решение на искането за екстрадиция от страна на България.
Банковата паника, която по-късно се разпространи върху друг кредитор, предизвика най-лошата банкова криза в България от близо две десетилетия насам, през юни миналата година, и допринесе за падането на правителството. Управителят на Българската централна банка миналата седмица обяви намерението си да се оттегли от поста си три месеца преди края на мандата си. Централната банка е масово обвинявана за лошото справяне с банковата криза, въпреки че институцията отрича това.
Г-н Василев отрича обвиненията и посочва като причина за кончината на банката заговор, замислен и и реализиран от неговите бизнес съперници.
Групата инвеститори са предявили иска си към сегашните администратори на банката в края на миналия месец, след като облигациите, които те държат, не са били платени.
"В момента се проверяват множество възможности – от местно подаване на искове в процеса на несъстоятелност до насочване на искове срещу Република България в международните трибунали до разследването на движения на активите на КТБ, извършвани от ключови служители в правителството", каза Даниел Фрайфилд, ръководещ базирания във Вашингтон Callaway Capital Management – един от фондовете, подали иска.
Другите участници в групата на международните кредитори включват базирания във Великобритания хеджфонд Родий Кепитал, американски и европейски мениджъри на активи и български пенсионен фонд, съобщава източникът, запознат с въпроса.
Г-н Василев е изградил КТБ от малък местен кредитор в началото на 2000 г. до финансов гигант, с интереси във всичко – от медиите до енергийната и тютюневата промишленост. Банката дължи мълниеносния си възход на тесни връзки на г-н Василев с властимащите – дълго време банката беше предпочитан кредитор на елита на страната. Много министерства и държавни фирми държаха големи депозити там.
От министерството на финансите твърдят, че не били уведомени за подадения иск и отказаха по-нататъшен коментар.
През ноември голяма група от облигационерите написа и широко разпространи писмо до "правителството и народа на България", в което твърдеше, че ликвидацията на банката ще е далеч по-скъпа от спасителен заем. Облигационерите оцениха тогава нетните разходи за ликвидиране на КТБ на 6 млрд. лв., или около 3.4 млрд. долара, в сравнение с 300 млн. лв., за да бъде спасена, и заявиха, че банката "струва повече жива, отколкото мъртва."
Цитираното в материала на The Wall Street Journal писмо на облигационерите вестник "БАНКЕРЪ" публикува дословно в началото на ноември 2014-а. Според източници на вестника облигациите, закупени от чуждестранните инвеститори, са обезпечени с вземания на банката по отпуснати по нея кредити. Ако това е вярно и въпросните собственици на облигации се сдобият със съдебно решение, ще трябва да бъдат вписани като кредитори на КТБ. Те ще бъдат на по-преден ред от Фонда за гарантиране на влоговете и гражданите и фирмите с вземания от банката. Причината ще е, че въпросните собственици на облигации ще са обезпечени кредитори, защото закупените от тях дългови инструменти ще са гарантирани с вземания на банката.
