Докато световната общност тръпнеше в напрегнато очакване гръцкият премиер Алексис Ципрас да внесе най-накрая предложение, съдържащо "сериозни" параметри за нов, трети спасителен пакет от заеми, гръцките банки почти привършиха парите. Поради което банковата ваканция бе удължена до 13 юли, когато вероятно ще има яснота дали южната ни съседка ще остане във или извън еврозоната. Запазени бяха и ограниченията от банкоматите да се теглят не повече от 60 евро на ден, което се отнася включително и за живеещите в чужбина гърци. Шокираща бе забраната за изнасянето на пари в брой и бижута от личните сейфове на физическите лица. Пътуващите зад граница пък получиха картбланш да носят само по хиляда евро. На пенсионерите, както и на оцеляващите със социални помощи, обаче, разрешиха да получават по 120 евро от сметките си, в резултат на което пред кредитните институции в средата на седмицата се извиха отново огромни опашки. Банкоматите започнаха да привършват едрите банкноти и някои банки се изправиха пред неприятната алтернатива да прекратят или да редуцират тегленията дори на разрешените суми. А това разтревожи сериозно банкери от Атина, че без допълнителна помощ техните институции ще останат без пари до 11 юли.
Банкови анализатори
от "Ситигруп" са пресметнали
че откакто на 29 юни в Гърция бе въведен капиталов контрол, от банкоматите дневно са теглени между 150 и 250 млн. евро. Според официалната гръцка статистика пък, въпреки затварянето на гръцките банки, от 29 юни насам в държавната хазна са влезли 1 млрд. евро. Движещият мотив за тази активност е бил страхът от евентуално "подстригване" на банковите депозити, убедил хиляди предприемачи и редови данъкоплатци да внесат дължимите ДОД и ДДС по електронен път и по този начин да намалят вложенията си. По данни на банките от 29 юни до 8 юли общо 700 млн. евро са били насочени чрез електронни плащания към данъчните офиси, а други 300 млн. евро са били платени в брой. Част от тях са използвани за плащане на заплати в началото на юли, а около 300 млн. евро ще се използват за възнаграждения на държавните чиновници, дължими на 15 юли.
В условията на този кипеж гръцката статистическа служба ЕЛСАТ съобщи на 8 юли, че почти 4 млн. граждани (или повече от един на всеки трима) са живели в бедност или в социална изолация през 2013-а, като прагът на бедност е фиксиран на 4068 евро годишно. Средният годишен доход на човек от населението през 2013-а е бил 8879 евро, а на домакинство е достигнал 17 270 евро. В обзора на ЕЛСАТ се посочва също, че годишният доход на най-богатите 20% от гръцкото население е бил 6.5 пъти по-висок, отколкото на най-бедните 10% през 2013-а.
Наблюдава се и ръст на
търсенето на виртуалната валута "биткойн"
което е скочило с 500% за последните четири седмици. Това е алтернатива за заобикаляне на капиталовия контрол, която доста фирми предлагат на гърците. Една от тях – Spartan Route с уебсайт spartanroute.com – е създадена специално за тази цел в Ирландия, а друга – Cubits, която вече има дейност във Великобритания и Германия, ще навлезе на гръцкия пазар през идната седмица.
Spartan Route осигурява икономическа свобода на гърците, като купува износа им с биткойн. Износителят изпраща стоките по нормалния път до клиента, а Spartan Route приключва продажбата, като задължава купувача в евро.
Cubits пък ще помага на международните транзакции на гръцките предприемачи чрез партньора си Thanos Marinos. Той е собственик на първата борса за биткойн в Гърция (www.btcgreece.com), започнала да работи преди година.
Управителният борд на Европейската централна банка все пак взе решение в началото на седмицата да не изоставя Гърция и да продължи да предоставя спешни заеми, но до размера на досегашния лимит от 89 млрд. евро. Което не означава, че всеки гръцки кредитор може да се нареди пред гишето на ЕЦБ за пари, които да насочи към депозантите, защото изискванията към обезпеченията, гарантиращи задълженията, бяха затегнати.
Според американския инвеститор Уилбър Рос, който заедно с други "себеподобни" инжектира през 2014-а 1.8 млрд. щ. долара в гръцката "Юробанк Ергазиас",
"моментът на истината ще настъпи най-късно от 20 юли"
когато Атина трябва да погаси около 3.5 млрд. евро по облигации, които ЕЦБ държи. Ако гръцкото правителство не се издължи, това може да предизвика и други претенции към банковата система на страната и до по-генерален фалит.
Икономисти на "Барклейз" очакват най-късно до 20 юли ЕЦБ да прекрати финансирането чрез Фонда за спешна ликвидна подкрепа (ELA). Защото решенията на ЕЦБ се вземат от целия управителен съвет, съставен от председателите на националните банки на всичките 19 страни членки на еврозоната плюс шестте членове на изпълнителния й борд. И с мнозинство от две трети може да се блокира всяко искане на гръцките централни банкери, което на практика се случи на 6 юли, когато таванът на кредитната линия по
ELA бе замразен на 89 млрд. евро
Експертите на "Барклейз" посочват, че ако всички гръцки обезпечения в ЕЦБ са приети за равни на номинала им по балансите в гръцките банки и че ако сегашното средно обезценяване на гаранциите е 50%, то задържането на залога в европейската банкова система може да доведе до над 30 млрд. евро загуби за тези банки и това да наложи заличаване на акционерен капитал.
Междувременно, проучване на правната кантора "Бейкър и Макензи" показва, че евентуално хаотично излизане на Гърция от еврозоната ще отмени бъдещи сделки за сливания и поглъщания на обща стойност 1.4 трлн. щ. долара. А според анализ, основан на финансово моделиране на "Оксфорд икъномикс", внезапен "Грексит" може да осуети операции за около 250 млрд. евро през 2016-а само в Европа, без Великобритания.
Инвеститорите, заложили на възстановяване на цената на гръцките книжа след преструктурирането на гръцкия дълг през 2010-а, пък са загубили вече една трета от парите си. По сметки на агенция "Блумбърг" гръцки облигации с общ номинал 15 млрд. евро, купени от ред финансови компании като от Pacific Investment management и Carmignac Gestion – са се обезценили с почти 5.5 млрд. евро. И държавните, финансовите и корпоративните книжа, продадени от 2013-а насам, вече се търгуват по 40 евроцента за едно евро номинал.
