Европейската комисия представи сравнителни данни на Евростат тази седмица, според които България е на второ място в ЕС по разходи за опазването на обществения ред и на сигурността. С едни гърди пред нас е Словакия, която заделя 8% от бюджетните си пари за тази цел, докато ние даваме 7 на сто. Това е близо два пъти повече от средното равнище в ЕС – от 3.7 процента.
Изследването обаче ни спестява срама от абсурда как при толкова много пари за сектор "Сигурност" българите се чувстват все по-несигурни и доверието към полицията е неизменно ниско. Този факт беше отразен неотдавна в изследването на "Алфа Рисърч", според което обществото питае повече негативни чувства към армията и полицията, отколкото доверие. Войската се ползва с добро име сред 19 на сто от анкетираните, а 34% й гласуват недоверие. Другата институция, отговорна за вътрешния ред и сигурността, е полицията, която е с 18 на сто доверие срещу 44% недоверие сред българите. Още по-негативно е отношението към институциите на съдебната власт: съд (8% положително срещу 60% отрицателно), следствие (8% положително срещу 57% отрицателно), прокуратура (6% положително срещу 60% отрицателно), главен прокурор (13% положително срещу 40% отрицателно). Ще рече: българинът гледа с огромно съмнение на всички институции, занимаващи се с реда и сигурността в държавата.
Изследването на Евростат излезе в деликатен за полицията момент, когато бяха тиражирани поредни изобличителни материали за полицейско насилие. Единият разкри скандални кадри за побой на бежанци от униформени служители, по всяка вероятност от "Гранична полиция". По същото време бе тиражиран и видеоклип за полицейско насилие над момче и момиче в столицата, записан от охранителни камери през 2014 година. Видеото принуди ръководството на МВР да разпореди бърза вътрешна проверка и да идентифицира побойниците с пагони. Те се оказаха от Първо РПУ в столицата, което, мине не мине време, и се прочуе с някоя подобна изцепка на служителите си. Миналата година 25-годишната Александра Стоилова и 26-годишният й приятел Иван Цонев бяха набедени от полицай на Първо, че са му нанесли побой и са скъсали униформата му. Видеозаписи от охранителни камери в управлението обаче разкриха, че полицаят сам си е скъсал ръкава, за което по-късно беше обвинена Стоилова. Шеф на РПУ по това време беше Даниел Пашов, който покри служителя си и твърдеше, че момичето действително скъсало униформата на полицая. Пашов, вместо да бъде наказан, през април тази година беше изпратен в Областната дирекция на МВР във Варна, за да се справи със слабата разкриваемост на престъпленията, както рече главният секретар на министерството Георги Костов, когато го представи пред варненските ченгета.
Любопитно е, че както в миналогодишния случай, така и сега видеокадрите бяха разпространени от предаването "Господари на ефира" и съвпаднаха с протестните действия на служителите на вътрешното министерство. В което председателят на синдикалната организация на МВР Валентин Попов откри интрига и преднамереност. "Факт е, че винаги при активни протестни акции от страна на работещите в системата на МВР в някои медии излизат определени кадри", посочи Попов, който припомни случая с Александра и приятеля й. Синдикалистът обаче се въздържа пряко да свърже протеста с появата на видеото. Вместо това Попов обаче оповести, че в протеста си срещу ръководството на МВР полицаите са намерили твърд съюзник в лицето на обръгналата в какви ли не протести и стачки КТ "Подкрепа". Оказа се, че тази седмица Синдикалната федерация на служителите в МВР (СФСМВР) е подписала с "Подкрепа" меморандум за сътрудничество, като в най-важния текст се предвижда двете организации да си сътрудничат при провеждането на ефективни протестни действия, както и при преодоляване на възникнали социални кризисни ситуации и евентуална ескалация на социалното напрежение. Синдикалистите се договорили в бъдеще да работят заедно с цел по-добрата работа на служителите от сектор „Сигурност" и зачитането на правата им. КТ "Подкрепа" е обещала да участва и в колективните преговори, когато се стига до такива, за да подпомага успешното договаряне.
Лидерът на СФСМВР Попов е видимо обнадежден, че преговорите с ръководството на МВР, които се водят във връзка с наредбата за извънредния труд и пенсионната реформа във ведомството скоро да приключат с успех. "Надяваме се преговорите с министъра на вътрешните работи Румяна Бъчварова да финализират в най-скоро време", обяви той. Попов бе категоричен, че засега синдикатът не се отказва от исканията си.
Съюзническо рамо на полицейския синдикат удари и президентът на "Подкрепа" Димитър Манолов. "Можем да се разберем с госпожа Бъчварова", заяви той. Манолов съобщи, че ако не се намери разрешение за потушаването на напрежението сред полицаите, синдикатите ще ангажират и премиера Бойко Борисов. Манолов обаче не коментира как КТ "Подкрепа" ще застане зад протестиращите полицаи. "Ще си сътрудничим по всякакъв начин", лаконичен бе той.
"Подкрепа" обаче се включва в битката на полицейските синдикати в твърде лош момент, когато полицията не разполага с доверие сред обществото. А изследването на Евростат само ще налее масло в огъня с познатото иначе от години откритие, че България хвърля луди пари за обществен ред и сигурност – без никакъв ефект. Но този факт от години изобщо не притеснява управляващите, независимо от коя партия са. Показват го досегашните бюджети на МВР, които с всяка година стават все по-големи.
При обсъждането на законопроекта за държавния бюджет за 2015 г. – в частта му за МВР, бяха предвидени приходи в размер на 170 378 000 лв. и разходи в размер на 1 031 760 000 лв.: 1 018 865 000 лв. за текущи разходи и 12 895 000 лв. – за капиталови. Тогава заместник вътрешният министър Цвятко Георгиев заяви, че съществува "бюджетно напрежение" по отношение на покриване на разходите и средствата за персонала. Той посочи, че "оптимистично са увеличени" предвидените приходи за 2015 г., тъй като междувременно МВР бе лишено от най-голямото перо на приходи – от "Сигнално-охранителна дейност". И се оказа прав – от началото на 2015 г. досега министерството поиска допълнително около 50 млн. лв., за да покрива разходите си по различни дейности.
Никой не обърна внимание на препоръката на шефа на вътрешната парламентарна комисия Атанас Атанасов, който посочи, че както за МВР, така и за останалите силови ведомства и структури е наложително да се предприемат административни мерки за оптимизация на състава за повишаване на ефективността им.
Такива административни мерки обаче никой не предприе. Фактът, че превали половин година в бездействие и подозрението, че в оставащите месеци до края на 2015-а такава административна реформа едва ли ще се случи, означава само едно: догодина Европейската комисия пак ще открие топлата вода, установявайки с почуда колко много плащаме за обществен ред и сигурност. А ние отново ще пием една студена вода, защото нито ще сме по-сигурни, нито по-спокойни…
