Малцина си дават сметка, че между събитията в Гърция и парламентарните шамари у нас по повод на конституционните промени може да се търси съвсем пряка връзка. Защото това са само игри – от гледна точка на едноименната теория. Вярно, залогът в тях се изчислява в милиарди, а "пионките", които се разместват върху масата или под нея, са милиони живи хора. Но все пак това са само игри. Различни са само играчите. Другата съществена разлика е, че бившият вече финансов министър на Гърция Янис Варуфакис твърде добре владее тази теория. А болшинството от нашите политици дори не са чували, че я има.
Най-общо Теорията на игрите се занимава с математическите модели за разрешаване на конфликтни ситуации. Резултатът от всяко действие на едната страна в даден спор зависи от начина на действие на конкурентната страна. А всеки от играчите избира различни ходове с цел да максимизира печалбата си. Изкуството е в това да успееш да предвидиш ходовете на противника си и да го изненадаш в гръб, а "висшият пилотаж" е да го поведеш за носа – т.е. да го накараш да заиграе по твоите правила и буквално да ти донесе печалбата на тепсия.
Сега да разиграем моделите и да видим какво точно се случва с голямата говорилня, наречена "реформа на съдебната власт".
Първо да уточним: играта е изцяло политическа. В нея играчите са ясни: от едната страна стоят политиците, за които сегашното състояние на системата е безкрайно удобно, защото им осигурява пълна безнаказаност. Както и съдебната върхушка, която при нормална конкуренция и преценка на действителните професионални качества на магистратите би видяла висши постове в съдебната власт през крив макарон.
Какво имаме от другата страна обаче? Множество разнородни групички от хора, които нямат общо мислене и цели. И заради това създават впечатлението, че просто не знаят какво искат. От една страна, тръбят, че за тях необходимостта от реформа е очевидна. Но от друга, пред болшинството от тях стои въпросът за степента на тази реформа – защото те хем искат силна съдебна власт, хем не биха отказали да се ползват от сегашната й безпомощност и зависимост – било за да растат в кариерата, било за да си осигурят безнаказаност.
Има обаче и трети играч. Това са онези малцина съществуващи съдии, прокурори и следователи, които искат да работят нормално и знаят как да помогнат държавата да се измъкне от блатото, в което е затънала от 25 години насам. Но просто не им се позволява да го направят. В играта са и избирателите, на които вече им дойде до гуша да гледат едни и същи тъпи, безполезни циркове, че и да плащат за тях.
Ходовете на първите две групи са напълно предвидими – те са съставени от старомодни играчи, които разчитат основно на конвенционални похвати, на мускули, на византийски врътки и порой от празни приказки. Досега номерът им винаги е минавал. Затова надали някой е изненадан от това, което се случи във вторник (7 юли) – тогава временната парламентарна комисия за промените в конституцията на практика бламира предложенията за реформа на Висшия съдебен съвет. Резултатът беше напълно предвидим – от общо 15 депутати членове на тази комисия промените одобриха едва петима от ГЕРБ, от Патриотичния фронт и от Реформаторския блок. Дори хората на партньора в управлението АБВ гласува против измененията, заедно с ДПС, БСП и "Атака". По две причини: защото играчите на АБВ са част от споменатите старомодни политици, които през годините изграждаха така удобната за елитите съдебна система. А и защото АБВ също внесе проект за съдебна реформа, който до момента отлежава в "девета глуха" и това докача на чест членовете на тази формация. Пък ги тласка и към самодоказване. Реакцията на АБВ беше повече от предвидима и контролируема, стига някой да беше прочел правилата на играта. Но познаването и ползването на теориите е доказано извън възможностите на ГЕРБ. Явно не е по вкуса и на патриотите, а, както се оказа, не е силна черта и на Реформаторите.
Какъв е следващият ход в играта?
Ясно е: предстои пазарлък. В противен случай промени в конституцията изобщо няма да има. Депутатите от управляващата коалиция и от опозицията разполагат с около седмица, когато се очаква проектът да влезе в парламента за първо четене от пълния състав на Народното събрание. Отхвърлянето му от комисията все още нищо не значи, а управляващите вече дадоха да се разбере, че ще внесат проекта и че ще разчитат на подкрепа в пленарната зала от повечето парламентаристи.
В български вариант "споразумението", което ще се търси, означава само едно: партиите да си делнат по някое парченце от държавната баница, което да им донесе или пари, или поне престиж.
На масата за "преговори" има четири апетитни хапки, около които може да се завърти пазарлък: овакантяват се три места в Конституционния съд и това на омбудсмана. Но поне до момента изглежда, че "правилното им разпределяне" между политическите сили явно не е било "правилно", за да осигури нужната подкрепа. Затова ще се търсят и други "кукички". Вариантите са много: заместникминистерски кресла, апетитни обществени поръчки. Дори местни коалиции за изборите, които чрез новоизбраните кметове да доведат до "правилно" разпределение и на парите от Европа. А защо не и обещание за "спасяване" на нечий оцапан политически авторитет именно чрез тази същата клекнала съдебна система? Или пък преразпределяне на местата в политическата квота на следващия ВСС?
Понеже все пак говорим за предвидими играчи, можем да предположим, че бързите пазарлъци ще дадат ефект и промените в конституцията все пак ще съберат нужното мнозинство на първо четене в пленарната зала на парламента. Не за друго, а защото за реформи ни натискат и от Европа, а да си "реформатор" е модно и впечатлява и избирателите – все пак изборите наближават.
Истинската битка обаче ще се води, когато се стигне до гласуването на всеки отделен текст. Но тогава е много по-вероятно предложените норми изобщо да не минат във вида, в който се обсъждат сега. Тази битка обаче ще се води наесен – политиците, също напълно предвидимо, няма да пожертват лятната си отпуска заради "някаква си" съдебна реформа. Тогава ще има нов пазарлък, но и залогът ще е вече друг. И е напълно възможно в него да включат и "главата" на правосъдния министър Христо Иванов.
Впрочем веднага след фиаското на проекта при гласуването му във временната парламентарна комисия във вторник се заговори, че правосъдният министър Христо Иванов трябва да подаде оставка. При това призивът прозвуча от устата не на кого да е, а на бившия му "началник" в служебното правителство проф. Георги Близнашки, който сега е консултант на ДПС. И понеже оставката на Иванов е отдавна лелеяна мечта на партията на Местан, много е възможно тя също да бъде включена в "споразумението" за подкрепа на реформата – под една или друга форма. Така че може наесен да осъмнем с друг министър, по-приемлив за ДПС. Който да успее да "притика" промените в конституцията – разбира се, в доста "окастрен" вариант, но адекватен на интересите на ДПС.
Всичко, което предстои, е просто въпрос на правилна преценка на ходовете в играта. В нея обаче има една очевадна празнота: третият играч – споменатите читави магистрати, доколкото все още ги има, не стоят никъде на масата. Както и избирателите, чието мълчание кънти все по-оглушително на фона на светкавично проведения гръцки референдум. Козът "изненада", която може да обърне играта, е именно в техните ръце. Но поне засега изглежда, че те предпочитат ролята на губещи и просто пасуват. Сами са се поставили в онова положение, в което другият играч ги води за носа.
Всъщност, най-жалкото в цялата тази наша игра е, че за разлика от гръцката, тя е по-скоро безсмислена. Защото тези промени в конституцията, които се предлагат и които действително са далеч от правно-техническото съвършенство, на практика с нищо не застрашават политическото статукво в съдебната власт. И сами по себе си няма да доведат до по-добро правосъдие или до снижаване на нивото на корупцията. Нито пък ще спрат политическите назначения и "телефонното" правораздаване.
Но пък каквито ни играчите – такава и играта.
Битката е за 17 гласа
Седемнайсет гласа – за тях всъщност ще се води пазарлъкът. Толкова не достигат на ГЕРБ, на реформаторите и Патриотичния фронт, за да прокарат промените в конституцията. При това в "оптимистичния" вариант – ако Българският демократичен център и всички независими депутати решат да ги подкрепят. Така се събират общо 143 гласа в подкрепа на реформирането на съдебната власт по образеца, заложен в текстовете за промяна на конституцията. Само че основният закон поставя друга летва: минимум 160 гласа, без които промяна просто не може да се случи.
Във вторник (7 юли) картите бяха сложени на масата: ДПС, БСП, АБВ и "Атака" обявиха, че ще гласуват против. Поводите за несъгласието им са почти идентични: споровете се въртят най-вече около това дали ВСС може да бъде разделен на две колегии по предложения модел, с колко следва да се "отреже" мандатът на членовете му и трябва ли да се гласува явно по кадровите решения, или сегашното тайно гласуване е по-добрият вариант. Оказа се впрочем, че непряката конституционна жалба, която предлага проектът – т.е. възможността всеки съд да може да сезира Конституционния съд, ако се натъкне на калпав закон, също събира неодобрението на депутатите – срещу тях се изказа дори Атанас Атанасов от Реформаторския блок.
Българският демократичен център явно все още не е "избистрил" позицията си, макар че е една от партиите вносителки на проекта за промени в конституцията. Но депутатът от БДЦ Явор Хайтов гласува с "въздържал се". Не е ясно и какво ще решат четиримата независими депутати. Но и техните общо 15 гласа не са достатъчни за осигуряването на нужното мнозинство в парламента.
ВСС срещу Иванов: Рунд пореден
Ще надделеят политическите сделки, които в този парламент са доста евтини. Но без промените в конституцията, които да позволят "разделянето" на ВСС, реформа в съдебната власт е невъзможна, прогнозира правосъдният министър Христо Иванов.
"ВСС е централната трансмисия на търговията с дела, там се търгува политическата власт", категоричен бе министърът. Според него на "хората от блатото на българската политика" тази реформа не им харесва, защото това би означавало те да се лишат от пълната безнаказаност, тоталния имунитет, който статуквото им осигурява.
Репликите на Иванов предизвикаха бурна реакция във ВСС, който започна заседанието си в четвъртък (9 юли) с извънредна точка в дневния ред – порицаване на министъра. Стигна се дотам, че съветът прие нарочна декларация, в която "заклейми" Иванов и обяви "твърденията му не отговарят на истината и не спомагат за конструктивен и ползотворен диалог между конституционно установените власти и не допринасят за успешното реализиране на съдебната реформа". Като за капак членове на ВСС поискаха оставката на Иванов или поне среща с Борисов, за да се оплачат от правосъдния му министър.
