Новоизбраният председател на Софийския градски съд (СГС) Калоян Топалов има намерение да запълни вакуума, който се създаде в деликатната област "разрешаване на употребата на специални разузнавателни средства" след скандала "Червеи" и след оставката на предшественичката му Владимира Янева пак по този повод. В началото на май тази година тя бе обвинена, че незаконно е разрешавала употребата на специални разузнавателни средства в рамките на разработката "Червеи". Обвинена е по чл. 284в от Наказателния кодекс, за което се предвижда наказание от една до пет години затвор и глоба до 5000 лева. Към съдия Янева е приложена мярка за неотклонение "подписка".
На 24 февруари Янева подаде оставка като председател на СГС заради избухналия скандал покрай разработката, за която Националното бюро за контрол на СРС извърши проверка и обяви, че шефката на СГС е разрешила прилагането на спецсредства за престъпления, за които това е недопустимо. Освен това тя е дала разрешения за използването им за 300 дни, а законът допуска максимум 180 дни.
Топалов попадна в СГС, след като през 2014 г. спечели конкурс за титулярно място там. Бившата му шефка Янева си тръгна на 24 февруари, а той пое шефската длъжност в началото на тази седмица.
С идването на новия шеф процедурата по разрешаване на употреба на спецсредства със сигурност ще се отпуши. От февруари насам съдиите от Софийския градски съд спряха да подписват разрешения заради случая "Янева". Така на практика оперативната работа на МВР и на ДАНС беше блокирана за няколко месеца. Както е печално известно, сред най-предпочитаните оперативни способи за борба с организираната престъпност продължава да е подслушването. В не един анализ за дейността на МВР и на ДАНС е изтъквано, че липсва или е недостатъчна практиката за внедряване на агенти под прикритие в мафиотските групировки и използването на тайни сътрудници.
Масовото подслушване, естествено, доведе и до нарушения в описаната от Закона за СРС процедура по искане, разрешаване и прилагане на разузнавателни средства. Преди време на работна среща в Съдебната палата по проблемите около използването на СРС стана известно, че МВР е с най-много немотивирани искания за прилагане на такива способи. Шефът на Върховния касационен съд (ВКС) Лозан Панов призова през април силовото министерство да анализира причините за големия брой немотивирани искания за СРС-та. Апелът му обаче потъна в забвение, а такъв анализ така и не се видя.
Освен това шефът на ВКС сподели виждането си, че всеки съдия, пред когото лежи искане за прилагане на СРС, трябва да има обективен поглед върху всички материали, свързани с искането. Това е необходимо, за да направи той обективна преценка дали да разреши прилагането на способа. В момента според Закона за СРС съдията може да изисква всички документи, свързани с искането за ползване на СРС, но може да подпише и без да го направи. Една от необходимите промени в тази посока е да се регламентира това да става във всеки конкретен случай, предложи Панов. Когато има искане, в което се цитира правната норма и няма никакви изложени факти и обстоятелства, това усложнява преценката на съда за необходимостта от използването на СРС. Важно уточнение е и дали се иска СРС спрямо лице или спрямо обект, за да бъде диференцирано откъм срокове и процедура, посочи още шефът на ВКС.
Във ВКС и СГС са наясно, че в тази област има много проблеми. Например – недостатъчна мотивировка за прилагането на спецсредства или позоваването на несъответстващи текстове (случая "Янева"). Слабо мотивирани са и съдебните актове по разрешаване на СРС, има пропуски в начина на съхранение на информацията от използването им. Председателят на СГС Топалов вече има намерение да предложи промени в Закона за СРС (ЗСРС). Тя се отнася до текста на чл.15 (1), според който "Ръководителите на органите по чл.13, ал.1 или наблюдаващият прокурор предоставят искането до председателите на Софийския градски съд, съответните окръжни или военни съдилища, на специализирания наказателен съд или до оправомощен от тях заместник-председател, които в срок до 72 часа дават писмено разрешение за използването на специални разузнавателни средства или отказват използването им, като мотивират актовете си". Идеята на Топалов е чрез промяна на този член да бъдат делегирани правомощия за разписване на искания не само на заместниците, но и на определени съдии, които са с доказан висок професионализъм. Така ще има повече хора, които да подписват разрешения, но тази евентуална промяна в закона ще важи само за СГС, обясни в сряда (8 юли) Калоян Топалов.
ЗСРС има нужда от промяна и на чл.12, според който "разузнавателни средства се използват по отношение на: (1) лица, за които са получени данни и има основание да се предполага, че подготвят, извършват или са извършили тежко умишлено престъпление от изброените по чл.3, ал.1; (2) лица, за чиито действия са получени данни и има основание да се предполага, че се използват от лица по т.1, без да им е известен престъпният характер на извършваната дейност". Много експерти виждат в този текст възможност всеки гражданин да бъде наблюдаван или подслушван, стига това да се мотивира с националната сигурност. Бившият главен секретар на МВР от периода 1997-1998 г. Николай Радулов например е категоричен, че ЗСРС в тази му част е направо разюздан, не предоставя защита срещу незаконно подслушване, не делегира отговорности и дори е противоконституционен.
Годишно над 3500 искания за разрешаване на подслушване се отправят към Софийския градски съд. Данните сочат, че в сравнение с 2014 г. исканията за използване на СРС-та са намалели, но пък се е увеличил броят на постановените разрешения като цяло. От проверките на бюрото за контрол на СРС е установено, че най-голям брой нарушения при разрешаването на спецсредства има в София. Най-честите нарушения са свързани с исканията, които изготвят компетентните държавни органи, по чл.13 – липса на ясна и подробна мотивировка, каквато изисква законът.
Нарушения има и в практиката по използване на тези способи. Според шефа на бюрото Бойко Рашков прилагащите структури в страната са заели позицията на слепи изпълнители на разрешения дори когато те противоречат на закона. "Ако ние съумеем да постигнем едно много сериозно отношение на съдиите, които издават разрешение или постановяват откази, ще стопираме в много голяма степен неправилната практика в процедурите по ползване и прилагане на СРС", е позицията на Рашков.
Очевидно идеята на новия шеф на СГС Калоян Топалов е една от мерките, които ще допринесат за разрешаването на този проблем. Ясно е също, че от ремонт има нужда самата нормативна база за искане, разрешаване и прилагане на СРС-та.
