Г-н Радев, кои са основните моменти в концепцията Ви за развитие на БНБ?
– Построил съм концепцията си върху три приоритета. Това са мерките, които незабавно трябва да бъдат предприети, стратегическите цели и институционалното развитие. Логиката за подобно представяне е, че са необходими преди всичко спешни стъпки за възстановяване на общественото доверие в БНБ. Те обаче ще постигнат устойчив резултат само ако са проведени в контекста на ясно формулирани стратегически цели, които от своя страна ще дадат насоката за институционалното развитието на Централната банка.
Кои са спешните мерки?
– Те са продиктувани до голяма степен от събитията през последната година и са свързани основно с кризата с КТБ. Тези събития разкриха наличието на сериозни слабости в банковия надзор и липсата на надеждна институционална рамка за разрешаване на проблеми в банковия сектор. На дневен ред бе поставена необходимостта от цялостна и задълбочена оценка на състоянието на банковата ни система, която да бъде насочена най-вече върху качеството на активите на търговските банки. Мерките включват укрепването на банковия надзор, упражняван от БНБ, създаването на институционална рамка за разрешаване на проблеми в банковия сектор и извършването на оценка на активите на търговските банки.
Какво разбирате под укрепване на банковия надзор?
– Става дума за изпълнението на пакет от мерки за неговото реформиране и развитие. Този пакет ще се основава преди всичко на оценка за съответствието на нашите надзорни практики с Базелските принципи за ефективен банков надзор, които се приемат за международен стандарт в тази сфера. Моята цел ще бъде да реформираме и развием банковия надзор във възможно най-пълно съответствие с тези принципи. Основните източници на информация за изготвянето на пакета от мерки, освен собствените анализи на БНБ, ще бъдат независимият преглед на нашите надзорни практики, осъществен от Международния валутен фонд и Световната банка, и резултатите от започналата вече проверка на Сметната палата за дейността на банковия надзор. Предвиждам подробният доклад за състоянието на банковия надзор и пакетът от мерки за неговото реформиране и развитие да бъдат изготвени, одобрени от управителния съвет на БНБ и публично представени до края на септември тази година.
Споменахте за създаване на институционална рамка за възстановяване и преструктуриране на банки. Какво по-конкретно имате предвид?
– Кризата с КТБ ясно показа, че липсват надеждни, нормативно установени инструменти за възстановяване и преструктуриране на банки. Въвеждането на такива инструменти със закон ще създаде гаранции, че институциите, включително и БНБ, ще реагират адекватно и без забавяне при бъдещи проблеми в банковия сектор.
Най-важната непосредствена стъпка в тази сфера е приемането на закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции, чийто проект вече се обсъжда в Народното събрание. Неговото изпълнение трябва да бъде подкрепено със съответни организационни форми и механизми. Една от най-важните ми краткосрочни задачи ще бъде създаването на звеното за преструктуриране в БНБ и превръщането му в реално работеща в съответствие със закона структура. Предвиждам такова звено да бъде създадено преди края на годината.
Анализаторите са разделени по отношение на необходимостта от провеждането на така наречения преглед на активите на банките у нас и провеждането на стрес тестове. Какво е Вашето виждане по въпроса?
– Възстановяването на доверието в банковия надзор и банковата ни система минава през задълбочена оценка на състоянието на финансовия ни сектор. Най-важната непосредствена задача в това отношение е прегледът за качеството на активите на търговските банки и провеждането на стрес тест на банковата система на основата на резултатите от този преглед. Графикът, към който планирам да се придържам, може да се обобщи условно в три етапа:
Първият е подготвителен и той трябва да приключи до октомври 2015-а. Той включва както изготвяне на задание и избор на консултант на БНБ и принципи за определяне на независими одитори и оценители, които ще бъдат наети от търговските банки, така и определяне на обхвата и методологията на прегледа на активите с участието на външния консултант на БНБ. След като приключим с тези задачи, ще пристъпим към същинския етап. Той трябва да приключи до края на май 2016-а и през него трябва да бъде направен прегледът на качеството на активите на банките, на базата на който да бъде изготвен предварителен доклад.
Заключителният етап трябва да приключи до края на юли 2016-а. Той ще включва обсъждане с банките на резултатите от прегледа на активите, в това число и въпросите с евентуалния недостиг на капитал, изготвянето на окончателен доклад и публичното оповестяване на данни от него.
Следва провеждането на стрес тест на банковата система въз основа на заключенията в доклада. Това обаче не е всичко. Прегледът на активите на търговските банки ще бъде използван като въведение към цялостната оценка на състоянието на финансовия ни сектор. Международната практика е това да става чрез т. нар. Програма за оценка на финансовата система, осъществявана от МВФ с участието на Световната банка. Предвиждам програмата да включва два основни компонента. Първият е оценка на стабилността на финансовия сектор, съпроводена с анализи на връзките между банките, преглед на качеството на банковия надзор и другите надзорни органи и преглед на надеждността на рамката за реагиране при проблеми във финансовия сектор. След това ще бъде направена оценка на приноса на финансовия сектор за икономическия растеж. Тя ще е фокусирана върху качеството на законовата рамка и на финансовата инфраструктура, включително и платежните системи и системите за сетълмент, и евентуални пречки за конкурентоспособността и ефективността във финансовия сектор. Поради своя обхват програмата се очаква да послужи като завършващ етап и същевременно независима оценка за изпълнението на незабавните приоритетни мерки, за които говорихме досега. Плановете ми са провеждането на оценката да се осъществи през втората половина на 2016-а.
А кои са стратегическите цели, които ще преследвате?
– Такава цел например е пълноправното интегриране на страната в Европейската финансова архитектура. Това ще ни даде ясна посока и чувство за принадлежност, които по твърдото ми убеждение нямат алтернатива. Интегрирането на страната в Европейската финансова архитектура, и по-специално присъединяването към еврозоната, е политически и икономически проект. В този смисъл решенията се взимат от правителството и, доколкото е необходима законодателна подкрепа, от Народното събрание. В рамките на този мандат правителството прие преди няколко дни решение за създаване на Координационен съвет, оглавяван от министъра на финансите, който да подготви страната за присъединяване към еврозоната. Един от подуправителите на БНБ ще бъде заместник-председател на този съвет. Аз предвиждам БНБ да играе много активна роля в работата на съвета и в цялостния интеграционен процес, като максимално добре информира за неговите решения и извършва съществена част от експертната работа.
При участието си в усилията за присъединяване на България към Европейския банков съюз и еврозоната трябва да отчитаме няколко фундаментални фактора. Единият е променената вътрешна и външна среда, свързани съответно с кризата с КТБ, която върна страната назад в този процес и като подготовка, и като доверие от страна на външните партньори, и кризата в Гърция, която поставя нови предизвикателства в европейски мащаб.
Другият важен фактор е много по-разширеното тълкуване на критериите за членство в еврозоната, като към официалните критерии се добавят на практика структурни критерии. Те са свързани със стабилността на финансовата система, фискалната устойчивост на пенсионната и здравната системи, а също така с пазара на труда и конкурентоспособността на износа. На трето, но не и на последно, място трябва да се вземат предвид значителните промени, настъпили през последните години в самата еврозона, които във финансовата сфера са свързани основно с изграждането на т. нар. Банков съюз. Банковият съюз, както е известно, се състои от три сегмента – единен надзорен механизъм; единен механизъм за преструктуриране; и единен механизъм за гарантиране на влогове. На този етап единствено единният банков надзор е създаден и работи. Механизмът за преструктуриране се предвижда да бъде въведен през 2016 г., докато механизмът за гарантиране на влогове е все още в много начален стадий на развитие. В стратегически план членството ни в Банковия съюз не подлежи на съмнение. Основният въпрос на този етап е по какъв начин ще се реализира това членство.
Има ли различни сценарии за влизането ни в Банковия съюз?
– По принцип са възможни два подхода. Единият е да следваме стандартната процедура за присъединяване към еврозоната, по която са минали всички сегашни страни членки. Тя предвижда присъединяване към Двегодишния валутен механизъм (ЕRМ II), след което изпълнение на критериите за членство и присъединяване към еврозоната, с което автоматично ще се присъединим към всички нейни сегменти, включително и тези, които формират Банковия съюз.
Вторият е да следваме асиметрично присъединяване към отделни сегменти, без да получим първоначално правомощията на пълноправен член. Ако приемем този подход, ние ще сме първите тръгнали по този път. При съществуващата архитектура на еврозоната единственият сегмент, към който можем да се присъединим на този етап, е Единният надзорен механизъм и като следствие от това присъединяване към Единния механизъм за преструктуриране, който се предвижда да влезе в сила през 2016-а.
Решението за това какъв подход да бъде избран ще бъде взето от новосъздадения Координационен съвет за присъединяване към еврозоната и одобрено от правителството и парламента. Това, което ще изисквам от представителите на БНБ на етапа на обсъждането, е да се придържат към два принципа.
Първият е оптимален баланс между отговорности и правомощия, които страната може да поеме, включително и опции за достъп до механизмите за подкрепа, в това число ликвидна подкрепа от ЕЦБ и капиталова подкрепа от ЕСМ, които на този етап формално не съществуват. Вторият е недопускане под никаква форма на ерозия в контролните функции на БНБ преди пълноправното членство.
За каква ерозия говорите?
– При асимитричен подход например ще възникнат стимули за банките от еврозоната да конвертират дъщерните си дружества в България в клонове. Стане ли това, те няма да имат задължението да поддържат капитал в страната; и няма да подлежат на контрол от БНБ по отношение на тяхната ликвидност. Подобно развитие, особено в контекста на кризата с Гърция, е неприемливо от гледна точка на нашите интереси.
Стигнахме и до планираното от Вас институционално развитие на БНБ. Как го виждате?
– Стратегическата цел за членство в еврозоната ще даде и насоката за по-нататъшното институционално развитие на БНБ. Това включва всички нейни основни функции. На първо място, Паричният съвет по-известен като Валутен борд, трябва да бъде запазен и поддържан до присъединяването на страната към еврозоната. Основният аргумент за това е, че фиксираният валутен курс на лева към еврото и механизмът на паричен съвет, който успешно функционира през последните осемнадесет години, са основата, на която са изградени макроикономическата и финансовата стабилност в страната.
На второ място, международните валутни резерви на БНБ ще се управляват стриктно в рамките на съществуващите консервативни изисквания, определени от Закона за БНБ. Този подход е с доказана целесъобразност, гарантирайки сигурността, ликвидността и доходността на валутните резерви в условията на нестабилност на международните финансови пазари.
На трето място, бнковият надзор ще се развива, както посочих в съответствие с Базелските принципи. Най-важните реформи включват засилване на надзора върху управлението на рисковете, произтичащи от свързаност, концентрация и големи експозиции и повишаване на взискателността по отношение на корпоративното управление на банките. Ще засилим изискванията към финансовата отчетност и одита на банките. Нужно е да бъде създадена нормативна рамка за предоставяне на информация и упражняването на контрол върху надзорната политика от управителния съвет. Ще подобрим надзорния капацитет по отношение на персонал, организационна структура и информационни технологии.
Другите важни направления за развитие на БНБ са поддържане на налично-паричното обращение на банкноти, развитие на платежните системи, на фискалното агентство, което засяга пазара на държавни ценни книжа и аналитичната дейност на БНБ. Реализацията на цялата тази програма, за която Ви говоря, ще отнеме шест години, но нейното изпълнение ще подготви БНБ да поеме предизвикателствата на влизането в еврозоната или в Европейския банков съюз.
