Ей, голяма дандания стана с чудотворната вода от Плиска! Толкова голяма, че колегите от "Стандарт" взеха спешни мерки за излизане на сухо. Само ден, след като премиерът Бойко Борисов забрани всякаква търговия с живителната течност с ужасяващата реплика "Ще им спра финансирането!", ефектът е поразителен. В статия със заглавие "Символите не са вредни за здравето", вестникът изплака покрусата си от невъзможноста да зарадва миряните със 10 000 флакона "жива вода", която да бликне за Голяма Богородица от павилионите на "Лафка".
Статията започва с максимата "Няма ненаказано добро" и приключва с констатацията, че на клетото аязмо раздорите му дошли вповече, та взело че се самозатрупало. Единствената им цел била да дадат на хората шанс за докосване до още един символ на славното ни минало, до още една надежда, но "откъде да ни хрумне, че някой ще тръгне да мери нитратите на двата милиграма вода от Плиска". Това било като да се проверяват за бактерии стотиците хиляди икони в църквите, които всеки пипа и целува. А дали утре някой нямало да прати в лаборатория и дъждовната вода от Стъпката на Крали Марко край село Габрене, чуди се изданието. И горчиво нарежда, че в тази държава се вихри злоба и омраза, а времената в които да си българин е звучало гордо, са минало. Опрели сме до там да облепваме с етикети символите на величавото ни минало – че не са за пиене, за ядене, за поливане на доматите или за пране. Както и, че не пазят от дяволи, "особено ума".
Като се замисли човек, има логика. Но защо се връзват, щом щяха да подаряват живата вода, а не да я продават. Та нали Борисов имаше предвид финансирането на разкопките в Голямата базилика, а не приходите на "Стандарт" и "Лафка". То вярно, че при подобна закана е най-добре да козируваш по-ниско от тревата, ама я питайте премиера има ли нещо общо с бизнеса на "Лафка" и с редакционната политика на "Стандарт". Или по-добре не го правете, за да не ставате за смях – та този въпрос е неуместен, той е просто идиотски. Също толкова нелепо е да се търси отговор на въпроса за ролята на Божидар Димитров в това богоугодно начинание. Та ако не беше той, водата нито щеше да оживее, нито да озари свише безнадеждното настояще. Щеше да си бъде просто в кладенеца на най-големия град в Средновековието, пред който Константинопол бледнеел.
Ама и Божидар Димитров си го търси отвсякъде. Ето, тръгна и петиция за пенсионирането му като директор на Националния исторически музей, а без него историята е такава скука. Обиждал научната общност с недоказани твърдения и небивалици, националното чувство – с търгашеското си отношение към наследството, превръщано в туристическа бутафория, а вярващите християни – с езически измишльотини. Е, не е справедливо. Първо, тия неща трудно се доказват. Второ, небивалици ръсят всички в тази държава, най-паче онези с ножа за финансовите порции. Трето, бутафорията е навсякъде, защо да не надстроим според нуждите на времето материалното ни културно наследство? Може и да е многовековно, но се изчерпва с два-три реда камъни, които не си струват парите на туристите. Колкото да вярващите християни, този вид у нас отдавна е археология.
Божидар Димитров може да е всякакъв, но връща историята в стадия на мита, както Бойко Борисов върна политиката в стадия на фолклора. Защо да не предложат измамна или примитивна идентичност, щом като нямаме вече никаква? Единият се сеща, че Ванга обещала България да се оправи, когато вдигнат Голямата базилика, а те му мерят нитратите в кладенеца й. Другият пък обещава до няколко месеца да задминем Румъния и ни радва, че сме по-добре от Гърция, а те му броят лентите. Даже им лепнали прозвища Божи дар Кръстител и Бойко Ленторез. Ами това го правят навсякъде, въпреки че правят и много други неща. А ние друго освен да крадем и лъжем отдавна не правим, защо не ни ползват за гаргара на разбираем за материала език и патриотичен привкус. Ама къде отивала тогава културата, особено в медиите? Ами на ма.ната си, къде другаде, вижте само заглавията в будките на "Лафка".
