Отслабването на валутите, охлаждането на търговския обмен, спадът на акциите, чезнещият икономически растеж и политическите сътресения превръщат 2015-а в буреносна година за ХХI век, в който азиатските стопанства трябва да покорят света. Причината се крие в множеството стресови фактори. Сред тях са забавянето на китайската икономика, последствията от девалвацията на юана, съмненията в успеха на японската "Абеномика", разочарованието от политиката на индийския премиер Нарендра Моди и на президента на Индонезия Джоко УIидодо, политическата парализа в Турция и високите колебания на по-дребните пазари под влияние на могъщите съседи.
По правило обезценяването на валутите помага за повишението на конкурентната мощ на съответните държави, но същевременно увеличава разходите за обслужване на задълженията в щатски долари. А когато девалвациите започнат да се разпространяват, "замирисва" на нова валутна война. Икономисти на "Бенк ъф Америка Мерил Линч" се тревожат за влиянието на слабия юан върху конкурентоспособността на другите азиатски страни, защото пазарният дял на Китай в износа на континента за САЩ и Европейския съюз се е увеличил още преди девалвацията на китайските пари. И в момента конкурентната мощ на Североизточна Азия със сигурност ще попадне под натиск.
Всъщност изненадващата девалвация на юана от миналата седмица предизвика острите критики на Доналд Тръмп и на някои щатски политици (побързали да лепнат на Китай етикета "валутен манипулатор") и ще докара маса главоболия на президента Барак Обама, който през септември ще е домакин на срещата на върха с китайския си колега Си Дзинпин. Според Пекин обаче в политиката на Китайската народна банка няма нищо ненормално, защото тя дефакто прави стъпка към гъвкав валутен курс. А това е едно от условията юанът да попадне във валутната кошница (СПТ) на МВФ. Според експерти на "Стандард чартърд" в Хонконг шансът китайските пари да бъдат включени в СПТ е нараснал на 80% след девалвацията.
"Девалвационният" пример на Китай последва и Казахстан, който на 20 август се отказа да защитава валутния курс на местното тенге към щатския долар и пусна валутата си да плава свободно. Това предизвика 23-процентен срив на казахските пари към щатските – до рекордните 257.21 тенге за един долар. Всъщност казахстанците нямаха особено голям избор. Русия и Китай са най-големите търговски партньори на страната, която е и най-големият износител на суров петрол в Централна Азия. Местните производители на суровини пострадаха сериозно, откакто Москва пусна рублата да плава свободно през ноември 2014-а, а положението се влоши допълнително от 55-процентния спад на нефтените котировки през последната година.
Рублата е загубила 46% от пазарната си оценка през последните 12 месеца срещу едва 7.6% спад на тенгето преди тазседмичното решение на Казахската централна банка, с други думи – сериозна загуба на конкурентна мощ. Валутни анализатори очакват казахските пари да продължат да поевтиняват. Експерти на "Ситибанк" очакват 267 тенге за един щ. долар, а на "Сбербанк" – 275 тенге за долар.
Междувременно, второто по големина азиатско стопанство – Япония, също не помага особено на региона. БВП на страната се понижи през миналото тримесечие, което предизвика нови тревоги за икономическата политика на премиера Шинзо Абе и за резултатите от битката на "Бенк ъф Джъпен" с дефлацията.
Годината е пълна с предизвикателства и за Сингапур, Хонконг, Тайван и Южна Корея. Комбинацията от растящи дългове, падаща конкурентна мощ и загуби от охлаждането на китайското стопанство препъват досегашните звезди на региона. Резкият срив на цените на суровините, несигурното световно търсене и отслабващото вътрешно потребление са сериозни спирачки и за икономиките на Индонезия, Малайзия и Тайланд.
