Малък е шансът радикалният проект на Реформаторския блок за борба с изборната търговия да стане част от Наказателния кодекс (НК), въпреки че вносителите го орязаха значително. Първоначалният вариант се появи точно преди началото на парламентарната ваканция, след което беше преразгледан в резултат на летни дебати. Дясната формация очевидно полага усилия промените да станат част от актива й преди местния вот, наблягайки на антикорупционния им заряд. Но у никоя от другите парламентарни сили не се забелязва ентусиазъм в тази насока.
Текстовете остават групирани в три направления. Първата група е свързана с изборната търговия, а мерките са в две насоки – завишаване на наказанията за купуване и продаване на гласове и прецизиране на поощрителните норми. Предложеният отначало скок в размера на наказанията беше направо шокиращ, след като те бяха вече завишени миналата година. По основния наказателен състав за т. нар. пасивен подкуп, при който някой предлага или дава на някого имотна облага с цел да го склони да гласува по определен начин, санкциите скочиха до 20 години затвор и глоби до 100 хил. лв. за организаторите на тази дейност. Когато тези деяния са извършени от длъжностно лице при или по повод изпълнение на служебните му задължения, проектът предвиждаше лишаването от свобода да нарасне до 20 години.
Предложена беше и редакция на поощрителната разпоредба, която предвижда освобождаване от наказателна отговорност, ако приелият подкупа доброволно съобщи на властта за извършено изборно престъпление. Въведено беше изискването той не само да съобщи за него, но в резултат на това то да бъде разкрито и доказано.
Аналогични са и промените при активния подкуп, при който избирателят сам си иска имотната облага, за да гласува по определен начин. Тук лишаването от свобода трябваше да набъбне до 5 години, а глобата – до 10 хил. лева. Оставена беше и възможността за освобождаване от наказателна отговорност, ако деецът съобщи за извършеното изборно престъпление и то бъде разкрито и доказано.
Второто направление на предложените от реформаторите промени е по парещия от години въпрос за т. нар. провокация към подкуп. По действащия режим това деяние е престъпление и никое управление досега не приема исканията за неговото декриминализиране като радикално средство за борба с корупцията. След като в различни периоди МВР и ДАНС искаха това, реформаторите го реализират в законопроект. Предложението им е провокацията към подкуп да не подлежи на наказание, но да остане основание за смекчаване на наказанието на провокирания. При успешна провокация към подкуп при всички видове корупционни престъпления в предложението наказанията лишаване от свобода и глоба по основните им състави се редуцират наполовина.
Третото направление в законопроекта на Реформаторите се оказа най-екзотично за правната доктрина. То предвиждаше инкриминиране на нерегламентираните контакти между представители на изпълнителната власт и на съдебната власт, както и на независимите регулаторни органи. Иначе казано – да станат подсъдни и разговорите "на бели покривки". Изрично беше посочено, че "за пълнота" към наказателно отговорните за такива разговори лица се добавят и членовете на политическите кабинети. Предвидените наказания бяха от две до пет години лишаване от свобода, глоба от 10 хил. до 50 хил. лв., както и лишаване от правото да се заема определена държавна или обществена длъжност или да се упражнява определена професия или дейност.
Наказуемото деяние беше описано като "провеждане на непубличен разговор или непублична пряка или опосредена комуникация" между представители на следните три групи – длъжностни лица от състава на централните или териториалните органи на изпълнителната власт, включително и от състава на политическите кабинети; съдии, прокурори или следователи; ръководители или членове на независими регулаторни органи. Наказуема в случая е само комуникацията, а ако по време на реализирането й е осъществен и съставът на друго престъпление, за него се носи отделно наказателна отговорност. Отделно бяха предложени и легални определения на понятията "публичен разговор", "публична комуникация" и "опосредена комуникация".
Внасянето на по-мекия вариант на законопроекта съвпадна с оповестяването на силно отрицателното становище на Висшия адвокатски съвет за предишния. Адвокатите поискаха парламентарната правна комисия да го отхвърли. Висшият орган на адвокатурата възразява срещу всички предложени промени. Предвидената наказателна отговорност за непублични контакти е порицана както по същество, така и с оглед на предложените легални дефиниции. В становището се казва, че забраната за непублична комуникация обезсмисля човешкото достойнство и базисното човешко право на общуване, защитено в международни правозащитни актове. Разпоредбата беше окачествена като "груба интервенция в правото на личен живот и в избора на всеки човек с кого, как и при какви обстоятелства да контактува".
Адвокатурата отхвърля изцяло и и декриминализирането на провокацията към подкуп с мотива, че това ще доведе до узаконяване на полицейския произвол, до пълна безнаказаност на разследващите и до накърняване на правото на справедлив съдебен процес. Изразена е и убеденост, че по този начин няма да се стигне до наказания за корупция, а до множество безплодни съдебни процеси. В противовес на аргумента на вносителите, че провокацията към подкуп е довела до преодоляване на корупцията в САЩ, Висшият адвокатски съвет възразява, че американската правна система е различна от нашата и на свой ред сочи няколко решения на Европейския съд по правата на човека.
Завишаването на наказанията за изборна търговия също е отхвърлено като напълно несъразмерно от гледна точка на приетата в НК структура на престъпленията според тяхната тежест. Посочено е, че предложените изменения поставят знак на равенство между престъпленията "убийство" и "купуване на гласове". Адвокатурата приема довода на вносителите, че изборната търговия подкопава устоите на държавното управление, но настоява наказанията да бъдат съобразени с тези за други прояви, водещи до такъв резултат. Припомнена е и тезата на бившия главен прокурор Борис Велчев, че проблемът по тези дела е доказването на престъпното деяние, така че завишаването на санкциите няма да доведе до намаляване на изборната престъпност.
В новия вариант на законопроекта повечето минимални и максимални размери на предложените наказания са редуцирани двойно, но пак са значително по-тежки от предвидените в НК. За искане и получаване на имотна облага срещу гласуване за определен кандидат санкцията обаче е променена в обратната посока – вместо исканото преди наказание до 5 години лишаване от свобода, сега се предлага затвор от четири до осем години. Мотивът е, че заплашените с относително дълго пребиваване в затвора пасивни получатели на подкуп, които продават гласа си, и дребните организатори на купуването на гласове (а също и липсата на възможност за условна присъда) щe имат огромен стимул да издадат на правоохранителните органи кои са поръчителите и "спонсорите" на купуването на гласове. Подчертано е също, че целта на законопроекта е не "дребните риби", които често са граждани в материална нужда, да отидат в затвора, а тези които организират и финансират купуването на гласове.
Общото впечатление от новия вариант на законопроекта е, че като цяло Реформаторският блок реагира адекватно, но крачката назад едва ли ще е достатъчна. Текстовете, криминализиращи тайните контакти между магистрати и висши чиновници, са напълно изоставени, но завишаването на наказанията за изборна търговия остава твърде голямо. Колкото до въвеждането на провокацията към подкуп като законно средство за борба с корупцията, подобна стъпка у нас продължава да изглежда немислима.
