Законът за специалните разузнавателни средства претърпя някои съществени промени само седмица след внасянето в Народното събрание на проект, подкрепен от широк политически спектър. Под него се подписаха депутати от ГЕРБ, Реформаторския блок, от ДПС, АБВ и от БДЦ, а депутатите го одобриха на две четения в един и същи ден (петък, 17 септември) с почти пълен консенсус. В дъното на промените е скандалът "Червеи", в хода на който стана ясно, че в продължение на 300 дни е била следена автоматизирана информационна система на МВР. Обвинения по случая бяха повдигнати срещу бившата председателка на Софийския градски съд Владимира Янева и ексшефа на дирекция "Вътрешна сигурност" в МВР Тодор Костадинов. Впоследствие беше създадено Национално бюро за контрол на СРС, което установи многобройни нарушения в прилагането на закона.
Най-съществените промени целят изолиране на съдебните шефове при наличие на данни за неправомерно използване и прилагане на спецсредства, както и за съхраняване или унищожаване на придобитата чрез тях информация. В тези случаи бюрото ще сезира прокуратурата, МВР и ДАНС, но не и председателите на окръжните съдилища. Ревизира се и въведеният преди четири месеца текст, според който при наличие на данни за неправомерно разрешаване на СРС от съдия бюрото сезира прокуратурата и уведомява Висшия съдебен съвет (ВСС), председателя на висшестоящия съд и министъра на правосъдието. Ръководителят на горния съд вече няма да бъде уведомяван.
Другата съществена насока в промените е диференцирането на сроковете за прилагане на СРС. Основният мотив за това е да не се стига до непропорционално засягане на правата на гражданите, като сроковете бъдат съобразявани с конкретния случай. Най-продължително – до шест месеца с възможност за удължаване до една година, спецсредствата ще може да бъдат прилагани за защита на националната сигурност – за предотвратяване на тежки умишлени престъпления срещу републиката. За установяване самоличността на лица, готвещи престъпления, и на техни помагачи срокът за следене е редуциран значително – до 20 дни с възможност за удължаване до два месеца. За всички останали случаи ще се прилага досегашният общ срок до два месеца с възможност за удължаването му до шест месеца.
Предложени са промени и в режима за съхранението на веществените доказателствени средства. Информацията, необходима за защита на националната сигурност, и занапред ще се съхранява в ДАНС, но след изтичането на 15 години ще бъде унищожавана от комисия, която ще изготвя съответния протокол. От мотивите на вносителите става ясно, че в случая опасенията са нетолкова от възможността за безкрайно пазене на информацията, колкото от вероятността тя да бъде унищожена преждевременно, тъй като сега законът не предвижда минимален срок за опазването й.
Най-съществената от тези промени безспорно е премахването на задължението за установени от Бюрото за контрол на СРС неправомерни действия при използване и прилагане на спецсредства, както и за съхраняване или унищожаване на придобитата чрез тях информация да бъдат уведомявани председателите на окръжните съдилища. И тази разпоредба има предистория. Преди два месеца стана ясно, че конфликтът между ръководената от Бойко Рашков структура и съдебните шефове е назрял именно заради готвените законови промени. На заседание на ВСС главният прокурор Сотир Цацаров обяви, че Рашков е изпратил на държавното обвинение сигнали, че почти всички председатели на окръжни съдилища са извършили подобни престъпления. Нещо, което прозвуча бомбастично и може да възбуди голям скандал, ако, разбира се, прокуратурата има желание за действия по тези сигнали.
А като част от съдебната власт тя очевидно няма такова намерение. А Цацаров сложи рамо на съдиите по повод на писмото на 20 председатели на окръжни съдилища, включително и на Софийския градски съд и Специализирания наказателен съд, в което те възразяват срещу готвените промени в Закона за СРС. И дадоха да се разбере, че са крайно недоволни от излезлия преди това силно критичен доклад на бюрото, който е пълен с констатации за нарушения във всички фази на процедурата за ползване на спецсредствата. Пренебрегвайки тези факти, Цацаров заяви, че бюрото се опитало да наложи становището си на съда и прокуратурата, но не успяло, "а сега опитва да го наложи на председателя на ДАТО, който е смутен". Главният прокурор дори разшири контраатаката с твърдението, че бюрото давало указания на шефа на ДАТО да отказва да приложи СРС в определени случаи.
В писмото си съдебните началници твърдят, че с новите правомощия на бюрото се накърнявала независимостта на съдебната власт и някои от текстовете били "в крещящо противоречие с конституцията". Недопустимо било орган извън съдебната власт да ревизира съдебни актове и да дава заключения по тяхната законосъобразност. Задължително тълкуване на закона можел да прави само Върховният касационен съд, а при липса на такова всеки съдебен орган имал правото да го прилага, както намери за добре. Същевременно председателите на окръжните съдилища заявиха, че някои от нововъведените в действащия закон текстове също били противоконституционни.
Конкретно беше посочена възможността да не се приложи вече разрешено от съда СРС, макар че основанията за това са уважителни – ако разрешението е дадено за разкриване на престъпления извън посочените в закона, както и при допуснати явни фактически грешки в искането или в разрешението. Съдебните шефове порицаха и възможността за парламентарен контрол върху органите, които извършват дейностите по разрешаване, прилагане и използване на СРС. Те искат също магистратите да бъдат изключени от кръга на лицата, задължени да се явяват пред парламентарната Комисия за контрол на спецсредствата. В крайна сметка ВСС гласува в подкрепа на писмото и реши да го изпрати на президента, на председателя на парламента, на председателите на върховните съдилища и на главния прокурор.
Против гласува само Калин Калпакчиев, според когото новите текстове не накърняват независимостта на съда по никакъв начин "тъй като не предвиждат намеса на бюрото пряката дейност на съдиите". Калпакчиев посочи, че разрешаването на СРС не е правораздавателна дейност. А да бъдат наблюдавани от независим орган, който не представлява нито една от властите, е препоръчано от Европейския съд за правата на човека. Всъщност аргументът, че никой нямал право да тълкува и коментира действията на съда, у нас служи основно за защита на неговата безконтролност и цели прикриване на безобразията му. Практиката по разрешаване и ползване на СРС доскоро беше тъмна джунгла и единствено скандалите от последните няколко години извадиха проблемите на показ. Нещо, което съдебната власт недолюбва по принцип.
С промените в Закона за СРС от май тази година разрешение за използване на СРС срещу съдия, прокурор и следовател дава председателят на Софийския апелативен съд или от изрично оправомощен от него заместник-председател, ако делото е подсъдно на Софийския градски съд. В останалите случаи разрешението се дава от председателя на Военноапелативния съд или от председателя на апелативния специализиран наказателен съд, или от оправомощен техен заместник. За прилагане на СРС срещу председателите на Софийския апелативен съд, на Военноапелативния съд и на Апелативния специализиран наказателен съд и техните заместници разрешението се дава от заместник-председателя на Върховния касационен съд, ръководещ наказателната му колегия.
