Много недомислици, родени в прохладните кабинети на някое министерство, се пускат в публичното пространство хей така, "ако мине номерът". И след като засегнатите от тях започнат да търсят правата си, въпросните благосклонно се отменят, преди да са стъпили в ресорната парламентарна комисия. Други министерски недомислици пък се подготвят тихомълком, докато изведнъж не изскочат на повърхността, за да шамаросат бизнеса с тежки регулации, които слагат кръст на пазарната конкуренция. Точно такъв е случаят с подготвяната Национална аптечна карта, която е нещо като ксерокопие на Националната здравна карта, само че вместо болници здравните власти ще редят аптеките. Че браншът се нуждае от някакъв вид регулация, спор няма. Пазарът се развива твърде неравномерно – свръхконцентрация в големите градове и аптеки на всеки ъгъл, докато хората в малките места пътуват с километри, за да си набавят хапчета. Но такава е и тенденцията в държавата – все по-засилена вътрешна миграция към София, Пловдив, Варна, Бургас и обезлюдяване на останалата част от страната. Затова е логично и предприемачите да следват хората, за да правят прилични обороти.
Най-хубавото около проекта за аптечна карта е, че все още е в "суров" работен вариант, който не е одобрен от здравния министър Петър Москов. В текстовете има няколко "критични" точки. Предвидено е потребностите на населението от аптеки да се планират на териториален принцип. Тоест да се въведат задължителни минимални отстояния между аптеките, а нови обекти да се откриват само при покритие на определен брой потенциални клиенти. В комисията, която ще чертае картата, е предвидено да участват управителят на Националната здравноосигурителна каса, председателят на Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти, изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по лекарствата, председателят на Националното сдружение на общините, представител на пациентските организации, двама експерти от здравното министерство и трима души от Българския фармацевтичен съюз. Общият брой на аптеките ще се изчислява от Експертния съвет по търговия на дребно с лекарства по методика на лекарствената агенция, утвърдена от здравния министър. В експертния съвет също ще има представители на съсловните организации. Контролният орган ще може да откаже нов лиценз на аптека, ако сметне, че броят на съществуващите в населеното място превишава потребностите или пък бъдещата аптека не "държи дистанция" от конкурентите си.
Самото предложение за създаване на "запазени територии" на свободен и добре развит пазар не се нуждае от коментар. Както каза председателят на Асоциацията на собствениците на аптеки Николай Костов – това е "средновековна регулация" и легализирано през държавата картелно споразумение. "Представете си как ще реагира Комисията за защита на конкуренцията, ако се съберем собствениците и решим да не откриваме аптеки по-близо от 200-300 метра един от друг. Ако кажем, че в София и Пловдив има достатъчно аптеки и няма да правим нови, това също е картелно споразумение. Проектът е направен така, че не защитава интересите на потребителите", изтъква Костов. По думите му може да се говори и за конфликт на интереси, тъй като представители на Българския фармацевтичен съюз ще участват в комисиите, които вземат решенията, а както знаем, съсловната организация защитава дребните собственици. От своя страна Асоциацията на собствениците пък представлява големите аптечни вериги, които все по-агресивно завземат най-апетитните терени. Малките с основание се чувстват застрашени от асимилиране, защото не са конкурентни на веригите нито като асортимент, нито като цени. Но все пак е въпрос на личен избор дали да си напазаруваш на промоция в "здравния хипермаркет", или да извадиш няколко левчета повече от джоба си в замяна на професионален съвет от магистър-фармацевт.
Необходимо е да се отбележи, че проектът не засяга статута на действащите аптеки, които се приемат като "заварено положение". Само че според аптечната асоциация, ако регулацията влезе в сила, ще се появи феноменът "търговия с лицензи", познат в други държави, приели мярката. Костов дава за пример Франция, където разрешителното е достигнало цена от 1.5 млн. евро. В България едва ли ще се стигне до толкова висока миза, но определено подобна корупционна заплаха изглежда напълно реална.
По презумпция проектът за аптечна карта вероятно е написан с най-добри намерения – да подобри достъпа до лекарства на хората, живеещи в малките населени места. Идеята за "аптека на село" обаче е на практика невъзможна в нашите пазарни условия. Изчисления на бранша показват, че за да е рентабилен един лекарствен обект, трябва да прави около 40 000 лв. месечен оборот. Или при средна стойност на покупка от 10-15 лв. е необходимо да привлечеш между 2700 и 4000 клиенти. Очевидно е, че в село с население от 1000 души това няма как да стане. На всичко отгоре в малките населени места пациентите са по-неплатежоспособни и съществуващите аптеки работят предимно с медикаменти, изписвани по каса. А това значи да си финансово обезпечен за дълъг период от време, тъй като ще вземеш парите си около два месеца, след като си изтъргувал лекарството. За един магистър-фармацевт първоначална инвестиция от 50 000 -100 000 лв. за наем на помещение, обзавеждане, техника и първоначално зареждане би била доста рискова, ако ще открива аптека на село. Докато "големите" и дума не искат да чуят да сменят градския си статут. Друг е въпросът и как ще принудиш един дипломирал се магистър-фармацевт софиянец да зареже семейството и приятелите си, за да отиде в Долно Нанагорнище, защото така му нарежда картата?
Естествено, въпросът за снабдяването с лекарства на около 2000 населени места с население под 1000 души, в които живеят към 1.1 млн. българи, остава открит. Преди 1989-а неатрактивните аптеки бяха субсидирани от държавата. Сега в тази роля биха могли да влязат общините, които чрез бюджетите си да подпомагат разкриването на обекти. От аптечната асоциация смятат, че нещата могат да се решат и с отварянето на филиали, в които веднъж седмично да идва фармацевт, за да изпълнява рецептите. Възможна опция е и няколко села да се снабдяват веднъж на няколко дни от най-близката градска аптека на принципа на разносната търговия.
Друг наболял проблем, върху който би трябвало да поработят здраво здравните власти, е покритието от денонощни аптеки. Малко над 100 са те в страната към момента и са съсредоточени предимно в София, Варна и Пловдив. Това налага над 1 млн. души, живеещи предимно в областите Видин, Враца, Плевен, Ловеч, Търговище, Разград, Кърджали и Смолян, да се презапасяват или да правят екстремни курсове, когато дойдат болежките. За да е отворена една аптека 24 часа, е необходимо собственикът й да назначи между пет и осем фармацевти на смени, което е нерентабилно, особено за дребния бизнес. Според Българския лекарски съюз възможните разрешения са да се либерализира режимът за продажба на хапчета без лекарско предписание, както и да се откриват аптеки в спешните центрове на болниците. Във второто има доста резон, но пък кой ще ги финансира, след като лечебниците и без това са с лимитирани бюджети?
Браншът определено се нуждае и от по-строги правила за квалификацията на хората, които ни обслужват. Хубаво е да влезеш в просторен обект от 100 кв. метра, в който продавач-консултантки ще ви насочат към актуалните промоции на натурални продукти, качествена медицинска козметика, хранителни добавки, бебешки храни и памперси, витамини, дамски продукти и лекарства. Вместо да ти се налага да обясняваш на напудрената девойка зад щанда кой е аналогът на аспирина или как се дозират капки за нос.
